culturespace.bg
Потъването на германския кораб „Вилхелм Густлоф“ на 30 януари 1945 г. взривен от съветска подводница води до най-голямата морска катастрофа в историята, с приблизително 9400 смъртни случая. Корабът евакуира германски цивилни и военни от настъпващата Червена армия, когато е торпилиран. Събитието е утежнено от недостатъчния брой спасителни лодки, замръзналото спасително оборудване и факта, че много обучени членове на екипажа са били в района, засегнат от торпедата.
„Вилхелм Густлоф“ започва живота си като цивилен круизен кораб, предназначен да осигурява забавление на германския народ чрез програмата „Сила чрез радост“. Корабът предприема първото си плаване през 1938 г., но извършва само два развлекателни круиза, докато войната не идва през 1939 г. С избухването на Втората световна война „Вилхелм Густлоф“ е реквизиран от германския флот за използване като болничен кораб, а по-късно и като плаваща казарма.
Ако историята беше по-благосклонна, „Вилхелм Густлоф“ щеше да бъде забравен покрай стотиците други подобни кораби, които бяха въведени в експлоатация по време на войната. Корабоплаването беше изключително ценно и правителствата по целия свят се възползваха от колкото се може повече безплатно корабоплаване чрез официални заявки или лизинг. За съжаление, „Вилхелм Густлоф“ щеше да остане в историята по безчет грешни причини.
Спецификации на „Вилхелм Густлоф“
Тонаж: 25 484 GRT
Дължина: 208,5 м (684 фута)
Широчина: 23,59 м (77 фута)
Височина: 56 м (183 фута)
Газене: 6,5 м (21 фута)
След като служи като казарма, „Вилхелм Густлоф“ отново е пуснат в експлоатация, но…
За да помогне с евакуацията, правителството стартира операция „Ханибал“, при която кораби, като „Вилхелм Густлоф“, започват да превозват отчаяни хора далеч от фронтовите линии до по-безопасните (макар и не напълно безопасни) земи на самата Германия.
В 12:30 ч. на 30 януари 1945 г. „Вилхелм Густлоф“ напуска балтийското пристанище Готенхафен в днешна Полша. Корабът е пълен с повече от 10 000 души, които искат да оцелеят във войната, като направят скока от Прусия до сърцето на Германия. Към 1945 г. Червената армия до голяма степен контролира цяла Източна Европа, с изключение на Курландския джоб, и се подготвя за последната си офанзива, която ще я отведе до портите на Берлин.
След като пренаселеният кораб напуска пристанището в студен и ясен ден, той бързо е забелязан от подводница, дебнеща наблизо. Подводницата S-13 е водена от капитан Александър Маринеско, който бързо осъзнава, че масивният кораб е практически беззащитен. „Густлоф“ е съоръжен с множество зенитни оръдия и е ескортиран от торпедна лодка, за да отблъсне всеки, който търси лесна цел. Времето обаче е изключително студено и много от отбранителните системи са замръзнали, което ги прави безполезни.
Капитан Маринеско следва тромавия кораб в продължение на два часа и правилно преценява, че по-големият кораб не представлява заплаха за неговата подводница. Зенитните оръдия биха били безполезни против подводницата, а торпедната лодка не е изпращала обичайните противолодъчни сигнали. В пристъп на смелост Маринеско решава да предприеме своя ход около 16:00 часа на 30 януари.
Капитанът заповядал на подводницата да изплува на повърхността и да заобиколи кораба от по-благоприятна страна. Той дебнел кораба от десния борд, обърнат към океана. Това движение поставило подводницата от левия борд, по-близо до сушата – страната, от която най-малко се очаквало да бъде атакувана. Наблюдателите и наблюдателните офицери щели да се взират в морето в търсене на подводници и торпеда, а не към сушата. След като подводницата заела позиция между кораба и сушата, тя се приготвила за стрелба.
Маринеско заповядал на екипажа си да зареди и изстреля четири торпеда по левия борд на „Густлоф“. Три от торпедата ударили кораба в борда, а едно ударило директно машинното отделение. Резултатът бил пълна загуба на захранване и комуникации за ударения кораб. Експлозиите били толкова силни, че 300 жени, спящи в празен басейн, били убити мигновено, когато хиляди плочки се разлетели с изключително висока скорост.
Ударите причинили огромни количества вода да нахлуят в кораба, убивайки стотици хора, които били хванати в капан под палубите и в запечатаните прегради. Веднага станало ясно, че корабът потъва, което накарало хиляди хора да се втурнат към спасителните лодки на горната палуба. За съжаление, те открили, че много от тях са замръзнали на местата си или са повредени от труса, което ги прави неработещи. Стотици хора се събрали около безполезни спасителни лодки, докато корабът започнал рязко да се накланя наляво.
Когато корабът започва да се накланя още повече, много хора рискуват, като скачат в морето. За съжаление, температурата на въздуха по това време е между -10°C и -18°C, а температурата на водата вероятно се колебае малко над -17°C . Морето е толкова студено, че лед се е образувал на повърхността около кораба. Студената вода причинява смъртта на много хора от хипотермия.
По-малко от час след като е ударен, германският кораб лежи настрани, преди да потъне под вълните за последен път. Той се установява на 43 метра в ледена вода.
В крайна сметка 9343 мъже, жени и деца загиват при потъването. Много от пътниците не смогват да оцелеят в ледените води на Балтийско море. Само 1252 души са спасени от близки кораби. Броят на жертвите остава най-големият в морската история в резултат на едно потъване.
От 1252-мата спасени от ледените води души, повече от 500 са взети от злополучния торпедоносец, на когото е наредено да ескортира големия транспортен кораб.
Съветите се опитали да изопачат бедствието, като казали, че корабът е превозвал СС сили, бягащи от наскоро откритите концентрационни лагери в Полша. Докато „Вилхелм Густлоф“ е превозвал повече от 1000 офицери, моряци и войници от германската армия, той не е превозвал офицери от концентрационните лагери. Истината е, че поне 8000 цивилни, много от които – отчаяни и изтощени от войната, вероятно са загинали при потъването.
Само единадесет дена по-късно S-13 ще потопи още един евакуационен кораб, убивайки още 4500 души. Това дава на капитан Маринеско касапската сметка от поне 13 000 души през последните месеци на войната, като се насочва към тези бавни и уязвими кораби. По-късно Маринеско е съден от военен съд за алкохолизъм и понижен в длъжност. През 1945 г. е уволнен с безчестие. Лишен е от почитаната титла „Герой на Съветския съюз“ и му е дадено по-малко отличие. Възстановен е едва през 1960 г.
Катастрофата на „Титаник“, най-известното потъване на кораб в историята, е довело до малко повече от 1500 смъртни случая. Това потъване, макар и военно, е довело до близо 9500 жертви, което го прави шест пъти по-смъртоносно от потъването на „Титаник“. „Титаник“ остава известно име, докато „Вилхелм Густлоф“ не е. Много от жертвите на потъването на „Густлоф“ са починали по същия начин като тези на „Титаник“ – те са се удавили във вода, твърде студена, за да поддържа човешки живот.
Втората световна война е свидетел на седем отделни морски катастрофи, които са довели до най-малко 5000 смъртни случая. Нож тази остава най-голямата в световната история.
|
