CultureSpace Статии История, Култура, Изкуство, Мистика

10 вълнуващи тайни,

08/05/22 / ИСТОРИЯ
разгадани от науката наскоро





culturespace.bg

Историята на човечеството е история на стремежа ни да разберем света около нас.
Има много мистерии, които не подлежат на никакво обяснение. Но това е само половината история.
Учените и историците продължават да работят, за да намерят отговори за Вселената и за нашето минало. И вече постигнаха много.

ИЗГУБЕНАТА ЕКСПЕДИЦИЯ НА ФРАНКЛИН


През 1845 г. британският изследовател сър Джон Франклин пътува до канадската Арктика в търсене на легендарния Северозападен проход. Това пътуване е добре финансирано и напълно съоръжено, а и привлича широко медийно внимание. След като корабът стига до Арктика обаче, от експедицията не са получени никакви сигнали. Два кораба и 129-има членове на екипажа изчезват в неизследвани северни води.
Няколко години по-късно са открити улики, които помагат да се разбере окончателната съдба на експедицията. През 1859 г. търсаческа експедиция открива две бележки под купчина камъни на остров Кинг Уилям. Първата бележка гласи, че корабите са заседнали в леда и екипажът решава да прекара зимата на острова. Втората бележка, надраскана в полетата на първата, съобщава, че корабите са в капан от няколко години и поти целият екипаж е загинал. Франклин е мъртъв и оцелелите са решили да се отправят на юг за безопасност. Но не успяват. Ловци инуити (ескимоси) съобщават, че са намерили кости, маркирани с ножовка. Те твърдят, че: „Белите хора се изядоха един друг“.
През 1880 г. този район е изцяло под канадски контрол, докато Лондон е разочарован, че останките не са открити, и спират търсенето си. Въпреки това Канада прави няколко опита да намери изчезналия кораб, но, уви, всички опити са неуспешни. Преди канадският премиер Стивън Харпър да обяви през септември 2014 г., че единият кораб е открит.

БОЙНИТЕ СЛОНОВЕ НА ЕГИПЕТ


През 217 г. пр.Хр. Египетският фараон Птолемей IV обявява война на владетеля Антиох III. През юли същата година техните армии се срещат в битката при Рафиах, където сега се намира ивицата Газа. И двете страни използват ужасно оръжие: бойни слонове. В един красноречив разказ за тази битка историкът Полибий пише, че слоновете се бият, като се опитват да се прободат един друг с бивните си. Според Полибий само няколко от слоновете на Птолемей влезли в битката, тъй като те се паникьосали, когато видели огромните индийски слонове на Антиох. Тази последна подробност озадачава много историци, тъй като африканските слонове всъщност не са много по-големи от техните азиатски роднини. Най-логична според историците е версията, че Птолемей, неспособен да вземе големи слонове от африканската савана, е бил принуден да използва африкански горски слонове, които са по-малки по размер. Но ново проучване в Еритрея, домът на египетските слонове, разкрива мистерията: Полибий просто не е прав.
Днес еритрейските слонове са почти изчезнали. Но изследване на малката оцеляла популация от тези животни показва, че те са слонове от африканската савана и че, разбира се, са по-големи от индийските. Но факт е, че африканските слонове, въпреки големия си размер, са много по-срамежливи от индийските и са много по-трудни за контролиране. Предполага се, че това е била причината слоновете на Птолемей да се страхуват от слоновете на Антиох. Но това няма значение, тъй като Птолемей така или иначе печели тази битка.

