Не забравяйте да дишате, приятели!

Марияна Георгиева - СВИДНА Да кажем, че е малко преувеличено, разговорно казано… Но дишането ни е израз на живота. На връзката ни с ритъма, космичен, изначален… С промените и циклите на Времето… И когато се изключваме от мислите и чувствата си за света около нас, когато сме ги приглушили, когато не съзнаваме какво поемаме, отдаваме, то много заприличва на това – да спираме да дишаме, да съществуваме дори… При все по-бързащото време, при срещата ни с вирусите, а и с другите нискочестотни спътници, които цѐлят тъкмо връзката ни – и с живота, и с природата, дишането се превръща в нещо много повече от биология, физиология… Споменах природата и затова, защото бронхите на белия ни дроб наподобяват неслучайно на обърнато дърво… И това дърво, което се намира вътре в нас, се чувства най-добре в коя да е гора навън, където се намира между свои… И където дишането ни е просветляващо, естествено дълбоко… Да, съществуват начини на дишане, наречено дълбоко, осъзнато, които компенсират, но в известна степен, онзи – и нормален по човешки, и естествен ритъм на издишване и вдишване, който свързва с Ритъма на Цялото. Който първо заземява, после изцелява и накрая извисява. Така нареченото осъзнато дишане има своята полезност, без вреда, когато вече можете да наблюдавате на вътрешния си екран как издишвате ненужното и вече спрялото да върши работа. И съответно пък да вдишате това, което смятате за нужно и необходимо… За да сте наясно и начисто и с това, което вдишвате, поемате… И с това, което вече сте издишали, отдали… Буквално, визуално… И реално… За да го оставите там някъде по пътя, а другото – да приютите… С разбиране, с приемане… За предпочитане – дълбоко, за да бъде резултатно… И безспорно, щом ви заболи или пък сте тревожни, дишането издълбоко може да ви облекчи, успокои и подравни. Така се свързвате, отваряте – и към душата, и към съкровената си дълбина. И тя ви балансира и отпуска. И едно лирично отклонение… Не става реч за онова забавяне, забравяне да дишаме, когато от красива гледка, умиление или възторг дъхът ни спира… За да последва сладостно и мило вцепенение, което после се взривява в смях, в необуздана радост и ни качва в друго измерение… Където за пореден път разбираме какво е всъщност щастие. И нека си представим следното… В гората сте… Най-близката до вас възможна… Есен е… От свежестта на въздуха, от сладкия, размазващ аромат на гниещи листа (дори тлента умее да се издокара, ако й дадем възможност), от естествените благи звуци дишането се успокоява и нормализира… И усещането, че сме изравнили пулса си с диханието на Природата, е неземно, несравнимо… Но и заземяващо… Ако пък решим и да потичаме или да ускорим и ход, и пулс, това пак по естествен начин случило се дишане ще нахрани с кислород и ще даде заряд на цялото ни тяло… Ами подарявайте си го по-често! И обръщайте внимание – задълбочено, но и пълно с благодарност, на този простичък и същевременно така велик и акт, и знак на връзката ни с Ритъма, с Живота… Той е докосването ни, общуването ни със Същината… И неизбежно – щом увеличим дълбочината и на Дишането, и общуването си, ще достигнем, светнали и благодарни, до заветното общение със Себе си. А с тези пък от вас, за които думите са също начин на живот, защо да не допишем: Без словото е бездиханност… И само като пиша – дишам. Снимките, които ви подканят „Време е за Дишане!“, са от горите на Еленския Балкан… ---------------------- От профила на СВИДНА във ФБ