7 забавни гафове в литературата,

07/01/20 / КУЛТУРА
или За зъбатия гълъб и стогодишния Поаро





culturespace.bg

Всеки от нас прави грешки. И, разбира се, правили са грешки и великите писатели и поети в своите творби. Нe, не става дума за правописни грешки, а за абсолютни гафове! Някои от тях могат да разсмеят читателя и сто години след куриозното си написване. Ето:

1. КОНСТАНС РЕШАВА ДА СМЕНИ ОБЛИКА СИ?
Александър Дюма-старши, авторът на „Тримата мускетари“ и „Граф Монте Кристо“, бил толкова въодушевен от обещания му солиден хонорар за поредния негов тлъст роман, че понякога изпускал от внимание детайли, които нямало как да не бъдат забелязани от поклонниците на неговото творчество.
Например как да не ни удиви, че Констанс първо се появява като тъмнокоса красавица, а после като русолява прекрасна дама пред милейди?
Наперхидролила се е, ще кажете. Напомняме, че действието на романа се развива през XVII век, а прекисът на водорода влиза в употреба чак през 1867 г.. И освен това едва ли Констанс би владяла способностите на преображението, като Нимфадора Тонкс, която играе във филмите за Хари Потър.

2. И ВСЕ ПАК НА КОЛКО ГОДИНИ СА СЕСТРИТЕ?
Великият Лев Толстой също не винаги се мъчел да запомни всички дреболии. По този начин възрастта на неговите герои във „Война и мир“ от време на време се „прескундва“ без всякакво логично обяснение.
Според сюжета през 1805 г. Наташа Ростова се представя пред нас като 13-годишно девойче, а по-голямата й сестра Вера по това време е навършила 17. Кой би помислил, че към декември 1806-а седемнадесетгодишното момиче ще се превърне в „двадесетгодишна красива девица“. И е доста странно, че през 1809 г., когато Наташа е вече на шестнадесет, сестра й Вера, вече е станала светска лъвица на двадесет и четири.

3. КЪДЕ СЕ ДЯВА ВЕЩИЦАТА?
Да речем, че е простено на автора да бърка възрастта на своите герои. Но какво да кажем, ако той изобщо забравя за тяхното съществуване? Например както се случва при Михаил Булгаков в знаменития му роман „Майсторът и Маргарита“. В сцената с последния полет вещицата Гела просто не е сред яхналите метлата!
И все пак е трудно със сигурност да твърдим дали това е грешка, или умишлено решение на автора. В черновия вариант на романа вещицата отлита с другите членове на свитата, но в крайния вид на творбата, който съвпада със смъртта на Булгаков, нея вече я няма. Това може да се обясни с факта, че в свитата вече има една вещица –Маргарита, а Гела е второстепенен персонаж и би могла да остане на Земята по волята на Воланд.

4. СМЯНА НА ПОЛА ИЛИ МАСА СЪС СТРАННА ФОРМА
За съжаление, Фьодор Достоевски става истинска жертва на алчността. Заради ограниченото време, което му предоставяли издателствата, писателят не успявал както подобава да провери и редактира своите произведения. Затова финалите, в сравнение с основната част но текста, често изглеждат претупани и мътни. По тази причина се получава известното объркване в „Престъпление и наказание“, където в дома на старицата лихварка стои „кръгла маса с овална форма“.
Още един интересен гаф в края на романа е, че Лида, дъщерята на Катерина Ивановна Мармеладова, внезапно се превръща в момчето Льоня!

5. ДЪЛГОВЕЧНИЯТ ДЕТЕКТИВ
Някога задавали ли сте си въпроса (на) колко са всъщност Еркюл-Поаровците (естествено, говорим за знаменития следовател от романите на Агата Кристи)? Като отчетем, че в първия роман „Аферата в Стайлз“ той се явява пред нас в доста напреднала възраст, радва и в същото време буди съмнения фактът, че кариерата му продължава още няколко десетки години. Излиза, че през 1975 г., в края на последната книга, великият детектив трябва да е на повече от сто години!
Лесно и просто е да обясним това. Когато Агата Кристи създава своя персонаж, тя не си е и представяла, че той ще се ползва с такава популярност сред читателите.

6. ГЪЛЪБ СЪС… ЗЪБИ?
Смешни гафове има не само в големите романи, но и в късички творби. В една от повестите на Александър Куприн се появява странен гълъб. Странен – защото има… зъби!
Вдовицата на писателя си спомня, че веднъж на гости у тях дошъл Корней Чуковски и весело попитал: „Защо гълъбът носи писмо на госпожа Петерсон в зъбите си?“. В преизданията, разбира се, тази грешка била поправена, но, съгласете се – забавна история!

7. УЧИЛИ ЛИ СТЕ ХИМИЯ?
Случват се грешки и във високата поезия.
„… Ржавеет золото и истлевает сталь,
Крошится мрамор. К смерти все готово.
Всего прочнее на земле печаль
И долговечней — царственное слово…“
Това е откъс от стихотворение в сборника на Анна Ахматова „Бегът на времето“. Въпреки дълбокият смисъл на тази строфа, има едно „но“ – златото не ръждясва! Това е грешка, но как точно пък е намекната разликата в динамиката на разрушение между стоманата и мрамора…
Превод и редакция: Г. ВЕНИН
 




Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2020, Всички права запазени.