CultureSpace Статии История, Култура, Изкуство, Мистика

10 факта за праисторическа Европа,

07/06/22 / ИСТОРИЯ
които няма да намерите в учебниците по история





culturespace.bg

Думата „праисторически“ обикновено се прилага за най-ранния период от човешкото развитие, до началото на събитията, записани по някакъв начин. Но тъй като хората по света са се развивали по различен начин, праисторията започва и завършва в различни региони по различно време. Европа не е изключение. Разбира се, това не означава, че човечеството не се е развивало преди изобретяването на писмеността или че хората са живели само като ловци-събирачи през цялото това време.

1. ПЪРВИТЕ ХОРА В ЕВРОПА
Както повечето хора знаят, човечеството се е развило за първи път на африканския континент и най-старите каменни инструменти, открити тук, са на около 2,5 милиона години. След това, преди около 200 000 години, се появяват първите Хомо сапиенс и след 140 000 години те започват да мигрират от континента. Най-ранните доказателства за съвременни хора в Европа са открити в „Пещерата на костите“ (Pestera cu Oase) в днешна югозападна Румъния, където са открити няколко човешки черепа на 37 800 години. Тези останки потвърждават, че тези ранни хора са се кръстосвали с неандерталци, които вече са живели на континента. Изглежда обаче, че те не са оставили почти никакъв отличителен генетичен белег върху съвременните европейци, тъй като нямат повече неандерталска ДНК от всеки друг народ, дошъл по-късно на континента.
Смяташе се, че първоначално съвременният човек е дошъл в Европа през Близкия изток и територията на съвременна Турция. Но по-нови доказателства сочат, че действителният му маршрут е бил през Русия. В западната част на Русия са открити останки на 36 000 години от Хомо сапиенс, които са генетично по-сродни на съвременните европейци. Освен това на 400 км южно от Москва са открити някои каменни и костни инструменти, които датират от около 45 000 години. Сред тези артефакти има костни игли, т.е. тези хора са могли да шият животински кожи, за да оцелеят в суровия северен климат. Те също обогатяват диетата си, като включват дребни бозайници и риби, използвайки всякакви капани. Всичко това дава на хората предимство в конкуренцията с неандерталците, които не са могли да живеят толкова далеч на север.

2. НЕАНДЕРТАЛЦИТЕ И ТЕХНИТЕ НАВИЦИ


Неандерталците са били вид (или подвид) хора, които са живели в по-голямата част от Европа и Западна Азия и са измрели преди 40 000 до 28 000 години. Не случайно тяхното изчезване съответства на пристигането на съвременния човек в региона, както и на началото на много студен период в Северното полукълбо. Смята се, че последните неандерталци са измрели в южната част на Испания, където бавно са били изгонени от рязко застудяване. Дори ако двата вида са еволюирали преди 600 000 до 400 000 години от общ предшественик, Homo heidelbergensis (с изключение на хората от Африка на юг от Сахара), всички останали съвременни хора са резултат от смесване между Homo sapiens и Homo sapiens neanderthalensis.
Археологическите доказателства сочат, че освен че са умеели да правят каменни инструменти, неандерталците също са погребвали своите мъртви, практикували са поклонение пред пещерната мечка и са изграждали най-ранните обиталища, откривани някога (на около 175 000 години). По-нови открития показват, че неандерталците може да са практикували и канибализъм, особено по време на глад. Неандерталски останки вече са открити в Белгия (пещерите Гоя) и Испания (пещерата Ел Сидрон); има признаци, че са били одрани, след това разчленени и костният им мозък е отстранен. Освен това костите им след това са били превърнати във всякакви инструменти.

