Ахетатoн: изгубената столица на Ехнатон

06/15/20 / ИСТОРИЯ
XXI. век – дигитализацията дава живот на един унищожен древен град





culturespace.bg

Амарна е съвременното арабско име за мястото на древноегипетския град Ахетатoн, столица на страната при управлението на Ехнатон (1353 – 1336 г. пр.н.е.). Официално обектът е известен като Tell el-Amarna, наречен така на племето Бени Амран, което живее в района, когато е открит. Нов град, построен специално за една нова религия.
Фараонът Ехнатон налага монотеистична религия, основана на почитането на Слънцето и бога Атон. Единственият бог за Ехнатон е светлината, слънцето, което поддържа целия живот. Той построява нова столица Ахетатoн, като използва изцяло нови архитектурни техники. За първи път изследователите успяват да възпроизведат 3D модели на някои от неговите сгради.

Амарна - 3D визуализация 

Смятан от някои за мистик, а от други – за хитър политик, фараон Аменхотеп IV, известен още като Ехнатон, напълно революционизира Новото царство Египет. По време на неговото царуване той не само предизвиква религиозни катаклизми, като налага монотеистичното поклонение на бога на слънцето Атон, заставайки срещу пантеона на божествата, почитани от предишните фараони, но и предизвиква истинска революция в архитектурата и изобразителното изкуство. „Тъй като Атон, Бога на слънцето, става единственият Бог, с когото общуват, храмовете са построени без покриви, окъпани от „божествените лъчи“, обяснява Робърт Верньо, бивш директор на „Archéovision Laboratory“ и управител на изложба на Ехнатон в Бордо.
Тъй като стените вече не трябва да поддържат тежките от десет до двадесет тона плочи на покрива, създаден е нов архитектурен стандарт: огромните каменни блокове, използвани преди за строежа на храмове и царски сгради, са заменени от варовикови тухли – блокове със стандартен размер – талатати. Този метод има предимството, че с него се строи по-бързо.

Ехнатон и Нефертити

Техниката е тествана за първи път в Карнак, религиозния комплекс, разположен на север от Тива, преди да бъде използвана масово в Ахетатoн (Амарна), новата столица, построена от Ехнатон. Основният проблем за специалистите е, че от тези сгради в Карнак или Амарна не е останало нищо. Всъщност „причудливите“ религиозни и архитектурни идеи на Ехнатон умножават враговете му. „Когато той умира, поклонниците на другите религии, особено тези на Амон, които са много могъщи, систематично заличават всички следи от царуването му“, казва Робърт Верньо. Ахетатoн, столицата на Ехнатон, е съборена до основи, кралските гробници са разрушени и повечето варовикови тухли са използвани за направата на вар. В Карнак блоковете с пясъчник са оцелели, но са използвани повторно в по-късни конструкции, по-специално в основите на пилоните.
Учените от „Археовизия“ имат истински пъзел в ръцете си, за да си представят формата на храмовете, дворците и другите къщи на сановниците по време на управлението на Ехнатон. Но те не започват от нулата: „2D реконструкции на няколко сгради, особено в Карнак, вече бяха предложени и аз формулирах няколко хипотези по време на докторската си работа върху Амарна“, обяснява Верньо. Екипът също има достъп до огромна, макар и много разнородна, документална база данни: Амарна е унищожена, но по краищата на града са открити стели (паметни плочи), които описват нейното пространствено разположение. Всички основи са оцелели, както и сцени, украсяващи гробниците на обикновените хора… В Карнак са намерени почти 12 000 „талатати“ с фрагменти на декорация от едната страна, което дава възможност да се реконструират стотици частични сцени, които някога са украсявали стените на храмовете.
„При Ехнатон храмовата иконография се променя драстично“, обяснява Верньо. „До този момент тя показва главно сцени, в които фараонът и божеството са в различни религиозни ситуации. Покланяйки се на Атон, слънчевия диск, фараонът постепенно се влива в този единствен бог и сцените от неговото собствено всекидневие започват да се представят по стените на храмовете“. Тези и други конструкции също са изобразени, предоставяйки на „Archéovision“ ценен източник на информация.
Египетската иконография може да изглежда неорганизирана за нас, хората от XXI век: например, използвани в перспектива, вратите сякаш „плават“ над стените и пр. Въпреки това за Верньо няма съмнение, че всъщност тя е изключително прецизна, но следва коренно различен набор от правила, който трябва да се декодира. „Египетският художник представя всеки елемент от една сцена от най-добрия ъгъл, за да предостави максимална информация. По този начин една сцена съдържа различни гледни точки: в профила ще бъде показана врата, позволяваща поредица от стаи да се гледат подред, дори ако тези стаи не се виждат директно отвън сградата.“

Амарна - нова иконография

Египетските сцени като тези (светилището на храма на Атон в Амарна) са били използвани като документална база данни от изследователите.
В допълнение към представителната си функция, 3D приложението, разработено от „Archéovision“, се оказва полезен изследователски инструмент за тази реконструкция. „За всяка сграда бяха предложени няколко версии и предоставени на партньорите египтолози по проекта“, казва Лоик Еспинас (Loïc Espinasse), 3D инженер в „Archéovision“. Получават се и някои изненади. Например, показано е, че дворът на храма на Атон – Gem-pa-Aton (Намерих Атон), построен на изток от комплекса „Карнак“, претърпява значителни изменения. „В литературата е общоприето, че това е двор, граничещ с колонада. Но несъответствията в структурата, подчертани от 3D приложението, разкриха, че това, което по-рано се смяташе за основи на колони, всъщност са пиедестали за гигантски статуи на Ехнатон “, казва Верньо. Достатъчно, за да промени коренно външния вид на храма!
Проектът далеч не е приключен: още десет хиляди талатати, открити в основите на деветия пилон в Карнак, трябва да бъдат събрани, за да се реконструират нови декоративни сцени. Дешифрират се ръкописните бележки на археолозите, които са каталогизирали хиляди талатати в Карнак през 70-те и 80-те години, въвеждани сега цифрово в гигантска база данни. Тези данни показват къде е намерен всеки талатат и биха могли да донесат интересни изненади за археолозите.
Източник: cnrs.fr
Превод и редакция: М. ВЕСЕЛИНОВА

 




Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2020, Всички права запазени.