CultureSpace Статии История, Култура, Изкуство, Мистика

Ако древните цивилизации не бяха изчезнали… Първа част

06/20/22 / МИСТИКА
какъв щеше да е днешният свят?





culturespace.bg

Представете си, че Древен Египет, ацтеките и древните келти не са изчезнали, а са продължили да се развиват…
Цивилизациите се раждат и умират. А ако цивилизацията на Древен Египет не беше изчезнала? Ако той се бе развил в съответствие с изискванията на времето, ставайки, така да се каже, все по-малко древен? Може би тогава през XXI век на бреговете на Темза и Ла Плата щеше да има пирамидални небостъргачи, пълни с чиновници, които рисуват йероглифи, носят и престилки шенти (смятат се за първите престилки в света, носели са се само от мъже на служба, от високопоставени лица и от фараона – бел.прев.) и почитат Негово Величество Фараона и имат малко вяра в Амон-Ра…

ДРЕВЕН ЕГИПЕТ: МОДНИЦИ И ОФИЦИАЛНИ ЛИЦА
За съжаление, отговорът ще бъде отрицателен по почти всички точки. Културата не стои на едно място и през хилядолетията претърпява дълбоки промени, като запазва само някои от най-характерните си черти.
За египтяните например такава национална особеност е била принципното съжителство в съседство. С огромни ресурси, тази страна не само не успява да завладее дори най-близките си комшии, но и има удивително малко влияние върху тях. За какво разширяване може да говорим, ако древният египетски език не е имал осмисленост за обозначаване на кардиналните точки? Само „десен и ляв бряг“, „над и под Нил“.
Архитектурата на Египет не стои на едно място, а се развива доста бавно. Пирамидите все още са зашеметяващи, но по отношение на естетиката те не са забележителни: формата им е продиктувана от размера и функционалността.
През Бронзовата епоха, усвоили новите технологии, египтяните престанали да строят „изкуствени планини“, но запазили интереса си към гробниците и мумифицирането. Подземните и наземните некрополи се множат, докато египетската религия е жива. Ако страната бе избягнала християнизацията (и след това ислямизацията), сега по бреговете на Нил щеше да има повече старинни мавзолеи, отколкото къщи.
От средата на първото хилядолетие пр.Хр. Египет започва да отслабва и да бъде подложен на вражески набези. Страната е завладяна от асирийците, след това от персите, отново от персите, от Александър Македонски, от римляните и накрая от арабите… Наводненията от нашественици отмиват древноегипетската култура.
Но да приемем, че фараоните са успели да отблъснат повечето от атаките, в най-лошите случаи – като се измъкнат от политическа зависимост. Какво би се случило тогава? Римската хегемония би била от полза за Египет, като даде мощен тласък на икономическото развитие. Особено ако е имало канал, свързващ Средиземно и Червено море (през дългата история на страната, той се е появявал и изчезвал няколко пъти). Вече познатите на египтяните маршрути към Източна Африка и Индия значително би4ха се интензифицирали.
Особен интерес представляват геополитическите последици от мислимото оцеляване на Египет. Жителите му щяха да останат лоши завоеватели, но да не поемат контрола над неокупираните горни течения на Нил, както и над Източна Африка, би било просто глупаво. Рано или късно фараоните щяха да построят крепости в Занзибар, на стратегически точки в Арабия и може би да се укрепят в индийските пристанища. Историята е запазила препратки към мащабни експедиции за дърво и слонова кост, организирани от владетелския двор. И въпреки че търговията не е призвание на египтяните, но развитата бюрокрация би им позволила да събират данъци от индийски, гръцки, арабски и еврейски търговци.
След като издържа на натиска на арабите, силата на Нил нямаше да пусне мюсюлманите в Северна Африка и Иберийския полуостров (което обаче не би било от полза за Европа). Романо-християнският Магреб щеше да се превърне в сцена на битки в продължение на няколко века между вандалите, египтяните и византийците, които контролират Южна Италия, заменени от норманите през XI век. Независимо от изхода на тази борба през XVI век Мароко, Алжир, Тунис и Либия щяха да станат колонии на Испания, която навлиза в своя „златен век“. Вероятно гърците, които са се заселили за дълго в Киренайка – източната част на Либия –, щяха да продължат да живеят там.
Загубата на Египет - мощна база в тила - също щеше да отслаби натиска на арабите на север и изток, като им попречи да напреднат към границите на Китай. Религиозната карта щеше да стане по-цветна. На запад от Инд щяха да оцелеят държавите на зороастрийците и манихейците. А в Кюрдистан йезидите открито щяха да се покланят на Ангела паун, наричан още Шайтан.
Въздействието на събитията в Египет върху Европа щеше да е предимно културно. Египтяните, а не арабите, биха станали посредници между развиващия се Запад и цивилизациите на Изтока. Освен кафе, чай, коприна, подправки и слонова кост, до пристанищата на Италия, щяха да бъдат доставяни хартия, алгебра и барут. Много интелектуални постижения коптите биха могли да споделят от собствените си хранилища. Репутацията си като страна на мъдреците и магьосниците, придобита в древни времена Египет би запазил до наши дни.
Какво можеше да даде Египет на Европа? На първо място, добър вкус и стандарти за красота, близки до съвременните. Тъкмо по бреговете на Нил са измислени козметиката, сапунът и перуките. Шенти се е носило в Египет само в ерата на Старото царство. Късните полупрозрачни спускащи се египетски тъкани биха били известни в цялото Средиземноморие, а моделите на рокли щяха да се превърнат в един от основните предмети на търговията между страната на фараоните и минойския Крит. Нищо чудно, че Клеопатра (обективно погледнато, съвсем не красива) нашумява в Рим.
Шок след шок щяха да очакват страната през XVI век. Испанците се приближават към Нил от запад. От север, през Сирия – страшните турци. От юг индо-египетската търговия започва да бъде застрашена от португалците, които заобикалят Африка. В действителност мамелюшкият Египет е лесно би бил превзет от османците, които в същото време прогонват испанците от Алжир.
Но дори страната отново да би избегнала поражението, златното слънце над Нил вече би залязло. Колкото по-напред във времето, толкова повече силата на държавата се определя не от плодородието на земята и търговията, а от индустрията. Без собствените си гори, желязо и въглища Египет щеше да остане в тила на машинната революция. Още от медната епоха страна, богата само на пясък и папирус, би изостанала от близкоизточните цивилизации в развитието на металургията. През XIX век великата сила вече няма да може да си позволи да купува оръжия в чужбина и това ще сложи край на независимостта на Египет веднъж завинаги.

