Ирена ДИМИТРОВА
Лаконичността и символичният образен език на скулптурата „Затворената градина“ (Hortus conclusus) на Герхард Лентинк са съчетани с виртуозното боравене с дървения материал. Трябва да признаем, че днес рядко можем да видим толкова високопрофесионално изкуство. Имам предвид не само майсторски изпълнена, но и добре обмислена, с богати асоциативни връзки, творба. Това, според мен, беше и причината пред тази пластика да се спират посетителите.
Скулптурата „Затворената градина“ представлява голо женско тяло, по чиито форми, напомнящи хълмове или планински била, се издига крепостна стена. Фигурата е разположена върху форма, която наподобява скален масив. Метафоричното сравнение жена – планина възхожда към архаичната представа за изоморфизма на човека и природата, който винаги е имал и езиково измерение. Да напомня, че изразът „да покориш планински връх“ се използва и по отношение на жената, която може да бъде покорена.
Да започнем от названието на скулптурата, понеже в него се концентрира главният ѝ смисъл. „Затворената градина“, води началото си от библейската „Песен на песните“: „Затворена градина е моята сестрица невеста, заключен кладенец, запечатан извор…“ (https://www.pravoslavie.bg). В средновековната и ренесансовата литература, а от 1400 г. и в християнската иконография, този мотив обозначава девствената чистота на Мария (Милевская, С. Образ «Нortus conclusus»). В този контекст подобията на кули на романска катедрала, разположени близо до скута на женската фигура в пластиката на Лентинк, може да се разгледат като актуализация на идеята за непорочността.
В творбата на Лентинк се проследява пряка връзка между мотивите на „затворена градина“ и „любовните градини“ (Милевская, С. Пак там). Тези паркови съоръжения в Западна Европа се появяват през късното Средновековие и са предназначени за срещи и уединение на влюбени, както и за отдих. Еротичното излъчване на скулптурното изображение на женското тяло, потънало в дълбок сън, също отпраща към мотива на „любовните градини“ изобщо към езическото – дионисиево начало. Т.е. скулптурата на Лентинк е носител на две противоречащи една на друга идеи – на чувственото (езическо, телесно) и непорочното (религиозно, библейско, християнско) начала. Въпреки това, пластиката въздейства като единно цяло.
Съчетанието на човешката фигура с архитектурни елементи (кули, стена) е свързано с още един изоморфизъм – човек/къща, като използването на дървото за изработката на творбата засилва тази асоциация. Дървеният материал напомня и за образците на северната дървена архитектура (напр. църкви), скулптури от готическите катедрали, както и дървените иконостаси в православните храмове.
Говорейки за други културни асоциации, бих казала, че образът на крепостната стена в „Затворена градина“ ми напомня много на Великата китайска стена, която по подобен начин „пълзи“ по планинския пейзаж. За нашия читател ще е любопитен един факт от биографията на Г. Лентинк. През 90-те години той, като истински пилигрим, тръгва пеша да опознава земите между Италия и Турция, наричайки своята обиколка „византийска“. Този биографичен момент, както и други пластики на холандския автор, вдъхновени напр. от Сафо, Леонардо, готическата архитектура и др., потвърждават тезата за неговия задълбочен интерес към минали епохи. Използването на латинския израз „Hortus Conclusus“ за название на негова творба е още едно доказателство в полза на това твърдение.
Герхард Лентинк е един от малкото съвременни холандски и западноевропейски „визуални артисти“, черпещи вдъхновение от древното и от класическите изкуства. Неговото възприемане на човешката фигура като хармонично единство и обръщането на автора към минали епохи е в разрез с пропагандираните от т.нар. съвременно изкуство ценности. В тях, за съжаление, доминира дисхармоничното и антиестетично виждане за човека, както и ниските критерии за професионално изпълнение. Показателно е, че според Г. Лентинк, именно красотата в неговите работи пречи те да бъдат излагани в най-големите музеи на Нидерландия или в други европейски страни.
Накрая искам да кажа, че определението „холандски майстор“ може спокойно да бъде отнесено към Герхард Лентинк. Неговото високопрофесионално и осмислено творчество го сближава със знаменитите предшественици от периодите на разцвет на нидерландското изкуство. Произведенията на Г. Лентинк дават надежда, че големите постижения на холандската, и на западноевропейската култура, не са останали в миналото.
Библиография:
• Светлана Горбовская Милевская. Образ «Нortus conclusus» («Вертограда») во французской литературе,
живописи и архитектуре ХII-ХV вв. - http://svr-lit.ru/svr-lit/articles/france/gorbovskaya-milevskaya-obraz-hortus-conclusus.htm
Книга „песен на песните, от Соломона“ - https://www.pravoslavie.bg/
Фотография на скулптурата: Пит Кригер
Фотография на Г. Лентинк: Валентин Дрексхаге
|
