Шест исторически мита,

Ейбрахам Линкълн culturespace.bg „Историята се превърна в легенда. Легендата се превърна в мит.“ Галадриел, „Властелинът на пръстените: Задругата на пръстена“ Има нужда да се развенчават историческите митове и да се преоценяват те. Много от митовете по-долу почти сигурно ще се повтарят много по-често през следващите дни, което кара главите на честните историци да експлодират. Нека се отървем от тях веднъж-завинаги. 1. Наполеон Бонапарт е прострелял носа на Сфинкса. След мита, че е бил нисък (по стандартите на времето не е бил), един от най-упоритите митове за Наполеон е, че е карал войските си да използват Сфинкса за стрелба по мишени по време на завладяването на Египет, като в крайна сметка е прострелял носа на древната статуя. Това е мит от ХХ век, очевидно използван дори от египетски екскурзоводи в началото на 1900 г., да разказват историята за Сфинкса на европейските туристи. Всъщност Сфинксът е бил повреден векове преди пристигането на Наполеон. В един разказ от 1546 г. френски изследовател отбелязва, че Сфинксът вече не е притежавал красотата, с която се е славил векове преди. Повечето учени днес са съгласни със средновековните арабски разкази, които обвиняват за щетите Мохамед Саим Ал-Дахр, фанатичен кайро суфи от около 1378 г., повече от 400 години преди пристигането на Наполеон. 2. Ейбрахам Линкълн е написал речта си в Гетисбърг на гърба на плик, докато е пътувал за откриването на гробището на бойното поле в града на 19 ноември 1863 г. Този мит се пръква малко след смъртта на Линкълн; първият човек, който е направил това твърдение, е Хариет Бийчър Стоу, авторка на „Чичо-Томова колиба“, през 1866 г. Тя пише, че е наблюдавала как Линкълн пише речта само за няколко мига, предполагаемо постижение, което само е добавило към почитта на хората към наскоро убития президент. Стоу обаче е била в Бостън по време на речта му в Гетисбърг, а не в Пенсилвания; тя не е била във влака с Линкълн и, следователно, не е могла да го види да я пише, както твърди. В действителност речта от 272 думи (една от най-известните в американската и световната история) не е била спонтанно творение. Президентът Линкълн е прекарал две седмици в изготвянето ѝ, преди най-накрая да бъде доволен от нея. Съществуват пет известни ръкописни копия на речта, но нито едно от тях не е на гърба на плик. 3. Всички „вещици“, оплакани по време на процесите от Салем, са били изгорени. Един от най-разпространените митове за процесите против вещици в Салем е, че обвинените така наречени вещици са били изгорени до смърт – често срещано схващане, но никоя от предполагаемите вещици не е била екзекутирана на клада. Това може би щеше да се случи, ако страхът от вещици бе шупнал в френската колония Квебек, защото по това време във Франция осъдените вещици наистина са били изгаряни. В Англия обаче вещиците са били бесени, а Масачузетс е бил английска колония. В Салем 19 от тези вещици са били обесени, а един мъж е бил смачкан до смърт под тежки камъни в продължение на няколко дена. Останалите са починали, докато са били в затвора, чакайки присъдата им да бъде изпълнена. Няма изгорени на клада. Това са още пет от безбройните исторически мита, които съществуват твърде дълго. Ще добавя още един, който не е конкретно за Америка, просто защото изглежда, че се вписва в нашето съвремие, където „истината“ е толкова променливо нещо за някои. 4. Нерон е свирил на цигулка, докато Рим е горял. Въпреки че следващият мит се е вкоренил в съзнанието ни и дори се е превърнал в често срещан афоризъм, император Нерон не е свирил на цигулка, докато Рим е горял. Извън факта, че цигулката е изобретена едва през 1500 г., историците днес са доста сигурни, че Нерон дори не е бил в града, когато е избухнал пожарът. Макар че никога няма да сме сигурни какво точно е предизвикало пожара, това, което знаем със сигурност, е, че хората са имали нужда от някого, когото да обвинят, и тъй като той не е бил много популярен в началото, те са обвинили Нерон (който може би всъщност е бил отговорен). Подобно на политиците през цялата история, Нерон успява да отклони вниманието от себе си към удобна изкупителна жертва: християните, по онова време все още малка и подозрителна секта. Той нарежда много хора да бъдат разпнати на кръст, някои да бъдат хвърлени на диви животни на арената, а други да бъдат покрити със смола, вързани за стълбове и подпалени, за да осветят градините му. Независимо дали е запалил пожара или не, Нерон определено не е бил добър човек. 5. Ходене по дъската. Митът, че пиратите са карали хората да „ходят по дъската“, е толкова вбит в съзнанието ни, колкото и заблудата, че са заравяли съкровището си. Идеята идва до нас не от историята, а от литературата, появявайки се за първи път в романа на Даниел Дефо от 1719 г. „Робинзон Крузо“ и след това завинаги увековечена в романа на Робърт Луис Стивънсън от 1883 г. „Островът на съкровищата“. Ако удавянето е било наказанието, определено от пиратския екипаж, те не са протягали дъска отстрани на кораба и не са ви карали да я извървите до края. Пиратите са били практични; те просто са ви хвърляли зад борда. Те обаче са обичали две други практики, за които сме чували в пиратските предания: килово влачене (влачене на човек през водата под кила на кораба) и оставяне на хора на безлюдни острови. И двете всъщност са верни. 6. Джордж Вашингтон е бил деист. Това е твърдение, отправено към повечето от бащите-основатели, и в някои случаи (например при Томас Джеферсън) е било вярно. Това е общоприето мнение за Вашингтон, отчасти защото е бил масон, а масонските вярвания са по същество деистки. Историческите данни обаче показват, че макар да е бил толкова прикрит по отношение на религиозните си убеждения, колкото и за много други неща, не е трудно да се определи в какво е вярвал Вашингтон. Джордж Вашингтон е роден, израснал и е останал англиканец през целия си живот. Той дори е заемал неминистерски длъжности в своята англиканска енория повече от 20 години. Ако има една причина, поради която се смята, че няма специфични връзки с никоя деноминация, , това е неговата толерантност. През целия си живот, макар и винаги да остава англиканец, Вашингтон се е спирал във всяка църква наблизо в неделя, когато е пътувал (което е било често). Известно е, че е посещавал презвитериански, квакерски, баптистки, холандски реформационни и дори римокатолически служби през живота си, като последнйото е била крайно необичайно за англиканец по онова време. Вашингтон е вярвал в свободното изповядване на религията в новата нация и самият той го е демонстрирал с всеобхватен подход. Превод от английски: Георги ВЕНИН