CultureSpace Статии История, Култура, Изкуство, Мистика

Сия Папазова представя книгата си „Спаси и сохрани”

11/04/20 / ВАРНА
Детско-юношеският театър „Златното ключе“ - феномен в културния живот на Варна.





Предговор-пътеводител

Книгата „Спаси и сохрани“ се отнася до историята на Детско-юношеския театър „Златното ключе“, който е феномен в културния живот на Варна. Неотдавна тази школа навърши 45 години, Основана е от филолога, журналиста, режисьора и театралния педагог Катя Папазова – създател на много театрални и кино кадри. И сега, в почти всеки клас на НАТФИЗ „Кр. Сарафов“, се обучават възпитаници на школата.
Театралите наричат това време - „епохата на Катя Папапзова“. В чест на нейното съзидателно и достойно дело една варненска улица носи името ѝ. В края на 2007 г., след кончината ѝ, художественото ръководство на студиото поема нейната сестра – драматургът и театралният критик Сия Папазова.
През годините ДЮТ „Златното ключе“ е удостоен с Почетния знак на Варна – златен, с огърлие, за принос към театралната култура на града.
Книгата има следното съдържание:
Глава първа
Изкушението театър
Биографичен очерк. Проследява пътя на Катя Папазова от замисъла до избистрянето и практическото осъществяване на идеята за създаване на детско-юношески театър в град Варна и амбициозното ѝ намерение да открива бъдещи кадри в областта на театралното изкуство и в киното. В тази глава са разработени принципите на детския пространствен театър, където се събират времето, географското места, събитието в едно пространство, в една свободна игра на въображението. Дръзко, много смело и еретично тя научава децата и юношите да обитават всякакви пространства върху крилете на неудържимата си, щура фантазия. Факт е, че пространствените решения, условните преходи и връзки, езикът на вещите, удоволствието от играта, отприщването на въображението са в основата на нейния метод. Игра с пространството! Нарича своите възпитаници „спасените деца“, спасени от улицата, дрогата, престъпността, насилието през преходния период.
Глава втора
Тя е тук

Съдържа отзиви, спомени, впечатления на бивши „ключета“ от съвместното им творческо съществуване: „Кълбо от електричество и енергия“, „великолепна“, „моето вдъхновение“, „харизма“, „най-добрият учител“, „обсебващо, силно присъствие“, „жена-шампанско“, „частица от нея има във всеки от нас“, „тя е тук“...

Катя Папазова

Глава трета
А сега накъде?

Без да променя основното направление – изграждането на детското представление, Сия Папазова поставя акцент и върху изработването на художественото слово, с неговата специфична природа и култура. Причина за това нейно решение е, че „вербалното“ в света на театъра отстъпи своите позиции и отиде в задния двор на съвременното битие. Тя превръща документалното слово в художествено. Развива формата на камерния и моно спектакъл, като за тази цел адаптира къси разкази и новели от Достоевски, Чехов, Мопасан, О‘Хенри... Продължава и развива делото на Катя Папазова като приемник на нейните идеи и практики.
Глава четвърта
Афишът на ДЮТ “Златното ключе“

Предлага подробна информация за един колосален труд – над 30 постановки, от 1973 г. до 2006 г. Започва с постановъчните екипи. Катя притежаваше дарбата да привлича, да сплотява, да обединява автори, сценаристи, сценографи, композитори – доказани творци в полето на българската култура. За децата - най-доброто! Следват имената на „ключетата“, участвали в тези незабравими представления. Никой не е пропуснат, никой не е отминат.
Глава пета
Театърът и детето – метод и стратегия

В нея авторката разработва теоритическата основа на опита си в работата с деца и юноши. Събира на общ ръб театралното образование с педагогическия подход. Поставя въпроса за нов тип художествено образование, основано на самостоятелното мислене и творчеството. Твърди, че театралната педагогика предполага съвсем нова система на отношения, където трябва да има свобода на емоционалния контакт и взаимното доверие. При това положение обучаваният вече не е пасивен потребител на знания, а пълноправен участник в творческия образователен процес. Театралната педагогика е изследване на света. Дава възможност на младия човек да построи своя собствен индивидуален свят, своето поведение, своя начин на мислене.
Глава шеста
Програма Шекспир

