CultureSpace Статии История, Култура, Изкуство, Мистика

Александрийската библиотека – съкровищницата на знанието в Древността

09/16/20 / ИСТОРИЯ
Най-известната библиотека от класическата античност





culturespace.bg

Годината е 334-та пр.Хр. Александър Велики тръгва да завладява света. Като просветен човек, той води със себе си историци и географи, които да документират и разпространяват новите познания за различните общества и култури, които срещат по дългия си и труден път на битки и сражения, от Македония и Гърция на запад до Индия на изток.
След преждевременната му смърт през 323 г. пр. Хр. завоеванията на Александър и влиянието, което е имал в завоюваните страни, помагат да започне нова ера в древната история – ерата, наречена ‘елинизъм’. Елинизмът е резултат от смесването на гръкомакедонската култура с културите на обществата на Северна Африка, Близкия изток, Централна Азия и Индия. Определя се от живи художествени форми и жанрове, разширени философски хоризонти и постоянно търсене на нови знания. Никоя друга институция не илюстрира духа на елинизма по-добре от древната библиотека на Александрия, град в днешен Египет, основан от Александър Велики през 331 г. пр.Хр.
След смъртта на Александър неговият генерал Птолемей I Сотер получава властта над Египет. Александрия, с нейния главен булевард, широк сто фута, с блестящите си варовикови колонади, пристанищните дворци и храмове, наблюдавани от извисяващ се фар на остров Фарос, дал името му – едно от седемте чудеса на древния свят, се превръща в най-големия и сложно устроен град на планетата. Това е кипяща космополитна смесица от египтяни, гърци, евреи, римляни, нубийци и други народи. Най-добрите и най-ярките личности от средиземноморския свят идват да учат в Mouseion, първата в света академия, и в голямата Александрийска библиотека.
Александрийската библиотека е част от Musaeum (Дом на музите), научноизследователски център, посветен на знанието, построен по времето на Птолемей II Филаделф (управлявал през 284 – 246 пр.Хр.). Деметрий Фалерски, атински философ и политик, изгонен по политически причини от Атина, пристига в Египет и намира убежище в двора на Птолемей I Сотер, който управлява Египет между 323 и 285 г. пр.Хр. Впечатлен от обширните знания и образованието на Деметрий, Птолемей му възлага задачата да създаде библиотека. „Писмото на Аристея“ от II век пр.Хр. разкрива, че институцията е замислена като универсална библиотека: „Деметрий… имаше на разположение голям бюджет, за да събере, ако е възможно, всички книги по света; … доколкото беше в състояние, той изпълни целта на царя. (Писма 9–10).


Птолемейските владетели на Египет насърчават прогреса и събирането на знания. Те дават стипендии на учени, философи и поети, за да идват и живеят в Александрия. В замяна получават съвети и познания как да управляват своята огромна държава.
За Александрийската библиотека е чест и престиж да запази позицията на най-големия източник на знания. Подкрепени финансово от владетелите на Птолемеите в Египет, библиотекарите не пропускат: купуват всички книги; преписват книги; издирват книги. Стигат дотам, че всеки път, когато кораб пристига в пристанището, библиотекарите го претърсват и вземат всички книги.
Книгите са преписвани с такава точност, че е невъзможно да се забележи дали преписът е оригинал или копие. Легендата разказва, че Птолемей III е помолил атиняните да му заемат оригинални ръкописи на Софокъл, Есхил и Еврипид. Атиняните искат 500 кг злато като гаранция за връщане на свитъците. Библиотекарите копирали ръкописите, съхранили оригиналите и дали на атиняните копията, казвайки им, да задържат златото.
През най-добрите си времена Александрийската библиотека съхранява 400 000 свитъка, което е еквивалент на 100 000 книги. В определен момент е трябвало да се създаде дъщерна библиотека в Серапеум, храм на бог Серапис, за да може да се съберат всички свитъци. В библиотеката те са разделени по следните теми: реторика, право, епос, трагедия, комедия, лирика, история, медицина, математика, естествознание и разни. Учени, работещи в Александрийския музей, използват библиотеката, за да създадат категоризацията на историята на Древен Египет през 30 династии, която се използва и до днес при изучаването на древната история, както и първия превод на еврейската Библия на гръцки език, известен като Септуагинта. И до днес Септуагинта си остава ключов текст в критичните библейски изследвания.
Много известни имена от Древността намират място в тихите зали на библиотеката и създават наука, променила древния свят, та чак до наши дни. Архимед, известен със законите си, които учим и днес в училище, посещава Александрийската библиотека. Приятелят на Архимед Ератостен (математик, географ и астроном в Елинистичен Египет) е поканен в Александрия (245 г. пр.Хр.) за възпитател на престолонаследника Птолемей IV и застава начело на Александрийската библиотека. Ератостен е наречен баща на географията, тъй като точно изчислява обиколката на Земята и разстоянието между Земята и Слънцето. Всичко това през 240 г. пр.Хр.! Ератостен изчислява земната окръжност по александрийския меридиан на 24 650 мили, съвременните изчисления го заковават на 24 900 мили. Той определя високосната година от 366 дни, като всяка четвърта година и започва да използва паралели и меридиани. Изобретява математически метод за намиране на прости числа: т.нар. сито на Ератостен. Достъпът до огромните знания, съхранявани в Александрийската библиотека, му помагат в изследванията.


Евклид, бащата на геометрията, също ползва за научните си изследвания богатствата на Александрийската библиотека. Тъкмо тук, 18 века преди Коперниковата революция, Аристарх разполага модела на хелиоцентрична слънчева система.
Но славните години на Александрийската библиотека отминават. Факт е, че Александрийската библиотека намалява по важност постепенно през вековете. Противно на популярния мит, тя не е унищожена от Юлий Цезар и римляните, които се намесват в гражданската война в Египет през 48 г. пр.Хр. Цезар запалва корабите в близкото пристанище и за съжаление, огънят се разпространява и стига до библиотеката, но най-важните свитъци са запазени.
Упадъкът на Александрийската библиотека съответства на упадъка на Египет. Птолемеевото владичество отслабва през вековете и царството им в крайна сметка е погълнато от могъщата Римска империя.
По време на римското управление библиотеката получава много по-малко финансиране, което води до спад в изследванията и в броя на свитъците. През 270 г. сл.Хр. Александрия въстава срещу Рим, което довежда до императорска контраатака и унищожаване на библиотеката.
Библиотеката в Серапеум обаче оцелява до 391 г., когато е разрушена по заповед на християнския епископ Теофилий Александрийски. Оцелелите книги са напълно унищожени през VII век от мюсюлманските владетели на Египет.
Унищожаването на Александрийската библиотека е огромна загуба на знания и значително забавя напредъка на човечеството. Трябва да минат хиляда години и гении като Галилей и смели изследователи като Колумб и Магелан да открият истината отново. И до днес разрушаването на Александрийската библиотека символизира тази загуба на знания, безценни за прогреса на човечеството, и то поради политически или религиозни причини.
Подбор, превод и редакция: М. ВЕСЕЛИНОВА
 




Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2020, Всички права запазени.