Иван Тургенев и Полин Виардо – най-дългата любовна история,

09/05/19 / КУЛТУРА
но само за единия от тях… Втора част





tvmoon.ru/en/

Динамиката на развитието на отношенията между Виардо и Тургенев може да се наблюдава само по писмата на Иван Сергеевич. Писмата на Виардо до Тургенев не са запазени. Виардо ги изважда от архива на писателя след смъртта му. Но дори и да четете писмата само от едната страна, писмата от Тургенев, можете да почувствате силата и дълбочината на любовта му към тази жена. Тургенев пише първото си писмо веднага след заминаването на Виардо от Русия през 1844 г. Кореспонденцията не е установена веднага. Очевидно Виардо не реагира адекватно и не дава свобода за изразяване на Тургенев. Но тя не го отблъсква; приема любовта на писателя и му позволява да я обича, да не крие чувствата си. Писмата са изпълнени с обожанието към нея. Тургенев започва да живее нейния живот, нейния талант. Той анализира недостатъците в работата й. Съветва я да чете класическа литература, дава й съвети за подобряване на немския й език.
Писмата на Тургенев до Виардо са преведени от френски език и публикувани приживе на Виардо. Самата Полин подбира писмата за публикуване. В резултат любовта почти изчезва от писмата, запазва се само настроението на топлите приятелски отношения между двамата, които се познават много добре. Напълно и без съкращения писмата се публикуват веднага след смъртта на Виардо. Много от тях имат вложки на немски език. Тургенев пише: „Моля, позволете ми в знак на прошка страстно да целуна тези скъпи крака, които принадлежат на цялата ми душа… На вашите прекрасни крака искам да живея и да умра завинаги. Целувам те с часове и оставам завинаги твой приятел“.
Три години (1847 – 1850 г.) Тургенев живее във Франция, като е в близки контакти със семейство Виардо и лично с Полин. По това време композиторът Шарл Гуно се установява в имението „Куртавнел“; Тургенев се сприятелява с него. В „Куртавнел“ са замислени и написани основните истории от „Записките на ловеца“.
Някои наричат имението „люлката“ на литературната слава на Иван Сергеевич. Характерът на това място е необичаен. Пред главния вход на замъка има зелена морава с цветя. На нея растат разкошни тополи и кестени, можеш да се разхождаш под ябълкови дървета. По-късно Тургенев си припомня роклята на Виардо с кафяви петна, сивата й шапка и китарата. През зимата семейство Виардо заминава за Париж. Там отива и Тургенев, като наема апартамент. Виардо често ходи на турнета. Големи композитори – Берлиоз, Вагнер, Глинка, Чайковски и много други се възхищават на нейната интелигентност и талант.

По-късно Тургенев все пак прави няколко опита да уреди личния си живот. През пролетта на 1854 г. писателят се среща с дъщерята на един от братовчедите си Иван Сергеевич – Олга. 18-годишното момиче покорява писателя толкова силно, че дори мисли да се ожени. Но колкото по-дълго трае тяхната романтична връзка, толкова по-често писателят си спомня Полин Виардо. Свежестта на лицето на младата Олга и нейните наивни погледи изпод спуснатите мигли все още не могат да заменят „наркотичната зависимост“ от присъствието на Виардо. Накрая, напълно изтощен от тази дихотомия, Тургенев признава на влюбеното в него момиче, че не може да оправдае надеждите й за лично щастие.
През 1879 г. Тургенев прави последния си опит да създаде семейство. Младата актриса Мария Савинова е готова да му стане партньор в живота. Момичето дори не се плаши от огромната разлика във възрастта – по това време Тургенев вече е надхвърлил 60-те. През 1882 г. Савинова и Тургенев заминават за Париж. За съжаление, това пътуване бележи края на връзката им. В къщата на Тургенев всичко напомня на Виардо. Мария постоянно се чувства излишна и измъчвана от ревност. През същата година Тургенев се разболява сериозно. Лекарите поставят ужасна диагноза: рак. В началото на 1883 г. той е опериран в Париж, а през април, след болницата, преди да се върне в къщата си, поисква да бъде отведен в къщата на Виардо, където го чака Полин.
Тургенев няма да живее дълго, но е щастлив по свой начин – до леглото му е неговата Полин, на която диктува последните истории и писма. 3 септември 1883 г. Тургенев умира.
Веднага след смъртта на Тургенев Виардо била толкова съсипана, че дори не напускала къщата. Хората около нея си спомнят, че е било невъзможно да гледат Виардо без съжаление. След като се възстановява малко, тя постепенно престава да говори за Тургенев, дори рядко споменава и наскоро починалия си съпруг. След известно време художникът А. П. Боголюбов я посещава и певицата му казва нещо много важно, което ще му помогне да разбере връзката й с Тургенев: „... ние се разбирахме твърде добре, за да се интересуваме от това, което приказват за нас, защото отношенията ни бяха признати за легитимни от онези, които ни познаваха и ценяха. Ако руснаците ценят името на Тургенев, тогава с гордост мога да кажа, че името Виардо, свързано с него, не уронва неговия престиж…“.

През 1878 г. руският писател И. С. Тургенев пише стихотворение в проза: „Когато ще ме няма, когато всичко, което беше мое, ще се разпадне на прах – о, ти, единствена моя приятелко, за теб, която обичах толкова дълбоко и толкова скъпо, ти, която вероятно ще ме надживееш, – не ходи на гроба ми... Няма какво да правиш там“. Това произведение е посветено на Полин Виардо, жената, за чиято романтична любов Тургенев живее до последния си дъх.
Виардо надживява с много години Тургенев, както той пророкува в стихотворението „Когато ще ме няма…“ – и тя не посещава гроба му, както той е пожелал…
Превод: М. ВЕСЕЛИНОВА
 




Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2019, Всички права запазени.