Масивен подземен град под пирамидите в Гиза!

culturespace.bg Първоначалните впечатления от пустинята Сахара предполагат, че това е местообитание, очевидно враждебно за човешкия живот. Огромните дюни и суровите климатични условия може да не предполагат място с дълбоки археологически съкровища или знания. Въпреки това последните археологически и геоложки изследвания напълно променят настоящите представи за тази част на света. Все по-очевидно става, че Сахара е имала развито общество. Това може да се нарече единична цивилизация, която е дала началото или е съществувала преди появата на Древен Египет. Зелената Сахара и африканският влажен период Между 15 000 и 5000 години, по време на африканския влажен период, Сахара е била растителна, плодородна и биологично богата. През този период речните среди са се простирали над обширни заливни низини, езера и големи пасища са покривали райони, които в момента са покрити с пясък. Екологичната хетерогенност е поддържала широк спектър от фауна, като слонове, жирафи, антилопи и популации от хоминини. През тези 9000 години климатът на Сахара е останал относително стабилен, което е позволило развитието на обществена сложност, създаването на организирани селища и създаването на ритуални центрове. Преди около 5000 години обаче фина промяна в наклона на земната ос е намалила интензивността на континенталните мусони, като е задействала низ от събития на опустиняване. Съвременните изследвания все повече отдават значение на резултатите от това явление – принудителната миграция. Когато холоценовият климатичен оптимум се е отдръпнал, жителите на ядрото на Сахара са били принудени да се преместят на изток, за да се заселят в близост до река Нил, която е била основният земеделски път. ?? В този контекст Древен Египет не се очертава като единствен източник на цивилизация, а като политическа и културна кулминация на по-стара линия, което е доказано. Древноегипетски записи и въпросът за времето Древните египтяни никога не са твърдели, че са изобретили египетската цивилизация. Те са били и пазители на древна, дълбоко вкоренена традиция и това е изобразено в техните записи. Текстове като Абидоския списък на царете, Торинския списък на царете или Палермския камък описват история на царете от няколко десетки хиляди години, предшестваща хронологията, която днес се приема от повечето съвременни египтолози. Въпреки че експертите са склонни да отхвърлят идеята за тези праисторически монарси като митични или алегорични, древните египтяни не са правили разлика между исторически и митични разкази. Селища, реки и езера може да бъдат намерени в райони, класифицирани днес като безплодни пустини, и са описани от класически източници, най-вече таблиците на Птолемей. Забележително е, че повечето от тези характеристики са свързани с бивши речни канали и езера, които отскоро се идентифицират отново чрез сателитни изображения и дистанционно сондиране. Откритието, което разтърси научния свят През март 2025 г. екип от изследователи, ръководен от професорите Корадо Маланга и Филипо Бионди, използва георадар (GPR), за да извърши проучвания под пирамидата на Хефрен в Гиза. Получените данни предполагаемо показват съществуването на спираловидни структури и серия от вертикални шахти на повече от 600 м под повърхността на пустинята, в позиции с геометрична точност, които правят отхвърлянето на естествени образувания несъстоятелно. В момента на публикуване някои египтолози, по-специално д-р Захи Хавас, се опитват да омаловажат резултатите, приписвайки ги или на естествени геоложки формации, или на технически грешки. Но колкото повече се осъзнаваха точността и мащабът на структурите, толкова повече отслабваха аргументите за опровергаване. По-късен анализ разкри втори набор от характерни обекти, по-големи по размер и по-ясно дефинирани, което направи невъзможно всяко допълнително отхвърляне. Подземният град, който никой не е очаквал През юни 2025 г. същият екип прави втори опит да проучи платото Гиза с подобрен радар и по-цялостни процедури за сканиране. Коригираните данни разкриха структурата на нещо много по-убедително от първоначалните резултати. То включваше подземна система от помещения, масивни шахти и свързващи тунели, които със сигурност биха могли да бъдат описани като град, потопен под пясъците на Гиза. Слоят има спираловидни стълбища, а основните помещения се характеризират със забележителна степен на изчислена симетрия. Някои от тях са с дължина над 80 м – по-дълги от басейн с олимпийски размери. Мрежата