3. ДОГЪРЛЕНД


Догърланд, или „Британската Атлантида“, както някои обичат да я наричат, е областта между съвременна Англия и Дания, която сега е наводнена от Северно море. Когато ледените шапки се стопяват в края на последната Голяма ледникова епоха около 6300 г. пр.Хр., огромни количества вода навлизат в океаните, надигат морското равнище със 120 см навсякъде. Може би поради това по целия свят се появяват много митове за Великия потоп. През това време Британските острови са били част от европейския континент и хората, и неандерталците са бродили там, където сега се простират водите на Северно море. Английският канал също е бил суша и се смята, че е бил речна долина, където Темза, Рейн и Сена са се съединявали, за да образуват огромна речна система, някъде между сегашния полуостров Корниш в Англия и Бретан във Франция.
В допълнение към многобройните вкаменелости на мамути, които понякога се хващат от рибари в Северно море, каменни инструменти и назъбени рога също се откриват понякога, вероятно използвани като харпуни. Възрастта на тези находки датира от приблизително 10 000 - 12 000 години пр.Хр., когато Догърланд е бил тундра. Веднъж на около 15 км от холандското крайбрежие бе намерен фрагмент от череп на неандерталец на 40 000 години, а край британския бряг – останките от човешко селище. Когато климатът започва да се затопля, морското равнище се покачва стабилно с метър-два на век и водата постепенно покрива нежните хълмове, блатистите лагуни и гористите низини. Бавно, но сигурно, хората, живеещи там, попадат в клопка и в крайна сметка морето ги отвежда до бърдото Догър, най-високата точка в района, който се превръща в остров около 6000 г. пр.Хр., след което също е напълно наводнена.

4. СВЛАЧИЩЕТО СТОРДЖА


Това, което може да се опише само като апокалиптично събитие с библейски мащаби, е едно от най-големите свлачища в историята и се случва сравнително наскоро. Преди около 8400 – 7800 години на 100 км от норвежкото крайбрежие огромно парче земя се откъсва от континенталния шелф на Европа и се плъзва на 1600 км в бездънната паст на Норвежко море. 3500 куб. км седимент покриват приблизително 95 000 кв. км дъно. За сравнение, този обем почва може да покрие цяла Исландия със слой, дебел 34 м.
Свлачището най-вероятно е било предизвикано от земетресение, което, от своя страна, е довело до бързо освобождаване на огромни количества метан хидрат, утаен на океанското дъно. Това дестабилизира голямо парче земя, което се отцепва и пропада в морските дълбини. Последвалото цунами предизвика пълен хаос във всички околни райони. Седиментни отлагания от това цунами са открити на 80 км от брега на някои места и на 6 м над сегашния висок прилив. Като се има предвид, че равнището на морето тогава е било с 14 м по-ниско от днешното, на места вълните са надхвърляли 24 м височина (височината на девететажна сграда). Това събитие засяга сериозно сегашните Шотландия, Англия, Норвегия, Исландия, Фарьорските, Оркнейските и Шетландските острови, Гренландия, Ирландия и Холандия. Най-засегнато е останалото от Догърленд, което е пометено от цунамито, причинено от свлачището Сторджа (Storegga или Sturegga). Всички живи същества от склона Догър просто са отнесени в морето.
Днес компаниите за проучване на нефт и газ полагат допълнителни грижи в района да не предизвикат друго подобно ужасяващо събитие, тъй като това далеч не е изолиран пример – по-малки свлачища са се случвали тук отпреди 50 000 до 6000 години.

5. ПЪРВИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ В СЕВЕРНА АМЕРИКА


Днес мнозина вече знаят, че първите европейци в Америка не са били испанците, водени от Христофор Колумб в края на XV век, а викингите, водени от Лейф Ериксон, четири века по-рано. По-нови доказателства обаче показват, че дори норвежците не са били първите европейци в Новия свят. По-скоро това са били хора от каменната ера, живеещи в съвременна Франция и Северна Испания, известни като Солютрейската култура. Смята се, че са достигнали Северна Америка преди около 26 000 години, по време на ледниковия период, когато арктическият лед свързва двата континента. Най-вероятно те са пътували с лодки близо до ръба на леда и са ловували тюлени и птици, като съвременните инуити.
Първото доказателство за тази теория дойде през 1970 г., когато траулер, заедно с улов от миди, вдигна от дъното 20-сантиметрово каменно острие и 22 700-годишен зъб на мастодонт от дъното на 100 км от Вирджиния. Особено интересна в това острие е техниката му на производство, поразително подобна на стила, използван от солютрейските племена в Европа. Оттогава други артефакти са откривани на шест други места близо до източното крайбрежие на САЩ. Редкостта на тези находки се дължи на факта, че равнището на морето по това време е било много по-ниско и хората от каменната ера са живели предимно по бреговете, в резултат на което днес на повърхността са останали много малко археологически находки.
Въпреки че солютрейската хипотеза все още не е напълно доказана и има много пропуски, тя се подкрепя и от 8000-годишен скелет, намерен във Флорида, от който само европейците, не и азиатците, имат генетични маркери. Освен това някои индиански племена имат езици, които нямат нищо общо с азиатските индиански народи.

