CultureSpace Статии История, Култура, Изкуство, Мистика

Александрийският Фарос: „перла в короната“ на седемте чудеса на древния свят

01/28/21 / ИСТОРИЯ
… и архетип на фаровете по всички морета и океани на днешния свят





culturespace.bg

В невероятната, мистична и все още недоразгадана история на Египет важно място заема Александрийският фар, известен още като „Александрийския Фарос“ тъй като се намира на остров Фарос, в близост до египетския град Александрия. Градът, основан от Александър Велики през 331 г. пр.Хр., с две естествени пристанища на делтата на река Нил, просперира като морски търговски център в рамките на династията на Птолемеите (305 – 30 г. пр.Хр.) и през цялата Античност. Космополитен град с граждани от целия древен свят ,със свое събрание и свои монети. Около 300 г. пр.Хр. Птолемей I Сотер (323 – 282 г. пр.Хр.) възлага изграждането на масивна конструкция, която да насочва корабите към Александрия и постоянно да напомня за неговата сила и величие. Проектът е завършен около 20 години по-късно от неговия син и наследник Птолемей II (285 – 246 г. пр.Хр.). Структурата става една от забележителностите на града, наред с Музейона (религиозен, научен, учебен и културен център), храма в Серапеум и великолепната библиотека.

Птолемей II Филаделф

Според няколко древни източника, фарът е дело на архитекта Сострат от Книд. Структурата е била разположена на самия връх на варовиковия остров Фарос, обърната към пристанищата на Александрия. Тези две естествени пристанища са: Голямото пристанище и причудливо нареченото Еуностос или „Пристанището на щастливото завръщане“. Континенталната част е била свързана с остров Фарос чрез голяма дига по протежение на около 1,2 км (0,75 мили). Фарът, както ни съобщава писател съвременник на име Посейдипос, е бил предназначен да ръководи и защитава моряците, като за тази цел е бил посветен на боговете Зевс Сотер (Избавител) – чийто осветлен надпис на кулата бил направен с високи половин метър букви, и вероятно Протей, гръцкият бог на морето, известен още като „Старецът на морето“ (наричан така от Омир).
Фарът в Александрия със сигурност не е бил първия подобен помощен светлик за древните моряци, но вероятно е първият монументален строеж с такава цел. Например на остров Тасос, северния Егейски остров, през архаичния период е имало фар-кула, а маяците и видимостта му са били широко използвани от градовете, за да помогнат на моряците в Средиземно море. Древните фарове са построени предимно като навигационни помощни средства, там, където е разположено пристанището, а не като предупреждение за опасни плитчини или рифове, въпреки че поради опасните води на пристанищата на Александрия, Фарос изпълнява и двете функции.
„Самият край на острова е скала, миеща се от морето от всички страни, с кула върху него със същото име като острова, изградена възхитително от бял мрамор, с няколко етажа. Сострат от Книд, приятел на царете, го издига за безопасността на моряците, тъй както надписът изнася. Тъй като бреговете от всяка страна са ниски и без пристанища, с рифове и плитчини, се изискваше повишена и забележима маркировка, за да могат навигаторите, влизащи от открито море, да насочват своя курс точно към входа на пристанището.“ (Страбон, „География“)

Илюстрация на Александрийския фар

Точната архитектура на фара, за съжаление, не е очертана в бележките на древните писатели, като описанията им често са неясни, объркващи и противоречиви. Повечето източници се съгласяват, че кулата е била бяла (което я прави по-видима) и че е имала три етажа. Също така се предполага наличието на статуя на Зевс Сотер на върха. По-късните арабски писатели описват рампа, която се издига от външната страна на долната част на кулата, и вътрешно стълбище, за да достигне до горните катове. Съвременните историци са обсъждали височината на кулата и изчисленията варират от 100 до 140 метра), което във всеки случай би направило „Фарос“ втората най-висока архитектурна постройка в света след пирамидите в Гиза.
Голяма част от това, което се знае за структурата на фара, се съдържа в труда от 1909 г. на Херман Тиерш (немски класически археолог), „Pharos, Antike, Islam und Occident“. Според древните източници, с които се е консултирал Тиерш, фарът е построен на три етапа, като всички части са наклонени леко навътре; най-ниската част е квадратна, следващата е осмоъгълна, а горната – цилиндрична. Широка спирална рампа води към върха, където през нощта гори огън. Вероятно са горели петрол, тъй като дървото е било оскъдно. Но дали е било така от самото начало, историците още обсъждат, защото в най-ранните записи за „Фарос“ в трудовете на древните писатели изобщо не се споменава за светлина. По-късни източници описват „Фарос“ като фар, а не просто като забележителна кула, полезна само през деня. Римският писател от I век Плиний Стари пише за фара:
„Казват, че цената на издигането му е била осемстотин таланта; и, за да не се пропусне великодушието, проявено от Птолемей по този повод, той дава разрешение на архитекта Сострат от Книдос да впише името си на самата сграда. Целта на фара е, със светлината си през нощта и с монумента си през деня да предупреждава корабите за съседните плитчини и да им сочи входа на пристанището“.

