Пет факта от живота на „невъзвращенеца“ Михаил Баришников

Виктория ЧЕРНИШЕВА На 27 януари Михаил Баришников, звездата на световния класически и модерен балет, ръководителят на известни балетни трупи, актьор, номиниран за „Оскар“, празнува своя рожден ден. Знаменитият Misha (както го наричат в Америка) става известен със своите блестящи роли, включително и в киното и в драматичния театър, както и с любовните си романси с две звездни диви. Събрахме интересни факти от живота на артиста. ДЕЗЕРТЬОР Михаил Баришников става емигрант през 1974 г., по време на турне с трупата на Болшой театър в Канада. Той получава покана от стария си познат и колега Александър Минц в трупата на Американския театър за балет (Минц става и главен организатор на бягството на Баришников). Историята е обрасла с легенди. По време на последното изпълнение – гала-концерт на трупата на съветския балет, Михаил блестящо изпълнява програмата, след което излиза навън и започва да дава автографи. Канадските приятели на артиста по това време го чакат в колата на няколко пресечки по-нататък. Баришников си спомня: „Имаше доста хора, които искаха да получат автограф, и аз казах: „Съжалявам, трябва да ви оставя за минута, но ще се върна“. И се затичах. Но те хукнаха след мен. Започнах да се смея, спрях, подписах се още няколко пъти“. Бягството е успешно. Баришников признава, че се е тревожил за съдбата на изоставената трупа, за сценичната си партньорка Ирина Колпакова (сега тя също живее в САЩ), на която той не казва нищо, така че „да е по-лесно за нея по време на разпитите“. Колата го закарва до ферма, където, след като подписва всички необходими документи, Баришников изпива огромно количество алкохол – за да удави болката и копнежа по онова, което оставя в Ленинград – приятели, пудела Фома, който го чака много вечери близо до входната врата… Месец по-късно Михаил излиза на сцената на Метрополитен опера в постановката „Жизел“, където танцува с многогодишната си партньорка Наталия Макарова. За Александър Минц артистът специално поставя „Лешникотрошачката“ в Американския театър на балета, където сам играе главната роля, а неговият приятел изиграва ролята на Дроселмайер. Между другото, в Америка Баришников е единственият идващ от Русия със стопроцентова познаваемост. В ТЪРСЕНЕ НА СЕБЕ СИ Но в Русия Михаил става широко известен след петия и шестия сезон на популярния сериал „Сексът и градът“. Той изиграва руския художник Александър Петровски, който започва дълъг красив романс с главната героиня – Кари Брадшоу. Любопитното е, че Петровски-Баришников е поканил новата си страст в ресторанта „Руски самовар“ (за него – по-долу), където й предлага „националната руска напитка“ – чай с вишни. Михаил признава: „Не се опитвам да танцувам по-добре от всички останали. Опитвам се да танцувам по-добре от себе си“, но в същото време постоянно търси нови форми на себеизразяване. От 1974 до 2002 г. Баришников участва в пет игрални филма, включително в почти автобиографичния филм „Бели нощи“ – за бягството от Русия, който включва известния танц към песента на Висоцки „Кони привередливые“ („Вироглави коне“). За ролята си в драмата „Повратна точка“ Михаил е номиниран за „Оскар“ за най-добър поддържащ актьор (този филм е номиниран с 11 номинации, но не взема нито една награда). Между другото, в този филм Баришников изпълнява песента на Висоцки „Кристален дом“. Три пъти артистът получава награда „Еми“ за участие в телевизионни предавания. Той получава същата награда и за филма „Баришников на Бродуей“, където участва и Лайза Минели. Той е номиниран за наградата „Тони“ и „Наградата на драматичните критици“ за ролята си в пиесата „Метаморфози“ на Бродуей. В списъка на наградите му са и Почетното звание на Кенеди сентър и Националният медал за изкуство. През 2012 г. Михаил изиграва главната роля в спектакъла на московчанина Дмитрий Кримов, поставен по мотиви на историята „В Париж“ на Иван Бунин (от поредицата „Тъмни алеи“). „РУСКИ САМОВАР“ Заедно с близкия си приятел – поета Йосиф Бродски, и литературния критик Роман Каплан, Баришников отваря ресторант „Руски самовар“ в Манхатън в края на 80-те години. Ето какво си спомня