Театралното обучение чрез Шекспировата драматургия служи като превенция на агресията, грубостта, насилието сред съвременните деца и юноши. Един от ориентирите за добро и зло, грозно и красиво, почтено и непочтено, достойно и недостойно е кодиран в Шекспировото творчество. То е много подходящо за гражданското възпитание на съвременните момичета и момчета. Катя и Сия, в съдружие, реализират представленията „Катерина и Петручио“ (по „Укротяване на опърничевата“), „Напразни усилия на любовта“, „Много шум за НЕЩО“ (по „Много шум за нищо“). Ползват опита на Чарлз и Мери Лем – първите адаптатори на Шекспировите текстове за деца и юноши.
Глава седма
Програма Достоевски – Чехов за деца и юноши

Съществува убеждението, че творбите на Достоевски и Чехов са сложни, недостъпни и неразбираеми за децата и юношите. Всъщност това не отговаря на истината, защото и Достоевски, и Чехов сериозно се интересуват от природата на подрастващите. Според тях това е едно много интересно време, в което възникват, избухват чувствата. Тези автори предлагат най-благоприятната възможност за възпитаване на чувствата на разумния човек. Ето защо трупата е реализирала представленията „Бели нощи“, „Неточка Незванова“, „Малкият герой“ – по Достоевски и „Малки комедии“, „Къси Чехови разкази 1“, „Къси чехови разкази 2“, „Дамата с кученцето“ по Чехов. В главата е разработен режисьорският опит на авторката и умението на младите хора да разбират и проникват в сложната и в същото време понятна същност на тези текстове – една много достойна, съвременна, театрална и педагогическа задача.
Глава осма
От късия разказ към неговия театрален аналог

В тази глава е разработено преминаването на смешното от прозата на Чехов към неговия театрален аналог и раждането на сложния Чехов жанр „комедия“. Извършва се преходът на втория план от разказа към втория план в драматургията. В прехода от късия разказ към комедията, едното се съдържа в другото, произлиза от него и преминава в ново качество - по-високо, по-развито, по-разгърнато. В тези представления участват студийците от X, XI, XII клас и впечатляващото е, че се справят успешно с високата естетическа задача. Тук театралното обучение набира височина и подготвя младите хора от трупата за кандидат-студентските изпити в театралните школи у нас и в чужбина. Сложната естетическа материя е обяснена на младите хора чрез показен урок, наречен „другият“, „различният“ урок.
Глава девета
За документалното и неговата роля в художественото обучение

В нея става въпрос за превръщането на документалното в художественото и включването на обучаващите се в този процес. При съвременни условия творбата (в случая пиесата) толкова много се отдалечава от оригиналната история, че заживява свой самостоятелен живот. Хората престават да се интересуват от истинската случка („Ромео и Жулиета“). Много повече им харесва измислената. И обратното – художественото става присъщо на документалното. Тъкмо в театъра идва редът на художественото пресъздаване и открояване на документалното. Не трябва да се тревожим, че ще изчезне играта на въображението заради доминиращата роля на факта. Младите хора, които са решили да се посветят на театъра, никога няма да са излишни. Театърът е точно това изкуство, което може да превърне и най-потресаващия факт в убедителна художествена история.
Глава десета
Литературният театър – нова визия за съвременно обучение на децата и юношите в областта на театралното изкуство

Авторката нарича този театър „литературен“, защото в него доминира прозата и още, защото е изконно свързан с най-добрите образци на световната, европейската, българската литература. Литературният театър развива процеса на мислене. Когато децата и юношите търсят театралния аналог на прозаичното произведения, те, всъщност изграждат нови връзки между събитията. Измислят, фантазират. Наблюдава се интересен парадокс – колкото по-щуро и свободно измислят, толкова са по-близо до автора. На този принцип са построени представленията: „Козет“ по Юго; „Неточка Незванова“, „Бели нощи“, „Малкият герой“ по Достоевски; „Дамата с кученцето“, „Ана на шия“, „Лудетината“, „Драма“, „Хористка“, „Шейничка“ по Чехов; „Къси Мопасанови разкази“; „Къси разкази на О‘Хенри“; „Писмо на една непозната“ по Цвайг; „Едит“ по Симон Берто.
Глава единайста
Добри практики и нови форми, отнасящи се до ролята на учителя по театрално изкуство в отношението родител – даровито дете

