БЕЗ-ОТГОВОРНИ ВЪПРОСИ

09/26/18 / КУЛТУРА
За „изключителните“ думи, които трябва да изключваме от речта си…





 Георги ВЕНИН

Има една веселяшка реклама за наденица „Leki“, където осем пъти се повтаря прилагателното УДИВИТЕЛЕН – във всички граматически родове и числа. Нарочно. (Пред)умишлено. Да ни се набие в… езика. Не е лоша рекламката. Не е лоша хрумката. Майтап бе, Уили!
Но когато на 23 септември в предаването „120 минути“ водещият Светльо Иванов 12 пъти (!) повтори възлюбената си думица ИЗКЛЮЧИТЕЛНО (а може и повече, защото аз влизах-излизах и току съм пропуснал някое „правило от изключението“), не беше весело. Какво ли не бе изключително за водещия – историите и срещите бяха „изключително интересни“, общуването със събеседниците му бе „изключително (ми е) приятно“ (понякога толкова изключително, че го повтаряше дваж един след друг).
В американските наръчници по журналистика един от първите уроци, едно от първите правила е: „По-малко прилагателни, и ако може – никакви суперлативи! Съществителни и глаголи“. Ако запълваме всяка пауза в мозъчната си дейност с една и съща стереотипна дума-паразит, ние само множим впечатлението за безпомощност. Е, нас по не ни търпи тълпилото, по-емоционални сме от американците, по се палим, по се възторгваме за щяло и нещяло, но все пак когато си автор на тв предаване, не е зле да се владееш и да не изпускаш напарфюмирани думици без тежест.
Добре пак че Светльо Иванов говори български! Щото много негови пишман колеги биха казали – ЕКСКЛУЗИВНО (ми е приятно)!
Уви, не ми е…





Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2020, Всички права запазени.