Ако наистина сме се събудили, то животът ни в Ред ли е вече…

Марияна Георгиева - Свидна И нещата ни добиха ли Порядък, който очевидно е заслуга на Духа… Прегърнахме ли Сянката си, като свидна черна котка, за да станем Себе си… За да можем да (по)кажем, че сме се приели в цялостност… Че постоянното повтаряне на позитивни мантри, че търсенето на повърхностно-приятни занимания, представяно за висша цел, не е елементарно бягство от Реалността… Не е натрапвана и неестественост, и ненормалност. И това са част от многото въпроси, за които фразата „Не ми задавай отговори!“ е присъща. Защото пътят към Целостността минава "през трънливи пущинаци, през дебри су́мрачни, които нямат излаз дълго време, през прилични на конец, на косъм тънък просеки, по които, за да минеш е възможно само ако си като прашинка“… Така ще могат да загубят сила и контрол и егото, и низшият ти ум… Да, срещали сте го навярно и като „тъмна нощ на тялото и на душата“. И когато в нея не угасне светлината ти, а се усили, когато още повече съзнанието ти съзре, ведно със сетивата, тогава можем да говорим, че си се приел такъв какъвто си. Че в Огледалото си дръзнал да погледнеш, за да видиш Истинското си лице… А не това, напудреното и закрито от хиляда маски и самовнушения, че си се променил за има-няма два-три дни. И защото просто си го пожелал… Докато си бил под нечий магнетизъм, или под действието на ментална практика, целяща временно да те успокои, да ти усили честотата… Но и егото с претенцията за духовност. Все повече се шири мнението, а в това число и моето, че днешните, станали пандемия, прояви на съмнителна събуденост, заприличват някак на деянията на хипарските комуни от отминалия век. Ще се постарая да не хвърля прекомерна сянка върху чистия ентусиазъм на младежите, дръзнали да борят Ненормалността… Та те психеделично и усмихнато отнесено, лежерно и бунтарски мило (понякога безотговорно оправдано) търсеха алтернативата на лицемерната сковаваща система, на войната, на бруталната материалност и подмяната… Дечицата цветя… Те правеха любов, а не война… Само че сега на всичкото това му добавете хаос и невежество в огромни дози, заедно с погубена човечност, загуба на мяра… И ДОВЕРИЕ… Лъжата (често пъти несъзнавана до глупост) е представена за Бяла откровеност, Съкровеност… А формираните от години безпросветност и посредственост се продават и купуват безоценъчно и безкритично. Популярността е единица мярка за успех… Креслива, евтина и самоцелна… Дори не уточнявам – от и за какво... А ако малко бяха попрочели от Същественото, щяха да се светнат, че ако целѝш да обезсилиш нещо, да го приключиш бързо, обезстойностиш, и да го превърнеш в еднодневка, то няма нищо по-нетрайно и подходящо изтощително от популярността… Тя, макар известно време да шуми и да цъфти, е обречена да свърши в сивото, преситено поле на тривиалността. Истинската елитарност, осъзнатостта и дълбината започват там, където почва Тишината. Защото само в Тишина ти можеш да дочуеш тънкото, в началото, гласче на Същината си… За да мине още доста време, и когато си я опознал, когато си се запознал със Себе си, да кажеш и покажеш колко се обичаш. И на финала ще завърша с нещо много важно… Не може да си тръгнал да оправяш другите, света и т.н., ако с близките в семейството си ти не си приложил и разкрил пробудата и осъзнатостта си… Не може да се криеш и да бягаш от неслучилия се и счупен личен опит и живот, в нишата на уж случилата се духовност… Психолозите аналитици му викат снизходително „духовен байпас“… И който иска нека прочете за него повече… Е, хайде! Нека вкараме в Ред първо себе си… Останете си естествени, нормални, будни, докъдето можете, без напъни… После се хванете за ръцете и душите на най-близките край вас – семейството си и роднините, приятелите от детинство, защо не – и съучениците, и състудентите, колегите, съседите… Разбира се, с които има „база на доверие, подкрепа, споделеност“… И които ще внесат баланс, а не разлом между вас и близките ви в центъра… Да, прилича на добавяне на концентрични кръгове… Които ни ограждат, защитават… И увеличавайки се, с нови запознанства, ни доближават постепенно до абстракцията „Свят“. С това ниво на отношение и осъзнатост – когато дойде време себе си да промениш – ще повлияеш и ще промениш и другите около теб, а и света. Успех! Картината със заковаващия поглед на... Целостността е на художничката Eva Fialka