CultureSpace Статии История, Култура, Изкуство, Мистика

1177 г. пр.Хр. е годината, когато колапс унищожава напредналите общества

12/20/22 / ИСТОРИЯ
Мистерията с разпадането на цивилизациите от късната бронзова епоха не дава мира на археолозите





Портата на лъвовете е една от шестте порти в Хатуша (също Ḫattuša или Hattusas) и е кръстена на двете статуи на лъвове. Хатуша е столица от късната бронзова епоха на Хетската империя. Хетски археологически обект и руини, Богазкале, Турция.

culturespace.bg

Преди повече от 3200 години Средиземноморието и Близкият изток са били дом на процъфтяваща и взаимосвързана цивилизация от бронзовата епоха , подхранвана от доходоносна търговия с ценни метали и готови стоки. Големите царства и империи от онова време – включително египтяните, вавилонците, минойците, микенците, хетите и др. – са имали технологичното ноу-хау да строят монументални дворци и са наемали писари, за да водят записи на техните финанси и военните им подвизи.
За няколко десетилетия обаче тази процъфтяваща култура претърпява бърз и почти пълен колапс. След 1177 г. пр.Хр. оцелелите от този колапс на бронзовата епоха са потопени в онези „тъмни векове“, които виждат изчезването на някои писмени езици и поставят някога могъщи царства на колене.


Но какъв вид катастрофално събитие би могло да предизвика такова внезапно и всеобхватно падение?
Колапсът на обществата от късната бронзова епоха в Леванта, Близкия изток и Средиземноморието преди около 3200 години е мистерия. Мощни, напреднали цивилизации изчезват, изглежда, за една нощ. Сега един археолог вярва, че е разбрал какво стои зад катаклизма.
Традиционното обяснение за внезапния колапс на тези могъщи и взаимозависими цивилизации е пристигането в началото на XII век пр.Хр. на мародерски нашественици, известни общо като „морските народи“ 0 термин, измислен за първи път от египтолога от XIX век Еманюел дьо Руж. Така е записано и в релефа на стената Мединет Хабу в гробницата на Рамзес III. Релефът изобразява морска битка, а също и каруци, пълни с припаси, жени и деца, нещо, което винаги е озадачавало изследователите. Защо жените и децата са участвали в морска битка и защо е имало колесници? Дали са ги докарали на корабите? Чужденците са изобразени с различни шапки.
Разказът гласи, че армията и флотът на Рамзес III са успели да ги победят, но Египет никога вече не е бил същият. Той тръгва към упадък – както и съседите му.

Районът на Големия храм, разположен в Долния град Хатуса (столицата на Хетската империя през късната бронзова епоха). Храмът е построен през 14 век пр. н. е. и е посветен на върховните божества на хетите, Тешуб, богът на небето и бурята, и богинята на Слънцето на Арина

Този колапс очевидно е бил много внезапен: напреднали и мощни култури се сриват като редица от домино, казва Ерик Клайн, професор по класика и антропология и директор на Капитолийския археологически институт към университета „Джордж Вашингтон“.
Египтяните и вавилонците потъват в хаос. Егейските цивилизации на минойците и микенците навлизат в Тъмната епоха. Народите, които са имали напреднала писмена система, изглежда , я забравят. Всъщност някои учени предполагат, че събитията, описани в Илиада, като разрушаването на Троя и Одисеята, се отнасят за този период.
Хатуса, столицата на Хетската империя в късната бронзова епоха (намерена на юг от Черно море, в съвременна Турция) и околните градове са били изгорени до основи и изоставени. Изчезва монументалната архитектура, системите за писане, видовете керамика и познатите модели на заселване.
Археолозите откриват всякакви разрушителни събития, приписвани на това време. Почти всеки анадолски обект от тази епоха показва признаци на насилие и изоставяне.
Почти всички основни крайбрежни места на Ханаан, включително Газа, Ашкелон и Ашдод, Акко и Яфа са изравнени. Места във вътрешността, като двореца в Мегидо, са изгорени до основи. Впечатляващите древни градове Хасор и Лахис са напълно разрушени и изоставени.