6. ИСТОРИЯ НА СИНИТЕ ОЧИ И СВЕТЛАТА КОЖА
Учените са стигнали до извода, че сините очи са се появили за първи път някъде на север от Черно море преди около 10 000 години. Преди това всички хора са имали кафяви очи. Най-старите останки на мъж със сини очи датират от 7000 – 8000 години и са открити в съвременна северозападна Испания, в пещерна система близо до град Леон. Но въпреки че този 30 – 35-годишен мъж има сини очи, ДНК анализът показва, че той определено има тъмна кожа, като хората, живеещи днес в Субсахарска Африка. ДНК-то му е сравнено с други погребения на ловци-събирачи в Швеция, Финландия и Сибир, както и с 35 съвременни европейци. Резултатите показват, че това е представител на култура от каменната ера, разпространила се от Испания до Сибир, известна и с фигурките „Венера“. Отчасти тя е родоначалник на много европейци.
Допълнителни изследвания на 800 синеоки хора от цял свят, от Турция през Дания до Йордания, показват, че тази черта може да бъде проследена до един прародител, за разлика от хората с кафяви очи. Но причината, поради която 40% от хората в Европа имат сини очи след 10 000 години, все още е загадка.
Подобно на цвета на очите, цветът на кожата също се променя на европейския континент, но това се случва по-късно. Заедно със селското стопанство, гените, отговорни за по-светлия цвят на кожата, идват от Близкия изток и едва преди около 5800 години европейците започват да приличат на съвременните хора, живеещи тук. И двете нови характеристики са предимство за живот на по-високи географски ширини, където има по-малко слънчева светлина, отколкото в тропиците. Докато тъмната кожа и кафявите очи предпазват човек от ултравиолетова радиация поради по-високите равнища на меланин, те се превръщат в недостатък, когато няма много слънчева светлина.

7. КУКУТЕНО-ТРИПОЛСКАТА КУЛТУРА И КОЛЕЛОТО
Вече сме писали за нея.
По време на период, когато Европа е била съставена от племена на ловци и събирачи и е използвала каменни инструменти за лов и оцеляване, цивилизация, разположена на територията на днешна Румъния, Молдова и Украйна, е процъфтявала около 3000 години. Някъде между 5500 и 2750 г. пр.Хр. Триполската цивилизация (или културата Кукутени) е построила някои от най-големите селища в света, някои – с по повече от 15 000 жители и около 2700 постройки. Покривайки площ от около 360 000 кв. км, триполците живеели в нещо като конфедерация от селища, разположени на разстояние три-шест км едно от друго и най-вероятно имали матриархално общество. Съвсем наскоро румънски археолози откриха огромен храмов комплекс на 7000 години, който обхваща около 1500 кв. м и част от селище от 25 ха.
Праисторическото общество разчита в голяма степен на земеделие, животновъдство, но практикува и редовен лов. Археологическите доказателства показват, че тези хора са били висококвалифицирани занаятчии в грънчарството, златарството и шивачеството. Например символите свастика и ин-ян се появяват върху техните продукти 1000 години преди индийската и китайската култура, съответно. Тъкмо тази култура осигурява около 70% от европейската неолитна керамика. Нещо повече, много от техните постройки са високи, на два етажа и изглежда са имали навик или традиция да опожаряват цели селища на всеки 60 до 80 години, само за да ги построят отново на същото място, в един вид цикъл на смърт и прераждане.
Може би тази култура е изобретила колелото. Въпреки факта, че най-старото колело, намирано някога (открито в Словения), е на 5150 години, в Украйна е открита глинена играчка, наподобяваща бик на колела, който е с няколко века по-стар. Въпреки че това не е убедително доказателство, шансовете цивилизацията Кукутени-Триполие да е изобретателят на колелото са добри. Основната теория за изчезването на културата е изменение на климата, катастрофално за аграрната цивилизация.