продължава до около 2100 фута (640 м), почти два пъти по-голяма от Айфеловата кула. Общото ѝ разположение предполага планиран дизайн, така че бе повдигнат тревожен въпрос: кой е имал техническите познания, материалните източници и волята да построи такова инженерно чудо преди хиляди години и защо е заровено? Съпротивата на истаблишмънта Екипът от Маланга кръстосано валидира всеки набор от данни, използвайки разни видове радари, и публикува подробни методологични подробности. Египетските власти обаче забавиха или отказаха кореспонденция с искане за одобрение на разкопки или директен достъп. Въпросът е защо държава, която се гордее толкова много с древното си минало, в този случай би се срамувала да направи това, което може да се окаже най-значимото археологическо откритие в съвременен Египет. Мистерията на изчезналите строители Значимите археологически находки обикновено обхващат масивни изследователски въпроси. На първо място е въпросът кой е издигнал подземните структури, т.е. пирамидите в Гиза. Въпреки че подобни структури очевидно имат монументален характер, няма вътрешни доказателства, които да сочат към един или друг техен създател. Приписването на Великата пирамида в Гиза на фараона Хеопс, от научна гледна точка, зависи почти изцяло от малък фрагментарен графит, открит много векове след построяването на сградата. Това е най-многото, което може да се каже за това доказателство. Пирамидата на сина му Хефрен не разполага дори с това. Тези бели петна в архивите ни позволява да подозираме, че пирамидите и новооткритият подземен град не са построени от древния египетски народ. Ето защо египетското правителство и водещата му археологическа институция работят заедно, за да ограничат доказателствата, които оспорват установените исторически теории. Въпреки че съвременните технологии, като въздушен радар, електрическа томография и други, позволяват неразрушителен анализ на заровени масиви от данни, египетските власти често не позволяват на външни екипи да участват в по-дълбоки разкопки. Порталът под гробището В същото време японски изследователски екип, състоящ се от членове на Международния университет „Хигаши Нипон“ и Университета „Тохоку“, направи подобно откритие в съседен район на Гиза – западното гробище. С добре усъвършенствани радарни и електроизобразяващи методи те разкриха внимателно заровена L-образна структура само на 2 м под земята. Под тази конструкция се намира правоъгълна куха пещера с размери 10х10 м. Геометричната точност на подредбата не е единственият детайл, който привлича вниманието на учените, тъй като е очевидно, че намерението е било находката да се скрие: някой е решил умишлено да зарови оградата. Дали е била изгубена гробница, затворена врата или, както предполагат някои – паметник на още по-голяма мистерия, заровена под пясъците? Моделът, който продължава да се повтаря В историята има прецеденти, когато откритията на революционери са били отхвърляни или омаловажаван. Едни от най-известните примери включват Гьобекли тепе и Карахан тепе в Турция, които първоначално бяха напълно отхвърлени. Днес двете места предоставят неопровержими доказателства за съществуването на високоразвити общества, съществували преди повече от 12 000 години, много преди хронологично установеното начало на организирания човешки живот. Антични астрономически ориентации и огромни каменни парчета, професионално изрязани, разположени на двете места, наподобяват равнището на сложност, което сега се придава на структурите под Гиза. Както в случая с Гьобекли тепе, който е бил стратегически покрит с последващи слоеве пръст, изследователите предполагат, че паметниците в Гиза са били умишлено заровени. Основният въпрос, следователно, е кои са виновниците и какъв е бил мотивът в стратегията за скриване. Улики от митове, наводнения и Сфинксът Поради водната (а не ветрова) си ерозия, както предполага геологът д-р Робърт Шох, Големият сфинкс може да е много по-стар, отколкото казват египтолозите, най-вероятно от по-младия период на Дриас. Заедно със загадъчната „Инвентарна стела“, която твърди, че Сфинксът е предшествал династичен Египет, елементите започват да съставят различен пъзел, в който най-известните забележителности на Египет всъщност са заимствани от изгубена цивилизация, чиято памет избледнява във времето. Апропо, Сахара обхваща поне 9 млн. кв. км, а съвременните археологически изследвания са успели да проучат по систематичен начин не повече от 1% от тази площ. Компилация и превод от английски: Георги ВЕНИН