CultureSpace Статии История, Култура, Изкуство, Мистика

10 забравени религиозни секти,

05/05/22 / МИСТИКА
които са били много влиятелни по времето си





culturespace.bg

В много световни религии има секти, които се появяват поради различия във възгледите за самата доктрина или за нейното практическо прилагане.
Днес някои от сектите, появили се по различно време, са забравени, а други все още съществуват.
Ето най-интересните от тях.

ХАРИДЖИТИ
Първата секта в исляма, която се отделя от основната група мюсюлмани, е сектата на хариджитите, която остава сравнително неизвестна сред представителите на други религии. След смъртта на пророка Мохамед възникват спорове за това, как религията трябва да се развива по-нататък. Когато халиф Утман е убит, мюсюлманската общност се разделя на две фракции, всяка от които се бори за контрол над обществото. Основният спорен въпрос е кой трябва да бъде следващият халиф. В крайна сметка тези две фракции се превръщат в течения – на шиитите и сунитите.
В същото време трета група се откъсва от тях, като организира сектата на хариджитите (в превод „левите“). Хариджитите вярвали, че никой не може да бъде халиф, докато не бъде получено откровение от Аллах. С течение на времето хариджитите се развиват в силна организация, която практикува убийства на мюсюлмани, които не са съгласни с тях. По-късно те се разделят на различни секти, някои от които все още съществуват в много по-малко екстремни форми.

КОРАНИСТИ
Коранистите са ислямска секта, която вярва, че само Коранът е словото на Аллах. Всъщност коранистите отхвърлят хадисите и всякаква мюсюлманска литература, която не е пряко свързана с Корана. Освен това привържениците на тази секта често твърдят, че всички други книги или хадиси са фалшиви. В ислямската теология хадисът е традиция, която засяга различни религиозни и правни аспекти от живота на мюсюлманите. Това по същество е хроника за живота на Мохамед и неговите дела.
Тъй като в Корана няма биографична информация за живота на Мохамед, хадисът става много важен за исляма по отношение на практическите аспекти на живота. Коранистите обаче не вярват, че хадисите изобщо са необходими, тъй като „само Коранът казва как трябва да живее един мюсюлманин“. Поради тези вярвания коранистите са преследвани от много мюсюлмански правителства.

АДАМИТИ


През II и III век в християнския свят се появяват различни гностически секти, чиито учения се различават от основното християнство. Повечето от тях следват тайни или езотерични доктрини. Сектата на адамитите се застъпва за връщане към чистотата на мислите и поведението на предците на хората (Адам и Ева), а също отрича всякакъв вид църковна организация и ритуали и се застъпва за общността на собствеността. Адамитите се отличават със своите дуалистични възгледи за живота и твърдят, че тялото е зло, а духът е добър. Така те се застъпват за освобождаването на човека от материалната му обвивка. Но тъй като материалният свят е зъл, хората могат да правят каквото си искат.
Адамитите често изпълнявали своите ритуали голи. Тяхното учение е, че в крайна сметка всеки е гол пред Бог. През IV век адамитите изчезват и се появяват отново през Средновековието. Но неоадамитите оцеляват само до 1421 г., когато таборитите, техният основен религиозен съперник, атакуват щаба на адамитите в днешна Чехословакия и убиват почти всички.

САБАТИАНСТВО
Еврейската теология се характеризира с очакването на месия – юдаизмът учи, че Спасител ще дойде, за да помогне на еврейския народ да изпълни крайната си съдба. За съжаление, много хора през цялата история на еврейската религия са се възползвали от това очакване. Ярък пример е сабатианството, клон на юдаизма, основан през 1665 г. от Шабтай Цви, който се обявява за Месия.
Пропъден от родния си град Смирна, Цви пътува из Близкия изток, привличайки последователи. Накрая Цви приема исляма и сабатианството практически престава да съществува. Но дори след това то има последователи, които продължават да вярват, че Шабтай е Месията. Сектата съществува до XVIII век, проповядвайки мистичен подход към еврейския живот.

КИТАЙСКИ МЮСЮЛМАНСКИ СЕКТИ

Повечето хора не смятат, че може да има много мюсюлмани в Китай, на в съвременната Поднебесна империя има три различни школи на исляма, някои от които са сравнително нови религиозни организации. Най-ранната от тях е Кадим. Тази ислямска секта е най-популярната и най-правоверна в Китай. Въпреки че нейните последователи практикуват някои аспекти на китайската култура, Кадим запазва основните принципи на исляма.

