CultureSpace Статии История, Култура, Изкуство, Мистика

Ако древните цивилизации не бяха изчезнали… Втора част

06/21/22 / ИСТОРИЯ
какъв щеше да е днешният свят?





culturspace.bg

АЦТЕКИТЕ: КРЪВОЖАДНИ ПОЕТИ
Най-развитата цивилизация на американския континент е създадена от инките. Вярно е, че техническите постижения на перуанците не винаги се оценяват адекватно, защото остават незначителни в сравнение с успехите на Египет и Вавилон. В същото време, само петстотин години след откриването на бронза, американците изобретяват начини за обработката му, непознати в Стария свят. Местната наука не стигна до създаването на колички, но грънчарското колело вече съществува. Иновациите и механизмите не плашат инките. Попаднали в ръцете им, коне, мускети и арбалети веднага се обръщат срещу конкистадорите.
Ацтеките избират съвсем различен път на развитие. Технологията определено не е тяхната силна страна. Металургията на Теночтитлан е изостанала дори по мексиканските стандарти. Градът внасял медни брадви, а ацтеките най-често използвали злато под формата на песъчинки.
Този народ е известен най-вече с жестокостта си, необичайна дори по стандартите на древността. На горните платформи на пирамидите жреци в черни наметала, украсени с изображения на черепи и кости, изтръгват хиляди сърца всяка година. Подчинените градове отдават почит на Теночтитлан, изпращайки невъоръжени „армии“ до стените му, за да могат ацтеките да заловят пленници и да изпратят ненаситните Уицилопочтли пред олтарите. Това се нарича „войни на цветята“.
Какво бъдеще може да има такъв народ? Но в някои отношения цивилизацията на ацтеките далеч надминава всички други култури на подобно равнище на развитие. Дори сред блестящите шумери и маите грамотността е рядко изключение. В Теночтитлан обаче образованието било безплатно и универсално, всички мъже можели да четат, а за удивление на испанските завоеватели – и повечето жени.
И ако грамотните египтяни можели само да прелистват официална кореспонденция, счетоводни книги и древни свещени ръкописи, ацтеките имат литература. Версификацията се смята за въпрос от национално значение. Съчиненото стихотворение свидетелства не по-малко за храброст от разкъсаното сърце на врага. Дори ацтекският „император“ (по-точно владетелят, избран измежду представителите на най-изтъкнатите фамилии) е наричан „Велик оратор“.
Културата на ацтеките е имала право на живот – разбира се, при условие на известно смекчаване на морала. Но това най-вероятно е щяло да се случи от само себе си. „Войните на цветята“ предизвикват бунтове в империята. Рано или късно свещениците би трябвало да смекчат апетита си. Скоро са щели да вадят ножове само по празници и да режат не всички подред, а само най-заклетите графомани, с които иначе не може. Или литературни критици. По този начин жертвите вече нямаше да бъдат предлагани на кървавия бог на войната, а на олтара на високото изкуство.
В Теночтитлан е имало много училища: за придворни и за занаятчии, за търговци и за свещеници; танцьори и спортисти се обучавали в отделни институции. Всички младежи, независимо от избраната специалност, били обучени на военно дело, история и основи на религията. Уникална особеност на културата на ацтеките е, че само този народ смята земеделието за професия. В училищата се преподава и селски труд и очевидно това не е лошо. Само 20% от населението се е занимавало със земеделие, което е фантастично малко по стандартите на Античността и Средновековието. Но има достатъчно храна за всички.
Би било по-трудно с технологичния прогрес. Самите ацтеки не са били склонни да изобретяват. Контактът с Европа би довел до унищожаване на тяхната цивилизация. Изолацията също има недостатъци. На север от владенията на Теночтитлан са живели само диви племена, от които човек трудно може да научи нещо. Южната част на Мексико е била заета от маите, които са развили наука, но изключително примитивни домакински умения.
Така че, дори в по-късните етапи на развитие, постиженията на „страната на поетите“ най-вероятно биха оставили зейнали пропуски, свързани предимно с транспорта, самата идея за който е чужда на ацтеките. Мексиканците не само че не познават колелото, но не отглеждат товарни животни и не се занимават със скотовъдство, освен че отглеждат птици. Не са строили и кораби – в страната нямало плавателни реки и канали. Товарът се движел само на раменете на носачите – обаче толкова бързо, че жива риба била доставяна в столицата от брега.
Пътник, който посети такова Мексико в наше време, ще види малки градчета със снежнобели сгради, заобиколени от тесни пръстени от добре поддържани полета – защото липсата на транспорт принуждава производството на храни да бъде по-близо до потребителя. Щяхте да видите дълги опашки от работници по пътищата, носещи бали памук, платове, чинии. Бихте видели паланки, в които горди лирици биват изпращани на поетични турнири, резултатът от които трябва да определи следващия владетел на страната. Бихте видели мечове да напускат ножниците си твърде често и шапки с пернати, както и няколко димки над ковачници и работилници. Творческият, естетически и в същото време войнствен дух на ацтеките би отговарял най-вече на галантния XVII век…

