ЗА НАС

 НАМЕСТО… ОБЯСНЕНИЕ
(Ийст)Сайтска история: начални обети и обетовани начала

От ЕКИПА


Заглавието е самоиронична припомка за възрожденските уводни статии при пръкването на нова газета, които обичайно са озаглавявани „Наместо програма“.
Да, това е програмна статия за този нов сайт. И като всяка програмна статия, ще е малко приповдигната (младоците биха казали „напраскана“), себеокуражителна, утопична, сложновата, протяжна и пр. Но пък – единствена, така че няма да Ви се случи втори път да се мъчите с подобни „тежкотоварни“ послания. Ще опростим езика си… без да го опростачваме. Това е първото обяснение. Първото обещание. И за разлика от други едни програми – предизборни и партийни, ние ще си изпълняваме обещанията.
Рискуваме с този сайт. Без риск са невъзможни каквито и да е открития, а да преповтаряме предъвквани букварни истини, не ни е на сърце: не сме първолаци! Ако ще сме „окумуш“, добре е да помним какво казва Айнщайн за своето най-голямо откритие: „Просто пренебрегнах една аксиома“…
Рискуваме и защото сме една шепа автори. Очакваме нови. Няма да цензурираме никого. Това е пак обещание.Ако приемете да съблюдавате нашите принципи, постулирани по-долу, сте добре дошли. Стига да имате обиграно перо и безкомпромисни позиции на познавач.
Защо изобщо подхващаме сайт за култура? Защо се захващаме с нещо толкова менливо, а напоследък – сякаш топящо се като ледниците на Арктика?
Защото, като ледниците на Арктика, ако не спрем топенето, паковият лед на безкултурието ще се размрази до една потопна вълна и ще удави съ-сътвореното от Човека, с което той се приближава до сътвореното от Бога.
Нашият сайт има това послание дори в името си: culturespace.bg – културно пространство, културен простор, културен космос.
Онзи Космос, който тъкмо чрез културата се свързва с Логоса, с изначалното Слово.
Триизмерният ни свят има четири главни посоки. Четири ще са и пътеводните теми в този сайт:
КУЛТУРА
ИЗКУСТВО
ИСТОРИЯ
МИСТИКА.

Но доколкото Космосът е необозримо по-многоизмерен (както впрочем и Логосът), в тях ще има рубрики, които да надграждат триизмерността и да надмогват притеглянето на отегчителния повседневен бит – притегляне, понякога по-мощно от земното.
Вече се питате: защо и Култура, и Изкуство – не са ли тъждествени?
Ох(о), не.
КУЛТУРАТА е цялостното самоизразяване на човека. Тя се отглежда – като житна култура, „опитомява“ се като домашна твар, възпитава се като вкус.
Според Даниел Бел, „… сферата на културата е… антиинституционална и антиномична – в смисъл че индивидът се смята за мяра на удовлетвореност и неговите усещания, чувства и съждения, а не някакъв обективен стандарт за качество и ценност определят стойността на културните обекти…“. Бел натъртва, че културата е опит да се изрази „смисловата страна на човешкото съществуване в някаква форма на въображението“.
Ние добавяме, че културата е приобщаване, а всяко приобщаване е усилие. Така че ще ви жалим, но няма да ви глезим с лексика от има-няма 600 думи, с която някои пишман журналисти отразяват многоликостта и пъстротата на съществуването. Това е още едно обещание.
ИЗКУСТВОТО е само една от равноправните съставки на културата – заедно с науката и религията (ритуала), а отделно от това в културното поле се вписват мистиката и традицията. Културата е широко понятие за единството на света и е в неистов досег с политиката и с живота. (А сцената на живота е по-висока и от най-горната театрална ложа.)
А що е ТВОРЧЕСТВО?
Тук трябва да напомним, че на гръцки „творчество“ (съзидаване) е „поезия“ и в това си значение думата е влязла дори в медицинското словосъчетание хемопоеза, което обозначава процеса, при който костният мозък „твори“ кръвни телца.
Творчеството е материализиране на духа.
Изкуството е одухотворяване на материята.
Творчеството е пластичност, изкуството – метафизичност.
Творчеството е първично (първоздано), защото начинът, по който се одухотворява материята, е, като тя въплъти духа чрез собственото си преображение (което става пак чрез духа – какво взаимосвързано, постъпателно движение!).Подобна на тази скаченост е и съотносимостта между култура и културология. Затова този сайт ще се опита да бъде и културологичен, и културен. Това е третото ни обещание.
Затова запретваме ръкави.
Една медия трябва да е шарена трапеза, най-добре да има гозби от различни готвачи (не ни се ядат само брюкселски зелки…). В рамките на една тема – също: не може да се пише еднакво за рок музика, за чалга и за симфоничен концерт, различните им езици искат различен език; не може различните рецензенти и анализатори да пишат еднакво.
Ние ще пишем за творенията в световния „космос“. Но вторачени (за прозрения или за съпоставки) в българската култура, история, изкуство (затова сме .bg). В частност – във варненските им отблясъци и полусенки, понеже сме граждани на България, но поданици на морската й столица.
А щом се рекламираме като истинни българи, ето още едно обещание: никакви хищни чуждици! Никаква „креативност“ (вместо творчество, съзидателност); никакъв „хъб“ (вместо… клуб по интереси, средище или читалище); никакви „иновативности“ (вместо нововъведения, новости, новаторства); никакви „клъстери“ (вместо гроздове, сборове, общности, съвкупности). И, боже опази – никакви „културни индустрии“!

