culturespace.bg
Преди половин век Са(тиричният) Те(атър) „СТО-Ножки“ представи първата сценична адаптация на любимите на няколко поколения българи разкази, събрани в една мъничка книжка „Ние, врабчетата“. Верни на сказанията на магьосника на словото Йордан Радичков, те откровено споделиха със зрителите своето усещане за живота, съпреживявайки всекидневието на мъничките птички, заявявайки: „Ние, врабчетата, сме като Вас… Суетни, закачливи… С души безстрашни и страхливи… Ний всички сме така различни, че с хората сме идентични…“.
Това се случи през април 1973 година, на сцената, изградена от самите студенти в приземния етаж на южното крило на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, която съществува и до днес, благодарение на творческото дръзновение на Радослав Кеменчеджиев (Мититаки), Сергей Цветков (Драги ми Господине), Георги Георгиев (У Фу – Жоро Китаеца), Николай Маринов, Мариета Николова (Смрадовранката), Екатерина…, Вени…. (Чир), Валентин Бейков (композитор и пианист), както и на по-късното попълнение на трупата – Мария Иванова, Валя Киркова и др.
Тези ентусиасти превърнаха разказите в драматургичен текст и сътвориха песничките – послания към публиката, водени от талантливия и смел, (тогава) млад режисьор Камен Костов, а сценографката Росита Енева, вместо по клоните на дървета, качи актьорите-врабци върху стоящи закачалки, които навремето бяха задължителен аксесоар за бюрократичните кабинети. Нали в тях се решаваше животът на хората-врабци по това време.
Спектакълът бе одобрен от самия Йордан Радичков, който бащински подкрепи творческите опити на (тогава) младите студенти.
Представлението стана събитие не само за студентите, но и за театралния живот изобщо, и беше оценен от театралната критика в някои софийски вестници.
Само за година „Ние, врабчетата“ имаше повече от 50 представления в София, Пловдив, Варна, Айтос, Враца и на летните студентски бригади в Северозападна България.
Окрилени от този успех, самодейните актьори от студентския сатиричен театър „Стоножки“ още на следващата година се осмелиха да направят втори опит да се качи на българската сцена, пиесата „В открито море“ на полския драматург-дисидент Славомир Мрожек, в който взеха участие, наред с горепосочените и все още неизвестните тогава Пламен Сираков (по-късно основен актьор на Сатиричния театър), Иван Черкелов (кин-режисьор), Пламен Цветков (по-късно професор по история) и др. И тук режисьор бе Камен Костов. С уникалния свой прочит на текста на Мрожек трупата превърна сцената в панаирджийско стрелбище, в което куклите оживяваха, и иронизирайки собствениците на стрелбището, през смях разсъждаваха по въпроса за свободата, размахваха лозунг „Искаме да ядем!“ и разиграваха провеждането на политически избори… Този път отзвук за спектакъла имаше и в чужбина, но той се задържа на сцена за около година и бе спрян (познайте от кого и откъде).
Последва спектакъла „Чичовци “по Иван Вазов, в който играеше незабравимият Кирил Варийски, а художник-постановчик беше студентът по живопис, а по-късно професор от Художествената академия Андрей Даниел.
Днес мнозина от тях не са сред нас. Затова споменът за първата театрална адаптация на „Ние, врабчетата“ ни припомня за тях и за още нещо: че имаше хора, които се решаваха да правят театър въпреки каноните на времето и държавата преди 1989 г.
П.П. На сцената в университета по същото време работеше драматичната трупа „СУ 113“ на Любо Дековски, както и експерименталната трупа на Христо Буцев.
(Спомнил си всичко това Георги Георгиев – по- известен като Жоро Китаеца (както ме нарече Йордан Радичков, записано в поканата за спектакъла).
|