БАРДЕСАНИТИ (БАРДАСАНИ)
През периода на гностическото християнство различни мистични водачи основават предимно краткотрайни и често преследвани гностически секти. Съвременните християни трудно могат да проследят връзката на тези гностически доктрини с християнството. Те обаче някога са били част от развитието на християнството. Сирийският мистик Бардесан, или Бардасан, е един от ключовите гностически идеолози; той не само основава собствена секта през 179 г., но е първият религиозен водач на християнизацията на Сирия.
Бардесан учи, че Бог не е създал света от нищо и че светът е възникнал, когато Бог смесва четирите елемента – вода, земя, огън и светлина – в нова форма. Бардесан също отхвърля идеята, че Бог е създал злото, или Сатаната, като смята, че това е отражение на йерархията на боговете. А Иисус Христос, според неговото учение, изглежда само се е облякъл в човешко тяло.

МИЛЕРИТИ


Обща за цялото християнство е идеята, че Иисус Христос ще се върне отново в света, който след това ще влезе в период на мир и просперитет. В продължение на векове християнските водачи са пророкували за Второто пришествие. Един от най-видните учители за края на времето е Уилям Милър, който създава своя собствена християнска секта, известна като Милеритите.
Милър, уж въз основа на свещени текстове, извежда датата, когато ще се случи Апокалипсисът – от 21 март 1843 г. до 21 март 1844 г. Отцепените групи от милеритите в крайна сметка формират сектите на Свидетелите на Йехова (чиито водачи досега са предвещавали повече от 40 дати за края на света – бел.прев.) и адвентистите от седмия ден.

FREE SPIRIT BROTHERS


През XIII – XIV век в европейското християнско общество настъпват големи сътресения. През това време папството в Авиньон се бори против светските европейски правителства, а инквизицията също процъфтява. Различни секти се зараждат като гъби след дъжд, включително „Братята на свободния дух“, издънка на християнско движение, което се опитва да доведе християнската теология до по-индивидуалистична и егалитарна философия. Един от най-интересните аспекти на тяхната доктрина е идеята, че Бог е въплътен във всичко във Вселената.
По същество това е форма на пантеизъм – религиозната идея, че самата Вселена е Бог. Последователите на сектата вярват, че Бог оправдава всичко, включително отвратителни престъпления като изнасилвания и убийства. Когато хора от сектата проповядват, те го правят голи. Те имат много отворени възгледи за сексуалността. Братята на свободния дух виждат интимността като форма на рай и мистичен съюз.

ШУГЕНДО
Шугендо все още се практикува днес, но има малко последователи и учението остава сравнително неизвестно извън Азия. Трудно е да се каже, че Шугендо е секта на която и да е религия. На практика Шугендо е изключително синкретично учение, което съчетава идеи от много религиозни източници (подобно на бахайството, което обаче е признато за нова световна религия – бел.прев.), включително шинто, даоизъм, будистки езотерични идеи и онмьодо (японски окултни учения).
Шугендо е фокусирана предимно върху развитието на духовен опит и сила, а изповядва също аскетизъм, живот в планината и хармония между човека и природата. Самото учение е много старо (възникнало е през VII век), но все още се практикува от сравнително малка група последователи. През цялото време централната идея на Шугендо е, че планините са ключови обекти на поклонение.

ЕБИОНИТИ (ЕВИОНИТИ)
Ебионитите се смятат или за християнска секта с еврейски вярвания, или за секта на юдаизма с християнски вярвания. Във всеки случай, ебионитите са важна синкретична религиозна група, която оказва влияние върху ранното развитие на християнството. Много от техните текстове напомнят за раннохристиянски писания като Евангелието от Матей. Името на сектата идва от еврейската дума, която означава „беден“.
Сектата възниква около 70 г. сл.Хр., след като римляните разрушават храма в Йерусалим. Ебионитите вярват, че Иисус Христос е еврейският Месия. С течение на времето те изчезват, тъй като християнската доктрина става по-хомогенна.

Превод: Г. ВЕНИН
 




Начало / За нас / Статии / Видео / Контакти 2022, Всички права запазени.