CultureSpace Статии История, Култура, Изкуство, Мистика

Александър Велики – смъртта му е най-голямата мистерия в древния свят

09/02/22 / ИСТОРИЯ
Осем малко известни факта от неговия живот





culturespace.bg

Преподавател на Александър е бил Аристотел, но той е имал контакти и с други философи
Бащата на Александър, Филип II Македонски, наема Аристотел, един от най-великите философи в историята, да образова 13-годишния принц. Малко се знае за тригодишното настойничество на Александър, но вероятно към края му мъдрият, но светски подход на Аристотел е изгубил силата си. Според легендата, докато все още е принц в Елинистична Гърция, Александър потърсил прочутия аскет Диоген Киник, който отхвърлял социалните деликатеси и спял в голям глинен съд. Александър се приближава до мислителя на публичен площад, питайки Диоген дали има нещо, което той в своето голямо богатство може да направи за него. „Да“, отговорил Диоген, „застани настрана; закриваш ми слънцето“." Александър останал очарован от отказа на Диоген и впечатлен заявява: „Ако не бях Александър, щях да бъда Диоген“.
Години по-късно, в Индия, Александър прекъсва военните си завоевания, за да проведе дълги дискусии с гимсофистите, „голи философи“ от индуистките или джайнистките религии.(Преведено от английски, гимнософисти е името, дадено от гърците на някои древни индийски философи, които се стремят към аскетизъм до степен да смятат храната и облеклото за вредни за чистотата на мисълта. Няколко гръцки автори отбелязват, че са били вегетарианци.)



За 15 години завоевания Александър никога не е губил битка


Военните тактики и стратегии на Александър Велики и днес все още се изучават във военните академии. От първата си победа на 18-годишна възраст, Александър придобива репутация на пълководец, който влиза в битка с впечатляваща бързина, която позволява на по-малки сили да достигнат и да разбият вражеските линии, преди враговете му да са готови. След като осигурява своето царство в Гърция, през 334 г. пр.Хр., Александър преминава в Азия (днешна Турция), където печели поредица от битки с персите при Дарий III. Централната част на бойната сила на Александър е била македонската фаланга (16 реда) от 15 000 души, чиито воини удържат въоръжените с мечове перси със своите пики, дълги 5-6 метра, наречени сариса. Те носят също неголеми кръгли щитове, мечове като резервно оръжие, шлемове (главно фригийски и атически), ленени и кожени доспехи (линоторакс)

Александър кръщава повече от 70 града на себе си и един на своя кон
Той отбелязва своите завоевания, като основава десетки градове (обикновено изградени около предишни военни крепости), които неизменно нарича Александрия. Най-известният от тях, основан в устието на Нил през 331 г. пр.Хр., днес е вторият по големина град в Египет. Други Александрии проследяват пътя на напредъка на неговите армии през днешните Турция, Иран, Афганистан, Таджикистан и Пакистан. Близо до мястото на битката при река Хидасп - най-скъпата победа в неговата индийска кампания – Александър основава град Буцефала, кръстен на любимия му кон, който е бил смъртоносно ранен в битката.

Когато Александър среща бъдещата си съпруга Роксана, това е било любов от пръв поглед


След грандиозното му завоюване през 327 г. пр.Хр. на Согдийската скала, привидно непревземаема планинска крепост, 28-годишният Александър оглеждал пленниците си, когато Роксана, дъщерята на бактрийски благородник, привлича вниманието му. Скоро след това, на традиционна сватбена церемония, царят разрязал хляб на две с меча си и го споделил с новата си булка. Няколко месеца след смъртта на Александър, Роксана ражда единствения син на двойката, Александър IV.

Дори ароматът на тялото на Александър бил божествен
„Животът на благородните гърци и римляни“ на Плутарх, написан 400 години след смъртта на Александър, съобщава, че „много приятна миризма“ се излъчвала от кожата на Александър и че „дъхът и цялото му тяло били толкова ароматни, че парфюмирали дрехите, които той носел. Обонятелният детайл е бил част от традиция, започнала по време на живота на Александър, за приписване на божествени качества на царя завоевател. Самият Александър открито се нарича Син на Зевс по време на посещение в Сива през 331 г. пр.Хр.

След като побеждава персите, Александър започва да се облича като тях
След шест години на все по-дълбоки нахлувания в Персийската империя, през 330 г. пр.Хр. Александър завладява Персеполис, дългогодишният център на персийската култура. Осъзнавайки, че най-добрият начин да запази контрола над персите е да действа като един от тях, Александър започва да носи раираната туника, пояса и диадемата на персийското кралско облекло – за ужас на културните пуристи в Македония. През 324 г. пр.Хр. той организира масова сватба в персийския град Суза, в която принуждава 92 македонски благородници да си вземат персийски жени (самият Александър се жени за две, Статеира и Парисатида).

Причината за смъртта на Александър остава една от най-големите мистерии на древния свят
През 323 г. пр.Хр. Александър Велики се разболява, след като изпива купа с вино на пир. Две седмици по-късно 32-годишният владетел е мъртъв. Като се има предвид, че бащата на Александър е бил убит от собствения му бодигард, подозрението пада върху хората около Александър, най-вече върху неговия генерал Антипатър и сина на Антипатър Касандър (който в крайна сметка ще нареди убийствата на вдовицата и сина на Александър). Някои древни биографи дори спекулират, че Аристотел, който е имал връзки със семейството на Антипатър, може да е замесен. В днешно време медицинските експерти предполагат като вероятни заразата от малария, белодробна инфекция, чернодробна недостатъчност или коремен тиф, като причини за смъртта на Александър.

Тялото на Александър е запазено в каца с мед
Плутарх съобщава, че тялото на Александър първоначално е било обработено във Вавилон от египетски балсаматори, но водещият викториански египтолог сър Ърнест Алфред Томпсън Уолис Бъдж (1857 – 1934), изследовател на живота на Александър и автор на книги за него, стига до предположението, че останките на Александър са били потопени в мед, за да се предотврати гниенето. Година или две след смъртта на Александър, тялото му е върнато обратно в Македония само за да бъде заловено и изпратено в Египет от Птолемей I, един от неговите бивши генерали. Като контролира тялото на Александър, Птолемей цели да бъде разглеждан като наследник на неговата империя.
Източник: HISTORY.COM
Бел.ред. Относно употребата на понятията Гърция и гръцко, сверете със статията „Елинизмът” – споделеното наследство на човечеството”- https://www.culturespace.bg/bg/news-more/elinizmyt-spodelenoto-nasledstvo-na-chovechestvoto
Стремим се към точност и коректност. Сайтът преглежда и актуализира съдържанието си редовно, за да гарантира, че текстът е пълен и точен.

 




Начало / За нас / Статии / Видео / Контакти 2022, Всички права запазени.