ЛЕСНА И ПОЛЕЗНА ГРАМАТИКА VI. ПРЕПИНАТЕЛНИ ЗНАЦИ

04/23/20 / КУЛТУРА
(Продължение от по-миналата седмица)





 Георги ВЕНИН

Въпросителна:
* при въпросителен (кон)текст – има в края на втората част на сложно изречение, но не и в края на подчинително второ изречение (освен ако и главното не е въпросително: Ще ми кажеш ли кога…?
* в призивно заглавие – има, но в реторично – не: Какво знаете за смеха
* при съмнение – въпросителна в скоби: (?)

Удивителна:
* не винаги е задължителна (Сега внимавай.)
* при ирония, възмущение или пренебрежение – в скоби: (!)

Многоточие:
* NB! – в цитат с пропуск не се слага препинателен знак нито пред, нито след многоточието (Обичах го... въпреки че той не заслужаваше) – многоточието отменя запетаята

Точка и запетая:

* има между разширени еднородни части, ако вътре в тях вече има запетая/и
* има и в случаите с повторение: че… (тук – дълги обяснения, обособени със запетаи); че… (пак запетаи), или: който…; който…

Двоеточие:
* няма, ако поясняваната част е оформена като самостоятелно изречение (Искам да ви съобщя следното. /тук – цялостно изречение/)
* има между две безсъюзно свързани изречения, ако второто пояснява причината за твърдението в първото (Аз им желая щастие: те го заслужиха.)
* има, ако след уточняващо съществително името е набрано със същия шрифт; ако името не е на нов ред; ако са изредени няколко имена (Редактор: Петър Иванов, но: Редактор Петър Иванов; Редактори: Петър Иванов, Иван Стоянов и Редактори: Петър Иванов, Иван Стоянов) – вж. коментара на 98.1.1 в ОСТАВАЩИ ДВОУМЕНИЯ
* лично мнение: не е логично правилото да няма двоеточие след изрази като „дата на раждане“, „образование“, нито пред подпис (още по-спорно): С уважение
Иван Петков


Тире (дълга чертица):
* има, когато обособено пояснение представлява конкретизиране на предходната част (Първа награда – грамота и телевизор – получава…)
* има между обобщаваща дума и еднородни части, които тя обобщава (животни – лъвове, маймуни, жирафи…. – след изреждането – запетая!)
* има при акцентувани вметнати изречения и части (Обикнах я и – стига да се съгласи – ще се оженя за нея.)
* при неочаквано присъединяване или противопоставяне (Седемгодишно дете – и то къща храни; Разсърди ми се – и с право); сходни с тези случаи са: Имал си – платил си; Едни падат – други стават. (противопоставяне)
* влакът София – Варна, хипотезата на Кант – Лаплас, мачът „Етър“ – „Славия“; по-особен случай: при неуточнени бройни има, ако са обозначени с цифри (10 – 15 минути), но ако са обозначени с думи, тирето е малко (десет-петнайсет минути)
* има в рамките на монолог, когато сам се питаш и си отговаряш (И какво можех да сторя? – Нищо.)
* вместо запетаи около „мисля“, „казвам“, „чувствам“, „хрумна ми“ и пр. (тук те са в ролята на ремарки)
* има, когато пред конкретизираща дума (фраза) стои конкретизираното изречение (Бял сняг /падаше/ – това бе чудо!)

Апостроф:

* когато замества буква в средата на дума, около него няма интервали (наш'те)
* ако замества липсващо начало на дума или на число, той се отделя с интервал от предната дума (Олимпиада '80, но: Олимпиада 2004 – тук няма липса, затова не е нужен апостроф)
* не се изписва на български апострофът за притежание в английските имена: Peter’s River става Питърз/с ривър (за дългото -и- и за главните букви вж. МИНУСИ И ГРЕШКИ и НЕСЪГЛАСИЯ)

Индекс:
* индексите за бележки под линия или за бележки в края на текста може да се разполагат преди или след препинателни знаци, а също – между тях (ако са повече от един в края на фразата или изречението), затова препоръчвам при двоумение да се „съветваме“ с подточките на правило 135.3 от Предговора на новия речник

Пряка реч:
* – Ти имаш талант, личи си (няма знак, освен ако е удивителен или въпросителен, като след ремарката се поставя точка) – казах (тук – точка, запетая, точка и запетая или двоеточие; или без никакъв знак, ако ремарката е в средата на фраза или на изречение) – …
* Не казваше както преди:
– Ех, че хубаво!, – ами с въздишка рекваше: – Тежко ми е.

* само ако ремарката е свързан текст, тя започва с главна буква и завършва с точка, точка и запетая или двоеточие, а ако следващата фраза от пряката реч е ново изречение, предхождащото ремарката изречение завършва също с точка: – Животът е суров. – Той стана. – Но не се давам. (За съжаление никъде не е извлечено правило как да постъпим в случай, при който свързаната ремарка е в средата на фраза без препинателни знаци; какво се прави тогава: – Животът е суров – Той стана. – и много-много гаден. (Да има ли точка след „стана“; може ли „той“ да е с главно „т“ и т.н.?)

Графични съкращения:
* С., М. (София, Москва) – в библиографични позовавания вече не се допуска съкращаване!
* кг, см, л, т; г(од), ч, мин, сек (в случай че са измерители: Световният рекорд е…) и г(од)., ч., мин., сек. (в случай че фиксират време: Ще се срещнем в 13 ч. и 15 мин.); изключения: млн., млрд., лв.

Пренос:
* изключение: правилото за перенасяне на думи с по няколко поредни съгласни, част от съгласните да остават на горния ред и поне една (последната) съгласна да е в началото на следващия, не е „всеобщо“; когато става дума за съчетание на представка и корен на думата, представката остава на горния ред, а струпаните начални съгласни на корена отиват на долния (по-средством, не: пос-редством);
* особеност: от препинателните знаци само голямото тире може да се пренася на нов ред, и то ако замества изпусната дума или въвежда уточняваща част:
Дойдоха орли
– черни, големи.
(Следва)






Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2020, Всички права запазени.