28 000-годишна пирамида в Индонезия

culturespace.bg В миналото Паданг в Западна Ява е бил просто малък хълм, покрит с мъгла, посещаван от местните жители, които са го смятали за свещено място. Той е в центъра на един от разгорещените дебати в областта на археологията: спори се дали е най-старата пирамида в света, не само по-стара от Гиза, но и вероятно построена преди 28 000 години. Ако това се окаже вярно, обектът би разбил многогодишни представи за наличието на древни общества и напреднали технологии, което би се нуждаело от преосмисляне на човешката история. Обектът е заобиколен от пластове и големи варовикови стени, тайни помещения под формата на пещери, с необясними акустични свойства и артефакти, които са три пъти по-стари, отколкото би трябвало да бъдат. Това е история за академични спорове, фалшиви публикации, спрени разкопки и национални реставрации, които също повдигат много въпроси. Хълм с древно минало Това, което сега изглежда като верига от покрити с камъни тераси, е открито като многослойна структура с помощта на георадар и други геофизични методи. По-дълбоките слоеве, вероятно на две или три хилядолетия, лежат върху слоеве, чиито предварителни радиовъглеродни датировки датират отпреди от 7500 до 8300 години. Най-спорният факт е, че под върха има трети слой, който е датиран между 25 000 и 28 000 години. Ако приемем, че тези резултати са верни, структурата е била в процес на изграждане през пика на последния ледников период, когато се е смятало, че повечето хора са били малки групи ловци-събирачи. Под терасите има кухи пространства и геометрични кухини. Защитниците смятат, че това трябва да са изкуствени помещения, които може да са били ритуални, складови или дори помещения за канализиране на енергия. Скептиците ги отхвърлят, смятат ги за пукнатини във вулканичната скала. Но размерът на самите тераси – около 150 000 кв. м, и еднородността на каменната зидария, макар и не съвсем невъзможни според скептиците, затрудняват избягването на загадката. Ученият, който заложи кариерата си Д-р Дани Хилман Натавиджаджа, геолог от Националната агенция за изследвания и нововъведения на Индонезия, никога не е имал намерение да оспорва нашето разбиране за историята. Първоначално той прави изследвания върху земетресенията и тектониката, но през 2011 г. започва да използва съвременни геодезически инструменти в Гунунг Паданг. Откритието го поставя в центъра на световното внимание. Тестове на сеизмична томография, съпротивление и проби от ядки, изглежда, доказват, че сградата е имала множество строителни етапи и че възрастта на най-дълбоките слоеве е невероятна. Хилман представя заключенията си през 2023 г. в сп. „Archaeological Prospection“, но статията е оттеглена на следващата година. Редакторите твърдят, че датираната почва може да е получила органичния материал в нея по естествен път и че това може да няма никаква връзка с човешката дейност. В отговор Хилман твърди, че геофизичната информация и геометрията не може да бъдат отхвърлени като естествени процеси. Артефакти, които не би трябвало да съществуват Други разкопки откриха предмети, които впоследствие бяха оспорвани. Хиляди години по-стари от познатите ни първи монети в света, са слоеве от малки метални дискове, оформени като монети. Някои от тях са абстрактни символи, за които се смята, че представляват древни търговски мрежи или са част от място за поклонение. Други предмети, които намекват за далечни контакти, включват орнаменти, издълбани от нелокален обсидиан, и фрагменти от керамика, които показват високи равнища на изпичане. Най-интересно може би е откриването на подобен на цимент материал, който е държал базалтовите колони заедно в най-дълбоко разположените слоеве. Той е бил направен от глина, силициев диоксид и железни оксиди и е бил изпичан при високи температури подобно на съвременния геополимерен бетон. Ако действително е на 25 000 години, той би бил с повече от 20 000 години по-стар от римския бетон. Тестовете дори предполагат, че материалът може да бъде пиезоелектричен, превръщайки вибрациите в електрически заряди – характеристика, която е свързана със странните акустични свойства на обекта. Околни мистерии Предполагаемата древност на Гунунг Паданг е накарала хората да го сравняват с други мистериозни места по целия свят. Потопените тераси Йонагуни в Япония изглеждат като стъпаловидна пирамида, потънала под морето, и са датирани от времето, когато морските води са се надигнали и наводнили крайбрежните селища към края на ледниковия период. Големите каменни кръгове на Гьобекли тепе в Турция, които са били умишлено запечатани преди 11 000 години, сриват идеята, че монументалната архитектура е започнала едва с възхода на земеделието. Теоретици и изследователи, които работят независимо един от другиго, свързват тези места в система цивилизации от ледниковия период, която може да е свързана с Атлантида или с мита за континента Му. Терасообразното изграждане, внимателната работа с камък, астрономическите ориентации и в някои случаи необяснимата акустика за скептиците са романтични спекулации. За вярващите те са намек за някога съществуваща световна култура, която е била унищожена при катастрофално наводнение. Наводнения, митове и конспирации Хипотезата за големия катаклизъм, който е нулирал човешката цивилизация, не е нова. Митовете за наводненията са често срещани в културите от Месопотамия до Полинезия, а геолозите са потвърдили, че е имало драматично покачване на морското равнище в края на последния ледников период. Привържениците на алтернативната история са по-драстични в идеята, че някакъв удар на комета или друга астрономическа катастрофа умишлено или неволно е унищожила високоразвито общество. От тази гледна точка Гунунг Паданг може да е служил като убежище или ритуално място за оцелелите. Академичният дебат Гунунг Паданг е сцена на дебат между традиционни археолози и алтернативни хронолози от началото на новия век. По този повод индонезийските власти приеха обекта присърце, спонсорираха изследвания и го рекламираха като обект на културното наследство. В други случаи разкопките бяха отменени поради политически промени, а номинално – поради екологични или процедурни съображения, но в някои случаи, според запознати – за да се осуетят разрушителни открития. Това напрежение е показателно за по-широк проблем в археологията: до каква степен може да се преследват изключителни възможности и как да се постигне баланс между откритостта и строгостта на повторяемите доказателства. Обектът – отново в светлината на прожекторите През 2025 г. правителството на Индонезия отново обеща да проучи Гунунг Паданг, първо чрез неинвазивни проучвания, а след това – и с всякакви по-нататъшни разкопки. Министърът на културата Фадли Зон направи проекта въпрос на гордост публично. Най-съвременни технологии, включително лидар, монтиран на дронове, и хиперспектрално изображение се използват за генериране на подробни карти и посочване на местата за копаене. Хилман дори е изразил мнение, че дебатът ще бъде решен чрез новите техники като мюонна томография и биоакустичен анализ. Заключителни мисли Планината Паданг не е обикновено място. Това е експеримент за това какво правим с разрушителните потенциали, как претегляме противоречиви тълкувания и решаваме кои разкази за нашата история да бъдат включени в канона. Намира се на границата между науката, мита и културната политика и ни принуждава да поддържаме отворен ум, без да губим критичната си преценка. С продължаването на усилията за реставрация може да очакваме по-категорични отговори на нашите въпроси или просто още мистерии, които да се натрупат на купчината. В момента хълмът в Западна Ява все още съществува като буквално място. Някои виждат в неговите тераси и камъни стъпките на неотдавнашните предци, докато други виждат пръстовите отпечатъци на цивилизация, погълната от времето. Превод от английски: Георги ВЕНИН