МАИТЕ: ГОЛИ УЧЕНИ
Като сравняваме цивилизацията на маите с Египет от Старото царство или с шумерско-акадската култура, не може да не се отбележат изключителните успехи на американците в областта на математиката и астрономията. Но в долината на Нил науката не става приложна. Индианците не са се занимават с напояване, продължават да изгарят джунглата за парцели с царевица, не са изобретяват колелото и дори не използват известния си календар. Маите търсели смисъл в знанието само по себе си. Може ли тяхната наука да се развива по-нататък без никаква връзка с производството?
Теоретично – да. До началото на миналия век изследванията не изискваха големи материални разходи. Разбира се, учените се нуждаеха от квалифицирани занаятчии, способни да правят устройства по чертежи. Но за производството на телескопи и микроскопи, химически прибори, хартия и мастило, малките работилници в храмовете са достатъчни.
Ако бяха оставили селяни с набедрени превръзки да обработват полето с мотики и да влачат блокове за изграждане на лаборатории, химиците биха могли да работят върху създаването на периодичната таблица на елементите, а физиците – върху оптиката, механиката и изучаването на електрическите явления. Математиката щеше да се развие почти до съвременното равнище, откритията в областта на микробиологията щяха да революционизират медицината и потните конкистадори веднага щяха да разберат, че са произлезли от маймуни. И ако се съди по линията на космите по лицето и тялото – наскоро.

ДРЕВНИТЕ КЕЛТИ: СИЛАТА НА ДРУИДИТЕ

И накрая – обратно в Европа. Галитеда, които по едно време са притежавали голяма част от континента, са ни дали романтичния мит, който е в основата на днешните фентъзи съчинения, но нищо повече. Остатъците от народа, някога известен с многобройността си, едва успяват да се задържат на самия край на келтския свят – в Ирландия.
Келтите били много необичайни варвари. Може да се каже – напреднали. Тяхното земеделие и скотовъдство процъфтяват, светилищата пращят от злато, а занаятчиите често превъзхождат своите средиземноморски събратя. В същото време келтите, макар да имат всички необходими предпоставки, упорито не създават свои собствени държави. Свещениците, като използват своето огромно влияние, богатство и, ако е необходимо – военна сила, не позволяват на водачите, които имат свои отряди, да завземат властта. Всъщност друидите са били владетелите на келтските земи. Нищо чудно че римляните, като цяло, много толерантни към чуждите религии, безмилостно изтребвали „мелничарите“.
По традиция фантастичните друиди са пантеисти, жреци с безличен характер. Но истинските друиди били обикновени езичници – политеисти. Римските философи, стоиците и неоплатонистите, са били по-близо до пантеизма.
Но какво би станало, ако Рим не беше дошъл и друидите най-накрая бяха победили зараждащата се келтска аристокрация, свеждайки големите земевладелци до позицията на просто заможни граждани? Западна Европа щеше да се превърне в мирна (няма военно имение, а селяните не се нуждаят от битки за нищо) и просперираща земя, над която няма управници, освен избрани кметове и селски старейшини.


Селяните и занаятчиите нямаше да плащат данъци, с изключение на доброволни целеви такси за строежа на пътища и обществени сгради, а търговците щяха да пренасят стоки безмитно. В крайна сметка на друидите би било напълно достатъчно да им плащат за ритуалите.
Практически без да натоварват хората с допълнителни разходи, свещениците можеха да поемат голяма част от държавните функции. Кой ще съди по божествен начин (кой от боговете се има предвид, е отделен въпрос), ако не друид, заобиколен от избрани съдебни заседатели? Кой ще стане свидетел на сделката, ще формализира правата за наследство, ако не нотариус-филид? Светилища, така че златото да не събира прах напразно, ще въведат монетен стандарт и ще вършат работата на банките. Не е изключено дори издаването на книжни пари, обезпечени със съкровища и благословии. Защитата на границите и стратегическите обекти можеше да бъде поверена на отрядите  берсерки.
Превод: Георги ВЕНИН
 




Начало / За нас / Статии / Видео / Контакти 2022, Всички права запазени.