Главата разглежда откриването на таланта, приемането му от родителите и поставянето на цели пред неговото бъдещо професионално развитие. Главната отговорност на обучаващия е да подготви даровитото дете за мисията му в живота. В последно време изследователите на проблема слагат акцент върху възпитанието на новия човек – човекът на XXI век. Според Даниел Голман това трябва да бъде емоционално интелигентният човек. Децата и младите хора, които в този момент се занимават с изкуство (в случая театрално изкуство), са емисари, предвестници на този човек и на това бъдещо общество.
Глава дванайста
ДЮТ „Златното ключе“ - откривател на бъдещи творци в полето на българската култура

Целият процес на обучение е поставен на сериозна, специализирана основа. Предлага по-широки знания в помощ и в тясно сътрудничество с училището. Подготвя среда за изучаване на театралното изкуство като система. Ползва системата на Станиславски, приноса на Брехт, Гротовски, Арто. Осигурява възможността детето и юношата да напуснат територията на любителското и да се подготвят за по-сериозна задача – да творят, а не да имитират изкуство. Създава бъдещи кадри в полето на българската театрална култура. Авторката отбелязва, че професионалните качества, в техния завършен вид, не се възпитават на нивото на една ученическа школа, колкото и добра да е тя. Но точно преходът от едното към другото е важна, красива и напълно възможна задача в рамките на студийното обучение. Преходът! Точно в него е кодирана бъдещата професионална ориентация, вътрешната мотивация и нагласата да се отдадеш без остатък на театралното изкуство. Младият човек, който е решил да служи на театъра, задължително трябва да премине през „академичното“, т.е. трябва да продължи обучението в най-добрите висши театрални училища у нас и в чужбина. Академизмът слага невидим белег върху всяко изкуство. В никаъв случай не трябва да се разчита на самородността на таланта. Ако не е облъхнат, облагороден от академизма, той остава цял живот в плен на любителското, не би могъл да се развие, да направи решителна крачка към високото изкуство и майсторството.
Глава тринайсета
За уравниловката и средностатистическата еднаквост като опасности при обучението в областта на изкуствата

Авторката приобщава театралната педагогика към голямото семейство на изкуствата и към тяхната решаваща роля за изграждането на българската култура. Застава на позицията за необходимост от преодоляване на осредняването и уеднаквяването при обучението. Задава въпроса – може ли постигането на посредствени, осреднени, щастливи в своята „средност“, души да бъде задача при преподаване на изкуство дори на любители? И създаването на посредствения, разбирай „нормалния“, с една дума пазарноориентирания човек, може ли да бъде висока педагогическа задача? Защото задачата на изкуството е да създава неспокойния, търсещия, некомерсиалния, неординерния, духовно талантливия човек. И още нещо, главно и определящо: на тези, които преподават изкуство, дори на любителско ниво, се пада задачата, в рамките на възможното, да утвърждават хуманната личност. В самото съдържание, в самата решетка на изкуството, генетично е заложен хуманизмът. От всички „-изми“, които обществата практикуваха през вековете, най-устойчив, най-потребен и най-спасителен се оказва хуманизмът. Цялото съвременно общество се крепи на тази платформа. Всичко друго губи своите сакралност и внушение.
Заключение
Съдържа последния акорд на един живот, отдаден, посветен без остатък на „ключетата“. Един особен максимализъм, изпепеляващ личното пространство на Катя Папазова. Тя подрежда задачите си строго, по приоритети. Следва ги неотклонно до тяхната окончателна завършеност. Затваря страница след страница от книгата на своя живот, като напълно прочетени и осмислени. Иначе не би могла да обхване по такъв блестящ начин такова голямо, разумно и полезно дело. Това, което следва, са аплодисменти за Катя от нейната предана и възхитена публика: Браво! Бис!
И послеслов...
Книгата е озаглавена с библейската фраза „Спаси и сохрани“. В заглавието има скрит смисъл в две части. Първата съдържа едноактно действие – спаси! А втората – повелява нещо друго. Какво повелява втората?.. Ще разберете, когато прочетете тази книга до край.

Платена публикация по проект „Изадаване на книга „Спаси и сохрани” от Община Варна – Фонд „Култура”

 





Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2021, Всички права запазени.