Та така:
Философията на този сайт се основава върху няколко железни принципа:
1. За вкус не се спори, вкусът се защитава. И доводите трябва да са смислени. „Да“ на пристрастията – „не“ на предубежденията.
2. Няма лоши жанрове – има лоши образци от даден жанр. (Понякога – до 98% от продукцията на жанра…) Все пак има жанрове, по-качествени от други.
3. Българското изкуство е равноправна част от световното. И ний сме дали (и даваме!) нещо на света – няма защо да се подценяваме.
4. Никакви собствени класации! И най-честната и „праведна“ класация е манипулативна.
5. Долу скучното, баналното, трафаретното! В името на читателя ще положим усилия да сме интересни, любопитни, свежи, неочаквани.
6. Критика, но не на всяка цена! Защото коренът на истинската културност не е умението да пишеш или музицираш, а културното поведение и общуване.
7. Без крайности! (Крайността е фанатизъм, а той, според Бердяев, е враг на свободата, понеже в него идеята измества човека.)
8. Мяра!! (Това е общият смисъл на седемте принципа дотук.)
Но да привършваме…
Този сайт няма да съчинява факти, по-различни от ония, дето се хващат в Мрежата (макар че ще се стреми и към свои откривателства). Не намеряваме да си смучем от пръстите измислени сензации. Това е непочтено. Ще ни се това, което ни отличава, да е нахъсаният, полемичен начин, по който поднасяме всеки факт. И нека рецептурната журналистика не ни вменява за грях, че щом сме страстни, значи сме необективни. Децата са рожби на страстта. Съвсем „обективни“ рожби. Този сайт, с всичките му кусури и хубости, е наша рожба.
Културният език е онзи език, който има критична рефлексия; не се сдържа и задържа на повърхността на събитийността; дълбае, далдисва, чепка, недолюбва или се влюбва. Който, не се боим да го кажем, е пристрастен. Защото култура в най-общия смисъл на думата изобщо не би съществувала без субективистичния сблъсък на мнения.
Това тегли тънката граница между дипломатичен (етикетно безстрастен) и културен (страстно оценящ) език.
Овладяната ярост е част от живота, а значи – и част от (езика на) културата. Както и овладеният възторг.

А ние сме:

