АКТЬОРСКИ ОТКРОВЕНИЯ Роберт де Ниро:

05/02/19 / ИЗКУСТВО
Има някаква комбинация от анархия и дисциплина в начина, по който работя





Тръгнах на Драматичен семинар /училище за драма и актьорско майсторство/, когато бях на 16 години и след това отидох да уча при Стела Адлър, когато бях на около 18 – до около 21 години. Там учих пълен курс, както и всеки друг. Учих анализ на сценарии, четене на текст „на маса“. Спомням си, че работих върху „Момичето на улица „Фламиния“ и цялата класика: сцени от Тенеси Уилямс, Одетс (Клифърд Одетс – американски драматург, 1906 – 1963), Чехов.
Тя имаше усет на учител, винаги се доверявах на нейните анализи и на подхода й към актьорството много здравомислещ подход и техника, въпреки че бяха малко в противоречие със студиото на Страсбърг и всичко останало, но тогава тя имаше в актива си един голям актьор, Брандо. Когато учех там, дори не знаех, че той е учил при нея. Актьорите, за които винаги казвам, че са значими за мен, са Брандо, Джеймс Дийн и Монтгомъри Клифт.
За Стела въображението беше важно, изследването – също, но въображението... Спомням си, че тя казваше: „Ти просто няма да правиш това невротично, освен ако характерът ти не е невротичен“, но не става въпрос само за теб. Става въпрос за това, което получавате обективно, гледайки снимки, различни неща, анализа на сценария. Гледате снимки и не „фикционирате“, както би казала тя, какво има на тази снимка, а възприемате това, което наистина е на снимката – същото се отнася и за сценария. От 24-тата до 26-ата си година посещавах Actors studio на Страсбърг. Някои приятели вече бяха там, и аз направих една пиеса там. И така започнах да ходя в студиото, след като напуснах Стела. В студиото беше различно и аз не съм експерт по въпроса. Не искам да кажа нещо, за което хората ще ме укорят. Това беше просто друг подход. В студиото всичко беше концентрирано в момента.
Имахме писател, Ник Флин, на разположение през цялото време. Смятам, че е важно писател да присъства на целия процес, защото той ви дава необходимия опит. Той беше полезен с всеки детайл, който познаваше, и използваше инстинктите си, когато не беше сигурен. Има някаква комбинация от анархия и дисциплина в начина, по който работя. Аз съм перфекционист. Винаги се опитвам да направя колкото се може повече изследвания за ролята. За „Шофьор на такси“ всъщност карах такси няколко седмици. Вероятно не беше наистина необходимо, но това беше нещо, което исках да направя.
Понякога физическото може да изобрази психологическото. Ето защо качих над 30 килограма, когато играех Джейк ЛаМота в „Разяреният бик”. Беше интересно как пред очите ви влошаването на характера му символизираше неговия физически упадък. Не мислех, че използването на протези ще направи същото.
Това, което исках да кажа в „Actors Studio отвътре“, е, че ако вие, младите актьори, отидете на кастинг, нямате какво да губите, защото толкова много неща са срещу вас – там има много конкуренция – така че когато четете сценария, единственото нещо, което имате, е вашата собствена уникалност. Така че не е нужно да се страхувате да следвате инстинктите си, който ви подсказва какъв е героят. Просто го следвайте, защото ако нищо друго не стане, хората, които те гледат, режисьорът, хората на кастинга, каквото и да е, ще бъдат впечатлени от това, което си ти, и ще обърнат внимание на твоята уникалност. Не се отказвайте. по-добре е просто да се отпуснете и да кажете – не ми пука. Приемете го. Понякога е по-лесно, защото знаете накъде да вървите с героя, а понякога е по-трудно. Но като цяло следвайте инстинктите си, дори ако знаете, че ще се провалите, защото ако не поемете този риск, вероятно няма да направите впечатление.
Предпочитам киното пред театъра. Предполагам, че бих направил пиеса, ако мога да намеря наистина нещо значимо, ново, модерно. Но аз обичам филмите. Можете да направите много повече с филм, да създадете илюзия. Филмите са дълговечни, те са там завинаги, малки парчета история.



 




Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2019, Всички права запазени.