CultureSpace Статии История, Култура, Изкуство, Мистика

„Кодът на Дикенс“ разбива специфичната стенография на автора

02/21/22 / КУЛТУРА
Аматьори детективи дешифрират Дикенс





Дженифър УЕЛЕТ

Миналия октомври сдружение, наречено Проект „Кодът на Дикенс“, отправи публичен призив към любителите на пъзелите и разбивачите на кодове за помощ при декодирането на писмо, написано от викторианския писател Чарлз Дикенс в криволичещ стенографски стил. Усилията на въвлечените помогнаха на учените да съберат около три четвърти от преписа. Шейн Багс, специалист по компютърна техническа поддръжка от Сан Хосе, Калифорния, спечели общото състезание, докато студент от университета на Вирджиния на име Кен Кокс беше обявен за подгласник.

Чарлз Дикенс

Самият Дикенс едва ли се нуждае от представяне: той е смятан от мнозина за най-великия писател на викторианската епоха. „Големите очаквания“, „Оливър Туист“, „Приказка за два града“ и разбира се, неговата вечна новела „Коледна песен“ от 1843 г. са само част от произведенията, които допринасят за тази заслужена репутация. По-малко известен аспект от живота на Дикенс е, че той сам се е научил на особено трудна форма на стенография като тийнейджър, разчитайки на наръчник от XVIII век, озаглавен „Брахиграфия“, от стенографския писател Томас Гърни. Дикенс споменава това мимоходом в своя полуавтобиографичен роман „Дейвид Копърфийлд“:
„Купих одобрена схема на благородното изкуство и мистерията на стенографията (което ми струваше десет паунда и шест пенса); и потънах в море от недоумение, което ме доведе след няколко седмици до пределите на разколебаността. Промените, които бяха разгърнати във вид на точки, които в една позиция означаваха едно, а в друга – друго, съвсем различно; прекрасните капризи, които бяха разигравани от кръгове; необяснимите последици, произтичащи от знаци като крака на мухи; огромните ефекти от криволица на грешно място; те не само тревожеха будните ми часове, но се появяваха пред мен и в сънищата ми.“
На Дикенс му отнема около година, за да овладее брахиграфията на Гърни и той прекарва три години, през които използва стенографията като съдебен репортер. Започва да добавя и свои собствени, уникални символи, за да пише лични бележки за себе си, да поддържа учебни тетрадки, да пише писма и т.н. Уви, много малко образци са оцелели. В момента има само около 10 известни ръкописа със стенографията на Дикенс, от 30-те до края на 60-те на XIX век. Някои от тях остават неразгадани, включително писмо от 50-те и набор от стенографски брошури, събрани от ученика на Дикенс Артър Стоун (син на негов приятел и съсед).
Проектът „Кодът на Дикенс“ е хрумване на двама изследователи на Дикенс: Клеър Ууд от университета в Лестър и Хюго Боулс от университета във Фоджа. „Стенографописът на Дикенс се оказа изключително труден за декодиране“, пишат те на уебсайта на проекта. За тези, които искат да разбият кода, би било от помощ да се идентифицира оригиналният изходен материал, въпреки че „в повечето случаи експертите не са успели да намерят изходните текстове, използвани за упражнения“, пишат те. „Те може да са публикувани или непубликувани пасажи, написани от Дикенс или от друг автор.“


 „Почеркът на дявола“… част от писмото на Института Тависток, написано със стенография, датираща от 1700-те години, която Дикенс е модифицирал

Един от образците на стенография на Дикенс е упражнение за диктовка, озаглавено „Сидни Смит“, вероятно от урок по стенография, каквито той дава на Артър Стоун. Дикенс е голям почитател на преподобния философ с това име, често разнасяйки копие от „Елементарни скици на моралната философия“ на Смит. Всъщност Дикенс толкова много се възхищавал на Смит, че кръстил седмия си син Сидни Смит Халдиманд Дикенс.
И така, за кой Сидни Смит се отнася упражнението по диктовка – за сина или за философа? Според Ууд и Боулс този е бил доста лесен за дешифриране благодарение на известен символ, означаващ „свят“. Те просто трябва да търсят поява на „свят“ в творбите на философа, което дава около 10 кандидати. Но само един от тях използва „свят“ в първия ред на параграф: лекция, озаглавена „За управлението на разбирането“. Ууд и Боулс смятат, че има смисъл Дикенс да продиктува нещо от любимия си философ на Стоун като част от стенографските уроци. След като идентифицират текста, било сравнително лесно да се завърши останалата част от транскрипцията.