8. КУЛТУРАТА ТУРДАС-ВИНЧА И НАЙ-СТАРАТА ПИСМЕНОСТ В СВЕТА


Както културата Турдас-Винча, така и културата Триполие, пък и няколко други, общо известни като цивилизацията на Дунавската долина, са тясно свързани с плодородните брегове на могъщата река Дунав. Докато цивилизацията Кукутени е била пó на север, културата Винча се е разпространила в днешна Сърбия и части от Румъния, България (у нас – находките от Караново – бел.прев.), Босна, Черна гора, Македония и Гърция между 5700 и 3500 г. пр.Хр. Техните тогавашни форми на управление все още 0са неизвестни и е възможно да не са били политически единни. Въпреки това в целия регион има висока степен на културна еднородност, улеснена от обмена на дълги разстояния.
Подобно на Кукутени-Триполската култура, Турдас-Винча е много напреднала за времето си. Тя е първата в света, която създава духови инструменти, започва да преде платове и създава мебели. Наследството на тази култура все още се обсъжда, като някои я смятат, че има анадолски произход, докато други излагат идеята за нейното местно развитие от предшестващата култура Старчево-Криш. Както и да е, Турдас-Винча се гордее с впечатляващо керамично изкуство, предмети от което се намират по цялата ѝ територия. Напълно възможно е тази култура да е изобретателят на първата писменост. Три малки таблички от тази култура, датирани от около 5500 г. пр.Хр., са открити през 1961 г. в Трансилвания, Румъния. Месопотамските учени отхвърлят дори идеята, че тези плочи и дори символите, гравирани върху тях, са някаква форма на писмен език, и настояват, че те са просто украса.
Много други учени и лингвисти не споделят тяхното мнение и смятат, че първата писменост в света възниква тук, на Балканите, почти 2000 години преди клинописното писмо в Шумер. Днес са известни повече от 700 знака от дунавското писмо, което е приблизително равно на броя на йероглифите, използвани от древните египтяни. Ако приемем тази теория, тогава можем да кажем с увереност, че за люлка на цивилизацията трябва да се смята не Месопотамия, а Балканите.

9. ВАРНЕНЕЦЪТ И НАЙ-БОГАТИЯТ ПРАИСТОРИЧЕСКИ ГРОБ
По време на разкопки през 70-те години на миналия век, близо до пристанищния град Варна в Източна България, археолозите се натъкват на огромен некропол, датиращ от V хилядолетие пр.Хр. Но когато стигат до гроб №43, те осъзнават, че току-що са открили най-голямото съкровище от злато в света, датиращо от този период. Съкровището се състои от приблизително 3000 златни артефакта с общо тегло 6 кг. Тук са намерени повече златни артефакти, отколкото в останалия свят дотогава. Некрополът също така дава най-старото известно доказателство за погребение на елитен мъж от времето, когато мъжкото господство започва да се появява в Европа. Преди това най-добрите погребения са за жени и деца.
Варненската цивилизация придобива значение между 4600 и 4200 г. сл.Хр., когато започва да обработва злато – първата цивилизация, направила това. Културата, разположена на брега на Черно море (и особено нейният елит), която притежава някои изключително ценни материали за търговия, като злато, мед и сол, успява бързо да натрупа богатство. Археологическите доказателства сочат, че това общество е имало сложна структура и е формирало основата за първото монархическо общество с неговото неравномерно разпределено богатство.
Смъртта на цивилизацията се случва по съвсем обикновени причини. Нейното изобилно богатство привлича вниманието и предизвиква нашествие на конни воини от степите. Това, съчетано с климатичните промени, настъпили по това време, довежда до изчезването на културата.

10. УКРОТЯВАНЕ НА КУЧЕ


Учените и археолозите могат да потвърдят, че опитомяването на кучето е станало на различни места по света по едно и също време (нещо повече, опитомени са различни видове вълци, в зависимост от областта). Въпреки че хората са опитомявали животни, за да подобрят живота си и преди, това никога не се е случвало толкова бързо, колкото с кучетата. Това има смисъл, като се има предвид, че опитомяването на животните е ставало само по време на заседнал начин на живот, докато кучетата са помогнали на хората да ловуват по време на номадските им преселения.
Но наистина удивителното е колко рано човекът е успял да опитоми свирепия вълк. Предишни оценки, базирани на най-старите фосили на кучета, бяха на около 14 000 години. Но съвсем наскоро са открити вкаменелости от кучета както в Белгия, така и в Централна Русия, съответно на 33 000 и 36 000 години. Това откритие стресна археолозите, тъй като се оказва, че кучето е опитомено 20 000 години по-рано, отколкото се смяташе досега.
Превод: Георги ВЕНИН
 




Начало / За нас / Статии / Видео / Контакти 2024, Всички права запазени.