Марияна Георгиева - Свидна
ЖИВОТЪТ Е ЗЕЛЕНООК,
щастлив, неспирен…
На коте,
дето няма мира,
и на момиче радостно
прилича.
С нарциси в ръцете –
като жълти птици –
и с усмивка на лицето…
Това е част от текста на шансон, роден във времето, когато и Едит Пиаф изпя „Животът в розово“…
И тогава, и сега животът винаги е бил на фокус. И не е нужно да си фокусник, за да започнеш да ги различаваш… Големият, животът с главна буква – от малкия, от всекидневния живот, който не душата, а умът ни въжделее в розово, оранжево, лилаво… Многоцветно. И нека е така! Дай, боже!
Нека цялото пъстрило на човешките ни пориви, стремежи и желания да срещне пълното си удовлетворение! Опровергало думите на Мъдреците, че между двата противоположни бряга на реката, наречена живот, насита нямат сетивата… На моста, който е над тях – където е Животът, там намира своя мир душата…
Та думата ми е за „живия живот“, наречен тъй от Достоевски… За оня, другия живот, изваден от контекста на „Аз Съм Пътят, Истината и Животът“.
Щом още има ненаситени валенции, нека „шоуто да продължи“… С целия му блясък, „звезден прах“ и много, много искрен смях… Но хайде да започнем да отваряме съзнанието си и за Живота, наричан от поетите мистици Океан, Безкрайност, Необят… А от строгите метафизици – Непрекъснатост и Еманация.
Наричат го и Изумрудената честота, Зелената вълна на Битието…
И ако знаем, че в света на формите, едната форма сменя друга, и всяко нещо има своето начало, своя край, то в селенията на Живота го няма акта на прекъсване, накъсване, на спиране, на смяна… На раздяла… Затова там няма и понятие „баланс“. Балансът представлява равновесието на отделните фрагменти, а при Живота всичко е Едно. Там състоянието е на чист покой и на божествена хармония…
И защо това отваряне към темата е тъй потребно?!
Ами защото фактът, че измерението на Живота не е някаква абстрактна територия, вече ходи между нас… Да, не става реч за дестинация, а за честота на разширеното съзнание, която дава шанс за повече разбиране, приемане… Помага да надраснем страховете и вините… Дава нови гледни точки… Показва цялата картина… Просветлява… Изцелява.
И как да я постигнем… трайно?!
Накратко… Няма точен отговор. За всеки е различно. И като време. И като начин… В естествения ход на всекидневния живот, когато има вътрешна потребност за това, нещата истински се случват, получават. И Реализират.
Но ако налице е повик, дошъл от осъзнаване и вътрешна причина, нека като за начало промениме ъгъла, от който гледаме на отношенията си. И ако има някаква, макар и малка, вероятност да не ПРЕКЪСВАМЕ с когото и да е било общуването си, изобщо отношенията си – нека да ги трансформираме в това, което е възможно, а междувременно да ги поставим на „стоп пауза“.
И когато правим нещо – гоним цел, решаваме задача, не е добре да се разсейваме със сродна и несродна друга дейност, за да не НАКЪСВАМЕ процеса… Защото ще го обезсилим и забавим, а може и да го блокираме.
И, разбира се, добре е да се хванем за зелено… Съвсем буквално, но и в по-широкия му смисъл… Зеленото е повече от цвят… То е отпечатък на диханието на Живота. Затова успокоява, уравновесява, носи мир и ведрина.
То е най-живителният цвят. То е свежестта на новото и яркостта на здравото. То е връзката на естеството в нас и покрай нас с Живота.
Но най-прекрасното е, че Животът е неописуем.
И това, което бе написано дотук, бе своеобразна провокация и вид подкана да го усетите, почувствате…
И да Го… чуете.
ТОЙ е във вас… ЖИВЕЙТЕ ГО!
Картината е на Tricia Nevell
|