ТЪМНАТА СТРАНА НА ЛУНАТА
През 1959 г. съветският космически кораб „Луна-3“ прави първите снимки на тъмната страна на Луната. За всеобща изненада, на ненаблюдаваната досега лунна повърхност почти няма големи тъмни области, известни като „лунни морета“, които доминират на видимата страна на Луната. Всъщност „моретата“ съставляват само 2% от повърхността на тъмната страна на Луната. Така възниква мистерия.
„Лунните морета“ всъщност са големи базалтови равнини, възникнали поради вулканична дейност. Учените се съгласяват, че по-дебелата кора на тъмната страна на Луната предотвратява образуването на „морета“. Това обаче не обяснява основната мистерия: защо тъмната страна на Луната е различна от тази, която е обърната към нас? Защо лунната кора е толкова дебела там? Тези въпроси остават без отговор в продължение на 50 години, но сега астрофизикът Джейсън Райт твърди, че има отговор.
Съществува теория, че Луната се е образувала от отломки, възникнали след като обект с размерите на Марс се е сблъскал със Земята. При този сблъсък се отделя огромно количество топлина. Тъй като Луната е много по-малка от Земята, нейната тъмна страна се охлажда много по-бързо от страната, обърната към разтопената повърхност на планетата. Процесът на ускорено охлаждане на тъмната страна на Луната създава там дебела кора, която допълнително задържа лавата и не ѝ позволява да пръска върху повърхността и да създава „морета“. Астрономите наистина не харесват термина „тъмна страна на луната“, защото и двете страни на Луната получават приблизително еднакво количество слънчева светлина, но сега изглежда, че противоположната страна на Луната е била по-тъмна поне веднъж, защото не е засегната от топлинното излъчване на Земята.

МИСТЕРИОЗНИ БЕЛЕЖКИ В КОПИЕ НА ОМИРОВАТА ОДИСЕЯ


В продължение на 150 години поредица от загадъчни бележки в старо копие на «Одисеята» на Омир обърква учените. Малки ръкописни анотации, написани на някакъв непознат език, са надраскани на почти всяка страница от 500-годишната книга. Въпреки че историците са сигурни, че знаците са направени в средата на XIX век, те не успяват да открият нищо друго. Докато не се включва Интернет. След като колекционерът M. C. Ланг обявява награда от 1000 долара за всекиго, който може да дешифрира текста на бележките, любители криптографи от цял свят се заемат с работата.
По-рано тази година италианците Даниеле Метили и Джулия Асета получиха наградата за установяването, че букмаркирането е форма на стенография, изобретена от Жан Кулон дьо Тевено през XVIII век. Транскрибираният текст е на френски и се оказва, че това е любителски превод на „Одисея“ от гръцки. Откритието изисква впечатляващо количество работа. Метили и Асета проучват много изчезнали стенографски системи, докато не откриват тази, използвана в анотациите. Метили казва: „Ако нямахме достъп до различни онлайн източници като Google Books, гръцката дигитална библиотека Perseus и френските филиали на CNRTL, вероятно никога нямаше да спечелим тази награда. Какви страхотни времена живеем!“.

ОКЕАНСКО „КРЯКАНЕ“
Преди 50 години подводници записват странен звуков феномен във водите на Антарктика. Тези, които са чували този звук, казват, че най-много прилича на патешко крякане. Естествено, това е невъзможно, тъй като патиците просто не могат да живеят в тези географски ширини. В течение на няколко десетилетия се появяват много повече доклади за „крякане“ и съвсем озадачават експертите. Някои смятат, че звуците са причинени от кораби. Други - от стада риби. Единствената надеждна информация е, че тези звуци се чуват в антарктическите води само през пролетта и зимата.
Но по-рано тази година изследователите най-накрая установиха, че китовете, малките китове на Минке, са източникът на странните звуци. Водещият изследовател Дениз Риш получи убедителни доказателства за това, като прикрепи акустични записващи устройства към чифт малки китове, което доведе до отличен запис на пословичното „крякане“.

ЛОБНОТО МЯСТО НА U-26
Малко след избухването на Първата световна война, през 1914 г., лейтенант командир Егеволф фон Беркенхайм е назначен за капитан на новопостроената германска подводница U-26. Фон Беркенхайм доказва, че е опитен и интелигентен капитан, като потопява четири вражески кораба.
Година по-късно, през август 1915 г., подводницата изчезва някъде в Балтийско море, а с нея и 30-има членове на екипажа. През годините се появяват различни версии за съдбата на подводницата, някои твърдят, че U-26 е унищожена от експлозия на мина, други смятат, че е имало проблеми с двигателя. Въпреки предположението, че подводницата е отишла до бреговете на Латвия, там също не са открити следи от катастрофата. Но в началото на 2014 г. на запад във Финския залив най-накрая бяха открити останките на U-26. По време на войната руснаците минират този район, за да блокират влизането на германците. Смята се, че тъкмо това поле е гробът на U-26.
И U-26 е открита на същото място като потопения от нея руски кръстосвач "Палада“.

