Актьорски откровения

09/04/18 / ИЗКУСТВО
ДЪСТИН ХОФМАН: Ако ще играеш домат…





С Джийн Хекман се срещнахме в „Пасадена Плейхаус“. Бяхме известни с това, че нямахме никакъв шанс. Подвизавахме се заедно. Бяхме бунтари. Хекман го изключиха след три месеца, защото нямал талант. А той беше изключително органичен. Не го разбираха, че играе. Това бе в началото на епохата на Станиславски. Един актьор ще ме разбере. Преподавателите до един не разбираха какво всъщност прави Джийн.
След две години в „Плейхаус” заминах при Джийн в Ню Йорк. В „Плейхаус” не беше за нас. Там всички бяха високи, руси и със сини очи. Въртяха майсторски револвера и мечтаеха да ги вземат в нашумелия по това време сериал „Бонанза”. С Джийн си давахме сметка, че нямаме шанс срещу тях.
В Ню Йорк живях в апартамента на Джийн (той беше вече женен). Спях на пода, до хладилника. Подслон за няколко нощи. Въпреки това не исках да си тръгна. Ню Йорк ме плашеше. Наложи се да ми намери съквартирант – Робърт (Робърт Дювал) и се изнесох.
В детайла е ключът към актьорството. Страсбърг, Стела Адлер, Боби Люис, Сенди Мейснър ни учеха на това. Тези светила на актьорското майсторство ни учеха да бъдем конкретни.
Например – една обикновена реклама. Ако ще си домат, трябва да знаеш какъв точно – „Биволско сърце” или пък „чери”, зелен или зрял. Какво може да прави един домат и какво не. На това ни учеха: да питаме, да търсим детайла. И досега го правя.
 




Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2020, Всички права запазени.