Екипът също (предимно) е разбил кода за стенографска проба, наречена „Двамата братя“; само три символа остават неразгадани. Началният ред на транскрибирания текст гласи: „Веднъж чух една история… която порази въображението ми“, така че това, изглежда, са бележки на Дикенс за нова художествена творба. Първоначално хората от обществото на Дикенс смятаха, че това е съдебна история, тъй като други символи показват, че разказвачът е чул историята „от устата на починал съдия“. Има и символи за „воля“ и „попечители“ на съдилищата.
Вместо това, докато транскрипцията напредва, учените откриват, че това всъщност е фрагмент от призрачна история за двама стари братя ергени, които живеят в Слау и Лондон. История за рамкиране – разказвач, разказващ историята, след като чул за нея от съдия – е често срещан троп в историите за духове от XIX век. Всичко, което знаем, е, че единият от братята се появил като привидение в спалнята на другия една нощ, като странната, бледа фигура не отговорила, когато братът се обърнал към нея.
Как завършва историята? Никой не знае, защото липсва втората страница. Всъщност може дори да няма втора страница. Следващата страница се състои от привидно несвързана реч в съдебната зала. „Няма да знаем дали историята продължава, докато не разгледаме по-отблизо последователността в тетрадките и не препишем повече от страниците“, пишат Ууд и Боулс.
Но съдържанието на писмото на Тависток остава безумно неуловимо — досега. Конкурсът на проекта „Кодът на Дикенс“ приключи в навечерието на Нова година с шестнадесет официални заявки, нито една от които не е докрай завършена. Съдийската комисия оценява както качеството на транскрипцията, така и качеството на придружаващия доклад за всяко подаване. В крайна сметка Багс и Кокс успяха да дешифрират най-много символи, въпреки че все пак беше съвместно усилие. Пълната транскрипция ред по ред, която сега е завършена около 70 процента, е тук.
„При съставянето на тези решения частите на пъзела започнаха да се съчетават: една дума тук или ключова фраза там, което ни позволи да определим времевата рамка и да разберем контекста“, пишат Ууд и Боулс. Три превода се оказаха особено решаващи.
„HW“ беше препратка към Household Words, периодично издание, редактирано от Дикенс и притежавано съвместно с издател, наречен Bradbury and Evans (B&E). Друг запис свързва символа за „кръг“ с ново списание, което Дикенс е основал през 1859 г., „Целогодишно", след като се скарва с B&E. И два символа, преведени на „Ден на Възнесението“, което помогна да се определи вероятния период от време, когато е било написано писмото на Тависток: 40 дена след Великден през 1859 г.
Анализът разкри, че писмото е адресирано до Дж. T. Дилейн, редактор на „The Times“, през май 1859 г., личен познат на автора, относно отхвърлена реклама за новото списание на Дикенс. Според Ууд и Боулс, Дикенс страдал от някои финансови ограничения по това време. Той се развеждал със съпругата си. И се е скарал с B&E, защото издателят отказал да публикува яростното отричане на Дикенс за извънбрачната му връзка с актриса в „Punch“ (което също публикува). B&E не приема предложението на Дикенс да купи своя дял от „Household Words“, основен източник на доходите на автора по това време.
Ето защо Дикенс започва „Целогодишно“. B&E завежда дело, за да попречи на Дикенс да каже на хората, че „Household Words“ се прекратява. Дикенс печели делото, но под условие че даде да се разбере в подобни изявления, че лично той прекратява списанието, а не B&E. Рекламата на „Times“, обявяваща стартирането на целогодишното издание, използва такава терминология и служител погрешно я отхвърля, което предизвика писмото на Taвисток.
Има и друго известно писмо, написано на ръка, от мениджъра на „The Times“ с извинение към Дикенс и възстановяване на отхвърлената реклама – вероятно в отговор на писмото на Тависток. Така Дикенс печели тази битка и скоро печели и войната. „Целогодишно“ стартира с първата част от един от най-известните му романи „Приказка за два града“ и списанието се превръща в литературна сензация. Междувременно, без Дикенс като редактор, читателската аудитория на „Household Words“ намалява. B&E е принудена да продаде на търг заглавието и Дикенс купува списанието с голяма отстъпка, като го включва в целогодишното издание.
„Благодарение на работата на декодерите на Дикенс, ние придобихме нова представа за този особено напрегнат период от издателската кариера на Дикенс“, заключават Ууд и Боулс. „Вместо автора Дикенс, ние виждаме Дикенс бизнесмена, замесен в спънките пред осигуряване на успеха на новото му списание и апелиращ към силни приятели, за да постигне желания резултат.
Проектът „Кодът на Дикенс“ има финансиране за още една година, а Ууд и Боулс казаха пред „Guardian“, че се надяват да разширят броя на детективите-любители, които да допринесат към техните усилия за декодиране. Някои от останалите непреписани документи са дори по-трудни за дешифриране от писмото на Тависток, а една поредица от бележки, просто озаглавени „Анекдот“, нестенографирани – може да е просто нова история на Дикенс, според Боулс.
Превод от английски: Георги ВЕНИН
 




Начало / За нас / Статии / Видео / Контакти 2022, Всички права запазени.