Наближавам библейска възраст и, от една страна, е малко страшно, но от друга – интересно: направила ме е свидетел на много шарено житейско платно. Чета от четиригодишна, а започнах да пиша по вестниците от шестнайсетгодишна. И така… – икономика, магистратура по реклама (във време, когато около 99 на сто от нашенците бъркаха „реклама“ с „рекламация“; сега рекламни агенции – бол, а добра реклама – от дъжд на вятър: вятър работа…). Петнадесет години – редактор в „Реклама“, или посегашному –копи-райтър. Пет години – журналист. После…после „избухна” демокрацията… Закриха вестника и… – рекламна агенция, издателство… Тръгнах по път „страшен, но славен”. Популяризацията на нашето културно-историческо наследство (така го пишат по безбройнитепрограми и стратегии, но резултатите… всички напрягаме взор да ги видим), а то е просто къс от делото, от живота на нашите предци, към чиято памет сме длъжни, ама много длъжни. Защото на другия край на света – в Америка и Китай, пазят нашите албуми, в които се разказва за историята и природата на малка България – и дори ги четат!… В Пекин важният китаец казва на представителя на нашата делегация „Знам Варна. Той е много стар град”, а случайният контакт открива на масичката на директора на най-голямата круизна компания в Майами красивия луксозен албум на черноморската ни столица… Има смисъл, нали!
И така моето време се забързва, минава през милионите прочетени страници, през хилядите написани и ме довежда тук, в този сайт, за една дълго чакана среща с нашите читатели, интелигентни и… любопитни. Пожелавам им всеки ден да откриват нещо непознато за нещо, което са смятали за до болка познато. Това е наша грижа.
Мария ГЕНЧЕВА





Георги ВЕНИН
По паспорт – Георги Димитров (но небалсамиран в мавзолей). Роден в годината на Априлския пленум (но живял неуспоредно на Априлската линия). Вестник „Работническо дело“ натрапчиво му припомняше рождената дата, като публикуваше на първа страница фотос на един брадат евреин (може би затова Венин бе първият студент в Софийския университет, който си отгледа брада още в далечната 1975-а).
Г. В. е с висше газетарско образование; работил е като редактор на научнопопулярна литература в книгоиздателство; като журналист, печатал във или (зам.-)главенствал повече от 30 периодични издания от различен калибър (най-вече 44 мм). Трудовата му книжка се задъхва: прилепени са й нови хриле (страници): подвизавал се е и като завеждащ реклама и пропаганда на книгата, пъстървовъд, PR- ирекламен консултант, музеен работник, домашен помощник на възрастни самотни жени и др.; преподавал е във варненските университети и е водил семинари по реторика.
В битуването на Г. В. има три първака: той е първият немузиковед у нас, публикувал аналитични статии на тема рок музика (още през 80-те); съиздател на първия провинциален самиздат за литература „Пространства“ и гламав редактор на първото в България списание за конелюбци "СТЕФклуб", което стигна до третия… къч.
Мъчил се е с английския (например като преводач на Родърик Торп и романа му „Умирай трудно“, Брус!, или на „Гарванът“ по По).
Автор на текстове за поп и рок песни (някои развалени в негово изпълнение); на радио и тв сценарии.
В момента е канцеларски плъх без ръкавели, но май му расте опашка…: „културен“ началник-отдел в Община Варна.
Издадени книги: колкото са Господните апостоли – и разнолики като тях.
„Доктор“ (с лечебна дисертация за болестите на публицистиката).
Награди: доста, но не прекалено, и всякакви. Гордее се с всички, понеже са дадени на световнонеизвестен писач и без ходатайства – особено с Годишната награда на СБП за най-добра есеистична книга (2006). Романът му „Дивака“ бе номиниран за наградата „Вик“ и цивилизовано ненаграден.
Член на Съюза на българските писатели.
С пет думи, Г. В. е човек на 5-те „п”: поет, писател, публицист, преводач, певец. (Враг на други 5 „п“-та: празнодумец, плагиатор, подмазвач, пасуващ, подлец). С напредването на възрастта се бори (без успех) за шестото „п“: праведник. Или поне – правдолюбец… Тежкò му!





Животът е кратък да правиш само едно и също.
Учих за художник. Това бe първата ми мечта.
След това дойдоха и другите.
Създадох първото в България младежко предаване в частна телевизия. Работих във вестници, радио, списание, интернет сайтове. Работя и като ПР, занимавам се с дизайн, пиша и реализирам проекти...
Нещо като пенкилер съм, но ми е забавно.
Това, според мен, е най-важното: да правиш нещата с удоволствие.
Любопитен съм и любопитните неща, които научавам, ги разказвам на хората. Знам, че и те са любопитни за нещо ново, за нещо нечувано.
Знам, че нищо не знам, но нещата, които знам, искам да разкажа.
Името ми е Димитър ЩЕРЕВ.



 

 





Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2018, Всички права запазени.