Мистериозният живот на Албрехт Дюрер Първа част

10/21/19 / ИЗКУСТВО
След 500 години истината излиза наяве





spiegel.de/international/

Албрехт Дюрер (21 май 1471 – 6 април 1528) е художник и теоретик на Немския ренесанс. Роден в Нюрнберг, Дюрер установява репутацията и влиянието си в цяла Европа, когато е едва на двадесет години заради висококачествените си отпечатъци от дърворезба. Той общува с най-видните италиански художници на своето време, включително с Рафаело, Джовани Белини и Леонардо да Винчи, а от 1512 г. е покровителстван от император Максимилиан I. Дюрер се почита както от Лютеранската, така и от Епископската църква.
Почти 500 години след смъртта на Албрехт Дюрер излизат на бял свят нови подробности за мистериозния живот на ренесансовия художник. За да разкрият тайните на неговите блестящи творби, изследователите са използвали рентгенови и инфрачервени камери, разкривайки информация дори за сексуалния живот на първата международна звезда в изкуството.
На 10 декември 1520 г. един слаб мъж с развята дълга вълниста коса слиза от кораба на холандския бряг. Тази дата се смята за повратна точка в живота на Албрехт Дюрер. Скоро след това пътуване започват треската и припадъците. Боли го далакът, а когато умира, бил „изсушен като сноп слама“ (според негов съвременник). Досега изследователите бяха категорични, че най-големият художник в Германия е страдал от малария. С която смъртоносно се заразил от комари от блатата на север.
Но вярна ли е теорията? Микробиологът Ханс Сеиц от университета в Бон е направил първоначален анализ на всички исторически бележки за симптомите и болките на художника. Той стига до заключението, че предишната диагноза е била „очевидно“ грешна. През зимата рискът от предаване на кръв от заразени комари почти не съществува – дори през онези времена. Но това поставя въпроса: От какво всъщност е страдал Дюрер? Какво го е съсипало през последните години от живота му? Може би е бил покосен от сифилис, от който толкова се е страхувал?
Но по-важното – какъв човек е бил този гений, който пренася Ренесанса през Алпите преди 500 години и използва четка, направена от косми на морски свинчета, за да рисува най-фините си щрихи? Мъжът от южния германски град Нюрнберг стои като титан в зората на новата ера. Той излиза от тъмнината на Средновековието като бог на цветовете.
Дюрер се стреми да възпроизведе всеки детайл – от мустаците на зайци до плодника на див цвят. За да постигне това съвършенство, той като обсебен изучава анатомията и природата. Никой не би могъл по-добре да нарисува порите на кожата или блясъка на един-единствен косъм.
Но как е работил майсторът? За да хвърли повече светлина върху тази тайна, Германският национален музей в Нюрнберг стартира специален проект. С рентгенови лъчи са изследвани повече от 20 маслени картини. На помощ е извикана и инфрачервената спектроскопия. Лъчите проникват в слоевете боя, за да осигурят пряк достъп до платното. В продължение на три години екипът пътува от „Прадо“ в Мадрид до музеи в Ню Йорк и Вашингтон. Във Флоренция дори на изследователите се разрешава да извадят „Преклонението на влъхвите“ (приблизителна стойност: 100 милиона евро; 132 милиона долара) от рамката. Този преглед разкрива предварителни скици с кучета и сгради, рисувани по-късно. Художникът скицира някои свои произведения изцяло, с въглен или мастило.

“Преклонението на влъхвите”
Рентгеновите лъчи показват за първи път как този човек работи неуморно на статива – как планира, тества и изхвърля идеите си. Понякога той полага дебел пласт боя върху платното и я обработва с върха на дръжката на четката. В други случаи рисува с палец, а топката – с ръка.
Когато рисува „Salvator Mundi“ през 1504 г., той се напряга до крайност и стига до ръба. Маслената картина изобразява Иисус Христос със стъклена сфера в ръка. Сега, инфрачервено изследване разкри забележителния план, който Майстора първоначално е преследвал.

“Salvator Mundi”
Рамката и напречните щанги на прозореца трябвало да се оглеждат от лявата страна на стъклената сфера и да се отразят отново от другата страна на топката, преди впоследствие да хвърля бледо отражение върху робата на месията. Художникът дори иска да вземе предвид пречупването на светлината в чашата и в диплите на тъканта.
Но той не успява. „Salvator Mundi“ никога не е завършена.
„Дюрер прави разлика между набързо направено, евтино изкуство, произведения с добро качество и тези, при които той влага пълния набор от уменията си“, казва кураторът Томас Есер, докато обобщава резултатите от високотехнологичния тест.
Когато се стига до най-добрите му платна, се вижда, че този творчески ум не пести никакви разходи. Той поставя ултрамарин, направен от лапис лазули (скъпоценен камък със син цвят) върху палитрата си, заедно с пурпурно-червена боя, направена от полски диаманти. Използва златни листа и лилави пигменти, направени от Brazilwood (червено естествено багрило).
През 1500 г. той надминава себе си. След повече от шест месеца работа създава автопортрет, на който е облечен с кожено палто с коса от къдрици (Дюрер си къдри косата – бел.пр.). Стотици отделни косми за брада са изрисувани подробно. Картината изглежда толкова измамно реалистична, че собственото му куче уж лае по нея.
Защо полага толкова усилия? Автопортрети с най-високо качество са създадени в студиото на този изключителен художник. Никой от тях никога не е бил продаден.
Изследователите от Germanmches Nationalmuseum представят обяснение на този пъзел: Собственикът на ателието се нуждае от образци на работата си, за да привлича клиенти. Иска да ги заслепи и да ги прелъсти с таланта си. По-късно той намразва това „досадно дело“, както го нарича. Това му носи слава, но оскъдни печалби.
Той наистина печели много пари, но с медни отпечатъци и дърворезби. Неговите образи, озаглавени „Апокалипсисът в картини“ от 1498 г., са толкова смели и новаторски, че християнският свят се нарежда на опашка, за да ги купува.

„Апокалипсис”
Този талантлив художник е наречен „гений“ и „световен учител“. XIX век го романтизира като набожен немски занаятчия с дълга брада.
Тотални глупости: Дюрер е изумително модерен. Той вече е започнал да рисува на открито и подписва творбите си с монограм, което е началото на авторското право. Агентите продават отпечатъци на дърворезбите му (възпроизвеждат се на преси), на клиенти много – отдалеч, чак от Испания и Англия. Той е широко известен приживе – първата международна звезда в света на изкуството.
Художникът изглежда невероятно близък до нашето време и по много други начини. Никой преди не е отдавал толкова уважение към себе си и никой не е нарушавал толкова много табута. През 1493 г. той скицира гола проститутка – първата нарисувана гола жена от северната страна на Алпите. През 1517 г. се осмелява подробно да изобрази част от мъжки полов орган – пионерски акт на Запад.
Някои от рисунките на Дюрер са толкова шокиращи, че изследователите ги държат години наред под ключ. Един пример е рисунката „Младеж с палач“. На него се вижда палач, въоръжен с меч, който гали полугол младеж, който примирено приема ласките. Другите скици също показват голи мъжки тела.
Какви желания подтикват този човек да рисува такива модели? Наскоро доайенът на изследването на Дюрер, Матиас Менде, на 74 години, разглежда въпроса с табутата и ги идентифицира в работата на „най-германския от всички немски художници“ – както го наричат нацистите.
Превод: М. ВЕСЕЛИНОВА
 




Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2019, Всички права запазени.