Римски монети II век

Според по-късни арабски източници, дори е имало огледало (вероятно от полиран бронз), което да отразява пламъка на по-голямо разстояние в морето. Огледалото може да е функционирало и като отражател на слънцето. Кулата, без видима светлина, се появява на римските императорски монети в града (от Домициан до Комод, 81 – 192 г.), които ясно показват голяма кула с тесни прозорци, покрита с монументална статуя и две по-малки фигури на Тритон, духащи раковина. Тези монети показват входа на кулата в самата основа, докато по-късните арабски описания го показват като далеч по-висок. „Фарос“ се появява в мозайки и саркофази през цялата древност, което потвърждава голямата му слава. Някои от паметниците на Античността толкова впечатляват посетителите от всички краища на древния свят със своята красота, художествена и архитектурна амбиция и мащабност, че славата им ги прави „задължителни“ (themata) забележителности за древния пътешественик и поклонник. Седем такива паметника стават оригиналния „bucket list“, списъкът с най-прекрасните забележителности и най-желаните дестинации в древността (а защо не и сега), определен от писатели като Херодот, Калимах Киринеянин, Антипатър Сидонски и Филон Византийски. Александрийският фар влиза в списъка на Седемте чудеса на древния свят, тъй като е най-високото съоръжение (след пирамидите в Гиза), уникална и прочута структура за времето си. Дизайнът на кулата е копиран, за да се защитят пристанищата и мореплавателите в целия древен свят, и тя става толкова известна като фар, че оттогава терминът ‘фарос’ се прилага за всяка такава кула, предназначена да подпомага корабоплаването, и все още е думата за фар на много съвременни езици.
И все пак внушителната конструкция се оказва подвластна на природните сили. Земетресенията, особено през 796 г., 950 г. - с частично повторение шест години по-късно – през 1303 и 1323 г., повреждат силно Александрийския фар, но има записи за редовни ремонти и разширения. Например, куполна джамия е добавена към горната част през 1000 г. А основната реконструкция е около 1161 г. при Фатимидите. Някои историци предполагат, че кулата е оказала влияние върху архитектурата на арабските минарета и е интересно да се отбележи, че арабската дума за минаре и фар е една и съща: ал-Манара.
Фарът изчезва от историческите записи след XIV век, като вероятно е окончателно съборен от друго земетресение някъде през 30-те години на XIV век. Гранитните основи на кулата са използвани повторно във форта Qait Bey, построен през XV век. Съвременната морска археология в района разкрива няколко каменни фрагмента и две монументални фигури на Птолемей I и неговата кралица Беренис, които може би някога са принадлежали към сградата на кулата. През 1994 г. археологът Жан-Ив Амперер, основател на Центъра за александрийски изследвания (Centre d'Etudes Alexandrines), намира интересни находки във водите край остров Фарос. Той е поканен от египетското правителство да картографира всичко от археологическо значение в тази подводна зона, преди да бъде издигнат бетонен вълнолом над мястото. Той нанася местоположението на стотици огромни зидани блокове; смята се, че поне някои от тези блокове са паднали в морето, когато фарът е бил разрушен от земетресение през в началото на XIV век. Открито е и голямо количество статуи, включително колосална статуя на цар, датираща от 3III век пр.Хр., за която се смята, че представлява Птолемей II, както и статуи, които представляват обожествения Птолемей и съпругата му Арсиное и са били поставени точно под фара, с лице към входа на пристанището. Въз основа на тези находки египетското правителство се отказва от идеята за вълнолома и вместо това планира подводен парк, където водолазите да могат да разгледат многото статуи, каменни сфинксове и останки от фара.
Може би Александрийският фар не е бил в състояние да помогне на всички кораби в морето, защото морски археолози са открили над 40 останки на плавателни съдове в района на древното пристанище на Александрия. От друга страна, кой може да каже колко повече нещастия е можело да се случат, ако големият фар не е насочвал безопасно корабите в пристанището? Едно е безспорно: Александрийският Фарос е технологичен триумф на древния свят и е достигнал до наши дни като архетип на фаровете по всички морета и океани на днешния свят.
 
Подбор, превод и редакция: М. ВЕСЕЛИНОВА




Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2021, Всички права запазени.