РЕЛИГИЯТА НА ЕГИПЕТ
Египетското езичество, което се характеризира с дълбок интерес към смъртта и сложни представи за отвъдния живот, има всички недостатъци на политеизма. По-специално, това не допринася за авторитета на държавния глава. Не е изненадващо, че фараоните, много по-рано от римските цезари, са имали желание да въведат поклонението на един бог.
През XIV век пр.Хр. Ехнатон премахва старите култове със заповед и въвежда почитането на единственото слънчево божество Атон. Фараонът назначава себе си и съпругата си Нефертити за главни свещеници на новата вяра, а служителите му заемат други позиции в новата църковна йерархия. Храмовете са затворени и събранията се провеждат на открито. Къде другаде да хвалим Слънцето?
След смъртта на фараона слугите на старите богове бързо правят „контрареволюция“. Влиянието на свещеничеството в страната отново нараства, а значението на военната каста пада. Вероятно това е причината за поражението на Египет. Под знака на слънчевия диск, заобиколен от змията на фараона – Урей – страната щеше по-успешно да устои на завоевателите.
Но поклонението на слънцето така или иначе не би станало световна религия. Дневната светлина се вижда навсякъде, но символиката на Нил и общият фокус на култа върху сплотяването на нацията около фараона са твърде далеч от интересите на населението на други страни.

ДРЕВНА ГЪРЦИЯ: СВЕЩЕНА НЕЗАВИСИМОСТ


Най-ярката черта на древногръцката цивилизация е липсата на единна държава. Съзнавайки себе си като нация, виждайки необходимостта да създадат собствено царство, гърците обаче не стигат по-далеч от ожесточени спорове по въпроса за обединението. Елините не могат да се разберат помежду си, непрекъснатите междуособни войни също не решават проблема. Независимостта на политиката се смята за свещена и победителите не посягат на суверенитета на победените. Временното завладяване на Месения от Спарта остава практически единственото изключение от това правило. Съюзите, основани единствено върху принудата на слабите градове от силните, също не се различават по сила.
Как би изглеждала цивилизация, изградена според гръцките канони? Светът щеше да бъде разделен на хиляди малки и още по-малки държави, повечето от които до ХХ век щяха да са под контрола на търговски и индустриални корпорации. Всички видове „демокрации“, „олигархии“, „монархии“ и „тирании“ биха имали по-малко ресурси от частния капитал.
Международната обстановка щеше да е напрегната навсякъде, но конфронтацията на джуджетата нямаше да доведе до надпревара във въоръжаването. Дори най-мощната нация (с флот от няколко леки кръстосвача) не би могла самостоятелно да произвежда оръжия, по-сложни от гаубици, бронирани автомобили и какво ли не. Нямаше кой и по каква причина да финансира теоретичната наука. Съответно технологията би замръзнала на равнище „стиймпънк“ (модно течение, повлияно от викторианската литература, с провокативно напъстрени тъкани – бел. прев.).
Превод: Георги ВЕНИН

 




Начало / За нас / Статии / Видео / Контакти 2022, Всички права запазени.