Ерик Клайн

„Процъфтяващата икономика и култури от края на второто хилядолетие пр.Хр., които се простират от Гърция до Египет и Месопотамия, внезапно престават да съществуват; отдавна използваните търговски пътища са изоставени, заедно с писмеността, напредналата технология и монументалната архитектура“, пише Клайн в своя книга-бестселър „1177 г. пр.Хр., годината на рухването на цивилизацията“.
Общ елемент на сринатите цивилизации през второто хилядолетие пр.Хр. е, че всички те са били взаимосвързани.
„Те са взаимодействали помежду си, имали са търговски и дипломатически контакти, уреждали са царски бракове, международни посолства, икономическо ембарго и т.н.“, казва Клайн. „Една от връзките между тях е необходимостта както от мед, така и от калай, за да се направи бронз, който е основният метал на епохата. По-голямата част от медта идва от Кипър; повечето от калая идва от Афганистан, както и лаписът лазули. Златото идва от Египет. Както суровините, така и готовите стоки се продават, както и се обменят на царско равнище“.
Без съмнение, набезите на „морските хора“ са били заплаха. Но колапс от такъв мащаб не би могъл да се дължи само на тях или на някое отделно събитие, твърди Клайн: това може да се дължи само на „перфектна буря“ от събития.
Скорошен поленов анализ с висока разделителна способност на ядро, взето от Галилейското море, от Дафна Лангът и Израел Финкелщайн от университета в Тел Авив и Томас Лит от университета в Бон, неопровержимо показа, че годините между 1250 – 1100 г. пр.Хр. са били най-сухите. наблюдавани през бронзовата и желязната епоха. Това се потвърждава от информацията от глинени плочки, намерени в Афек в Израел, Хатуса в Турция, Емар в Месопотамия и Угарит в Сирия, които записват ужасна суша и произтичащите от нея трудности в бита.
„Има доказателства в археологическите записи за промяна на климата, суша (водеща до глад), земетресения, нашествия и вътрешни бунтове по това време. Обикновено, ако една култура се сблъска само с една от тези трагедии, тя може да я преживее, но какво ще стане, ако всички се случат наведнъж или в бърза последователност?“, пита Клайн. „Изглежда, че това се е случило между около 1225 г. и 1175 г. пр.Хр. и мисля, че цивилизациите от късната бронзова епоха просто не са успели да устоят на „перфектната буря“ и са се сринали.“
Светът на Средиземноморието и древния Близък изток през късната бронзова епоха очевидно не е бил с размерите на нашия взаимосвързан свят днес. „Въпреки това те са били толкова взаимосвързани по свой собствен начин, колкото сме ние днес, и са били толкова зависими от медта и калая, за да произвеждат бронз, колкото ние сме зависими от петрола за нашите автомобили“, казва Клайн.
„Бих казал, че цивилизациите на Средиземноморието и древния Близък изток са били толкова взаимосвързани… че когато една се у сринала, това се е отразило на останалите, така че една по една те са паднали, като верига от домино“, казва той. Фактът, че подобно преплетени цивилизации се сриват малко след 1200 г. пр.Хр., трябва да бъде предупреждение за нас; ако се е случило веднъж, може да се случи отново. Дори с всичките ни технологични постижения, ние не сме имунизирани“, казва Клайн.
Във всеки случай не обвинявайте „морските хора“. Те също са жертви, явно бягащи от нещо; търсели са по-добър дом, където да оцелеят. Те са по-скоро симптом, отколкото причина за колапса, казва Клайн.

Лъвската порта в Микена, остатък от цивилизацията в късната бронзова епоха след колапса

Ако не друго, може би трябва да се идентифицираме с тях. „В момента се сблъскваме със същия тип ситуация, пред която те са били изправени през 1177 г. пр.Хр. – изменение на климата, глад, суша, бунтове, земетресения. Единственото нещо, което липсва в днешния сценарий, са морските хора – мистериозните нашественици от чужбина“, казва той.
Може би, предполага Клайн, ISIS (Islamic State of Iraq and Syria), сиреч фанатиците от „Ислямска държавна“, са нещо като „морските хора“ от последните дни, избухнали в празнотата, създадена, когато светът се срива около тях, причинявайки масови миграции на големи групи, които дестабилизират земите, към които бягат.
Накратко, съвременни човеко, не се възгордявай. „Всяко общество в историята на света в крайна сметка се е разпаднало“, посочва Клайн. „Трябва да сме благодарни, че сме достатъчно напреднали, за да разберем какво се случва и да предприемем стъпки, за да се поправим, вместо просто пасивно да приемаме нещата такива, каквито се случват.“
 




Начало / За нас / Статии / Видео / Контакти 2023, Всички права запазени.