Алексей Саврасов, баща на лиричния пейзаж

02/07/19 / ИЗКУСТВО
Живот между светлината и мрака





Мина Иванова

„Вгледайте се дълбоко в природата и ще научите всичко за живота по-добре“q е казал Айнщайн. А в един сайт по повод на предстояща изложба на пейзажисти прочетох, че темата за пейзажа е „стара, експлоатирана и почти тривиална“. И за неукия е ясно, че пейзажът изобразява природа. А природата е уникална. Да не би някой да съзира някаква скрита връзка между тривиална и уникална? Коментарът е безсмислен. Пейзажът никога няма да бъде архаичен жанр в изобразителното изкуство.
Изобразяването му също е уникално. Във всеки детайл и нюанс са заложени светоусещането на твореца, душевното му състояние, чувството за единение с природата.

Алексей Саврасов е известно име сред почитателите на пейзажната живопис. Художник с голяма дарба и тежка участ. Високо ценен и критикуван, признаван и отхвърлян. Въпреки върховете и спадовете в житейския и творческия му път, той е сред най-добрите руски пейзажисти, известен като създател на руската лирична живопис, основоположник на „настроенията в пейзажа“.
Роден е през 1830 г. в Москва. Израснал в семейство на търговец, Алексей отрано поема по свой път – пътя на голямото изкуство. През ранната си възраст е самоук, но после постъпва в Московското училище по живопис, скулптура и архитектура. За съжаление, бащата с недоволството си се оказва сериозна пречка в обучението на сина си.

Саврасов се опитва да надхвърли границите на традиционната живопис и да създаде свой собствен стил. Преминава през романтизма, през „периода на бурите“, за да стигне до лиричната живопис. Смята се, че картините „Пейзаж с река и рибар“ и „Гарваните отлетяха“ са едни от най-добрите, които му отреждат място сред известните руски художници по онова време. Княгиня Мария Николаевна Романова, президент на Художествената академия, закупува една картина и предлага на художника да рисува в нейната извънградска резиденция. С нарисуваните там пейзажи Саврасов печели званието академик на 24-годишна възраст. Това признание дава самочувствие на художника и той започва да рисува по-сложни композиции. Европейското изкуство повлиява на неговото творчество – пребиваването в Ангиля и Швейцария разширява светогледа на Саврасов и задълбочава емоционалната му възприемчивост.

Радостта от успеха за жалост е помрачена от смъртта на новородената му дъщеря и от тежката болест на жена му София Херц. Това е третото дете, което губи семейството. Голямата си скръб художникът изразява с картина, изобразяваща гроба на дъщеря му на Ярославското гробище. След трагичните събития в живота му Саврасов рухва психически и емоционално и все по-често посяга към алкохола. Вече рядко се появяват негови картини на изложби на „передвижниците“. Почитателите му се отдръпват, академичното ръководство го критикува. Тежки събития, които задълбочават кризата му, са уволнението от училището, където преподава, и отнемането на държавното му жилище. Намалява и зрението му, а дъщеря му Вера пише: „В борбата си за съществуване той направо изнемогваше и нямайки достатъчно силна морална подкрепа от страна на семейството си, започна да пие и с това погуби себе си, таланта си и семейството си“. Художникът живее най-вече от копия на ранните си творби.
До края на живота си Саврасов не спира да рисува, картините му са впечатляващи, но преобладават мрачните, тъжни пейзажи. Новото му семейство с Евгения Моргунова и раждането на двете им деца не го спасяват. През последните години търговец изкупува картините му на безценица. Саврасов живее в мизерия и умира на 67 години самотен и болен. Погребан е във Ваганковското гробище край Москва.
Както често се получава с печалния залез на големите творци, той е забравен, но по-късно преоткрит, отново признат и високо оценен. Името му на голям майстор на лиричната живопис остава в историята на руското изобразително изкуство.
Може ли човек да си отиде от този свят беден, а да остави богато наследство за поколенията? Да, може. Ако е голям творец.
 




Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2020, Всички права запазени.