Каплан: „Нямаше пари. Пълен крах, всичко беше ужасно. Не спах през нощта. Включих радиото: в шест сутринта обявиха, че Бродски е станал носител на Нобелова награда. Тогава се обадих на Йосиф, казвайки: „Ти сега си богат…“. Страхувах се, че ако взема на заем пари от него, няма да мога да ги върна. Предложих партньорство. Бродски се свърза с Миша Баришников. Така че всички станахме съсобственици“. Михаил инвестира в „Руски самовар“ парите, спечелени от спектаклите си. Сега това е един от центровете на рускоезичната култура в САЩ – не просто питейно заведение, а клуб, музей, където се провеждат изложби, презентации на книги. Ресторантът е на специално място: Франк Синатра е живял в къщата, където се намира, а 52-ра улица някога е била център на джаз културата. Говори се, че Бродски, който обичал да пее, често изпълнявал руски песни в ресторанта – „Черни очи“, „Вечер на рейда“. Акомпанирал му Баришников. Всеки може да обядва в „Руски самовар“; това място е обичано и от известни личности – актьори, спортисти, политици. ФОТОГРАФИЯ Баришников е опитен фотограф: занимава се с това изкуство повече от 30 години. Той казва, че Леонид Лубяницки (чиито работи са публикувани в списанията Vogue, Time, People, The New York Times Magazine и т.н.) му е дал импулс да се заеме с фотография. Той настоява на екскурзията до Тайланд артистът да вземе фотоапарата си – за да води дневник на пътешествието. След завръщането си Баришников признава: въпреки факта, че първите му фотографии са технически далеч от съвършенството, те привличат вниманието. „Осветяването на женската шапка отзад или ъгълът на падане на сянката разкриват нещо неочаквано за мен, което може би е влязло в моето зрително поле преди. Но в действителност започнах да го забелязвам едва когато станах фотограф. Възможността за визуална поезия ме вълнува. Станах й пленник“ – казва Баришников. На една от последните си изложби, която се провежда в галерията на AVA в Ню Йорк, Михаил представя снимки под общото заглавие „Танцувай по този начин“. Снима по време на репетиции, от ямата на оркестъра, като постига емоционалния ефект от движението, от необичайната игра на светлините. ЛИЧЕН ЖИВОТ Баришников има дълъг роман с актрисата Джесика Ланг. Той я вижда в един ресторант и когато разбира, че тя е „момичето на Кинг Конг“, решава да я завладее. Млади, красиви, амбициозни – няма как да не се влюбят един в другиго. Четири години по-късно се ражда дъщеря им Александра. Появата на детето обаче не спасява двойката от разрив – Михаил и Джесика се разделят. Казват, че актрисата му е изневерявала. Освен това, както признава по-късно самият Баришников, „бяхме заети с кариерата си и забравихме за личния си живот“. Той съжалява, че при тях не се е получило както са искали: „Това ще остане с мен цял живот. Тя е една от малкото жени, които съм обичал“. Друг известен романс – страстен, но краткотраен – Михаил има с Лайза Минели. Лайза по това време има спектакли в Ню Йорк и след всяко представление лети с нощен полет до Вашингтон, за да бъде с Баришников. Той е луд по нейната енергия, танц и сценичен стил, тя го нарича „гений и човек с огромна красота“. След раздялата двойката поддържа приятелски отношения. Най-дългата връзка на Баришников е с бившата балерина Лиз Райнхард, внучка на известния театрален режисьор Макс Райнхард, когото той среща като артист в Американския театър за балет. Имат три деца – Пьотър, Анна и София. П.П. от преводача: Това е накратко животът (по интересните акценти) на големия руско-американски балетист Михаил Баришников. Но в тази хронология липсва нещо особено важно. През 1966 г. на сцената с естествен класически декор на Летния театър в един красив морски град в България – Варна, развява буйните си руси коси в устремни подскоци млад съветски балетист. Вървят дните на III Международен балетен конкурс във Варна. Отличие първа степен – младша възраст /златен медал) се дава на състезателя от СССР Михаил Баришников. Можем да сме горди, че от нашата малка и скромна сцена големият Баришников е тръгнал към световните сцени. Пише го във всичките му биографии и на руски, и на английски език. Превод от руски: М. ВЕСЕЛИНОВА