ГРОБИЩЕ НА ДРЕВНИ КИТОВЕ В ЧИЛИ
Разширяването на Панамериканската магистрала преди четири години довежда до откриването на голямо гробище за китове в пустинята Атакама в Чили. Огромни вкаменелости, погребани в слоеве от твърди скали, озадачават палеонтолозите, които са изправени пред въпроса защо толкова много животни (40) са умрели на едно и също място. Пътните работи са спрени за по-нататъшни разкопки.
Специалистите по 3D визуализация в Института „Смитсониън“ бързо отговарят на този въпрос. Тяхното проучване показа, че морските бозайници са умрели по различно време за период от най-малко 20 000 години, преди да бъдат изхвърлени в приливната зона и покрити под слоеве пясък. Учените смятат, че китовете най-вероятно са измрели поради токсичен цъфтеж на водорасли, които все още се срещат във водите на Чили. Желязото, изнесено от Андите, навлиза в океана и позволява на токсичните водорасли да се размножават бързо: опасност за флората и фауната на океана. Пълните с пясък вкаменелости Чили съдържат малки апатитни кристали, които най-вероятно са останки от смъртоносни морски водорасли.

ИЗГУБЕНИЯТ „АНСЪН“


През октомври 1942 г. едно учение не върви по план, когато четирима пилоти на борда на „Авро Ансън“ изчезват след излитане от летище „Патриша Бей“ в Британска Колумбия. Естествено, канадските сили извършват мащабно търсене, но не откриват и следа от самолета. В продължение на 71 години мистерията остава неразгадана – къде се е разбил „Ансън“?
Въпросът остава без отговор до 2013 г., когато работници от компания за дърводобив, докато работят на остров Ванкувър, се натъкват на останките от самолета и неговите пътници. Поради неблагоприятните тогава условия останките са получени и идентифицирани едва през май тази година.
Откритото потвърждава, че това са Уилям Бърд, член на Кралските канадски военновъздушни сили, както и войниците от Кралските военновъздушни сили Чарлз Фокс, Антъни Уилям Лорънс и Робърт Ърнест Лакок. Останките на пилотите са погребани във военното гробище на Британската общност.

КАМЕННАТА ГЛАВА


Преди двеста години странна каменна глава с тегло 170 кг е открита в цветна леха в Чичестър, Англия. Произходът на тази глава остава загадка до октомври 2013 г., когато археолозите, използвайки технология за лазерно сканиране, установяват, че тя изобразява римския император Траян. „Главата на Бошам“ е една от най-значимите реликви, свързани с Римска Британия.
Преди това се смяташе, че е невъзможно да се идентифицира главата, като се имат предвид метеорологичните условия (може би известно време „главата“ е останала на дъното на морето). Съвременната лазерна технология обаче позволи на учените да идентифицират черти на лицето и дори прическата, които сочат към Траян.
Историците смятат, че статуята е създадена, за да приветства пътниците, когато влизат в пристанището на Чичестър. Подобна статуя има в пристанището на Остия в Рим.

МЯСТОТО, КЪДЕТО ПОТЪНА „САНТА МАРИЯ“


През 1984 г. подводният археолог Бари Клифърд влиза в историята, когато открива останките на „Уида“, пиратски кораб, натоварен със съкровища. Това става единственото напълно потвърдено пиратско корабокрушение, открито някога в историята. Но по-рано Клифърд твърди, че е направил още по-драматично откритие: намерил е мястото, където е потънала „Санта Мария“. Флагманският кораб на Колумб засяда в навечерието на Коледа през 1492 г., принуждавайки известния пътешественик да се върне обратно в Европа с „Нина“.
Единадесет години преди откритието на Клифърд продължително проучване установява предполагаемото местоположение на крепост, построена от Колумб след потъването на „Санта Мария“. Клифърд решава да сравни местоположението на крепостта със записи в дневниците на Колумб, за да определи по-точно мястото на катастрофата.
За негова изненада той разбира, че е открил всичко отдавна: екипът му е снимал флагмана на Колумб отдавна, само че в тогава никой не е е разбирал какво точно снимат. Гмурканията, направени на това място, потвърждават, че корабът на дъното е със същия размер като „Санта Мария“. Оръжията на този кораб са същите като тези на борда на Колумбовия флагман. Сега изглежда почти сигурно, че останките на „Санта Мария“ са една от най-удивителните археологически находки в новата история.
Превод: Георги ВЕНИН
 





Начало / За нас / Статии / Видео / Контакти 2022, Всички права запазени.