Кристина СПАСОВА, историк
През 1907 г. сред група млади интелектуалци, възпитаници на Варненската мъжка гимназия, се заражда идеята за създаване на Алея на Българското възраждане. Това става на традиционната среща на випуска, „школско поколение, от края на 80 те и 90-те години“. „Преживяващите тук, в своите срещи, тия другари сред спомени за младенчески мечти и идеали, намислиха да създадат един реален израз на идеалите на българската младеж. Възпитани в господстващите през оная епоха в ученическите среди идеи на Ботева и българските борци за свобода, отечество и правда, те решиха да въплотят своето намерение със създаване Алеята на Възраждането. … Тук, в тоя омаен кът на нашето отечество, на брега на морската градина, инициаторите решиха да дадат среща на нашите велики народни дейци, да ги наредят един до друг, примирени вече от временните си различия, да ги поставят да си шепнат, на вечен покой, за своите идеали, за идеалите на България. Тук инициаторите намислиха да създадат пантеон на българския гений, където признателното потомство от четиритях краища на нашето отечество да поднесе своя поклон и младежта да черпи пример и идеали“. Инициаторите решават да издигнат и статуи на Свободата и Науката, които под закрилата на възрожденските дейци да вдъхновяват идващите поколения.
Идеята не остава само полъх от една среща на съвипускници в Морската градина на Варна, а много скоро започва нейната реализация. В началото на 1908 г. се взема решение да се основе специален комитет. На 15 февруари 1908 г. той става факт, приема се и уставът му. Комитетът носи името „Българско възраждане“.
Ако трябва да преценяваме първите следосвобожденски години по начина, по който тогавашните съвременници са преценявали себе си, няма как да не видим, че изграждането на чувство за национална гордост се е изразявало с изграждането на различни паметни знаци. Учредяването на този комитет и личностите, които стоят зад това решение и неговата реализация, са значим момент от живота на града, тъй като е важно кой ще проектира и моделира бъдещата му памет. Организаторите са енергични, делови и интелигентни млади хора, едни – тепърва навлизащи в своето професионално поприще, други – вече по-известни политически и стопански дейци на Варна. Техният житейски път е безусловен пример, че една благородна идея може да се осъществи само от просветени, безкористни и интелигентни личности.
Инж. Георги Бърнев
Авторът на проекта на Алеята инж. Георги Бърнев е роден на 13 февруари 1875 г. в Цариград. През 1893 г. завършва Мъжката гимназия във Варна. По-късно заминава за Франция, където се дипломира във Висшето училище за мостове и шосета в Париж. Въпреки отправената му покана да остане във френската столица, той се завръща в България. Завършва Школата за запасни офицери в Княжево и отново е във Варна. От 1901 г. е назначен на работа в общината като инженер. Работи по нивелацията на града и разширяването на някои от централните улици, заедно с Антон Новак проектира изграждането на т.нар. Станчова алея край морето и централната алея на крайморската градина. В Спомените си Стоянка Бърнева и Ана Рогалска разказват: „Така и не разбрахме от кого наследи баща ни своята голяма любов към род и родина – от своя баща – Бърню Радев, или от майка си Ана Георгиевич, но тази любов намери най-ярка изява в осъществяването на неговата мечта – Алея на възраждането край морето“.
Неговата богата фантазия и умения, съчетани с огромното му родолюбие, всъщност оставят на варненци един от най-красивите кътове на приморския парк.
Жеко Спиридонов - скулптор
Другият от инициаторите на комитета – архитектът Дабко Дабков, е роден на 21 януари 1975 г. в Трявна. През 1878 г. семейството му се заселва във Варна. През 1893 г. завършва Мъжката гимназия „Фердинанд І“. Следва архитектура в Техническия университет в Мюнхен, Германия. По това време в Академията за изящни изкуства учи и видният български скулптор Жеко Спиридонов. Двамата поддържат приятелски отношения, които продължават и след завръщането им в България. Жеко Спиридонов по-късно изработва и първия паметник от Алеята. През 1899 г. Д. Дабков завършва обучението си с отличие и се завръща във Варна. През 1900 г. е назначен за архитект към Общината. Арх. Дабков създава проекти само във Варна. Броят на сградите, проектирани от него, е повече от триста.
Стотици бежанци от Одринска и Беломорска Тракия прииждат във Варна след Първата световна война. Арх. Дабко Дабков изготвя безвъзмездно десетки проекти за къщи на новодошлите. Проектира безвъзмездно и безплатните ученически трапезарии и заедно със сиропиталище „Надежда“ е един от най-щедрите им дарители.
Като един от създателите на комитета „Българско възраждане“, участва активно в реализацията на проекта „Алея на Възраждането“, като дарява и лични средства. Според спомените на съвременниците си, Д. Дабков е интелигентна и скромна личност, която печели уважението на своите съграждани със своя труд и почтеност.
Съвипускник и съидейник на инж. Бърнев и арх. Дабков е и архитект Атанас Несторов, роден във Варна през 1875 г. Завършва също Варненската мъжка гимназия през 1893 г., а през 1899 г. – архитектура в Мюнхен. До 1912 г. е главен архитект на Варна. Той е сред учредителите на Варненското археологическо дружество, един от основателите на Варненската техническа служба, по-късно наречена Българско инженерно-архитектурно дружество. През многогодишната си практика проектира десетки жилищни сгради, допринесли за съвременния облик на града. Заедно с инж. Г. Бърнев участва в създаването на комитета „Българско възраждане“ и реализацията на Алеята на Българското възраждане.
Д-р Димитър Аршинков, обичаният от всички и известен във Варна като „добрия лекар на бедните“, също е сред инициаторите на родолюбивата идея. Той е роден в Шумен през 1873 г., възпитаник на Варненската мъжка гимназия от випуск 1893. През 1899 г. е назначен за общински лекар във Варна, след като се завръща от следването си във Франция.
Коста Ранков е една от знаковите политически фигури на Варна и учредител на комитета. Роден е през 1864 г. в Провадия. Завършва право във Виена, а през 1882 г. се заселва във Варна. Адвокат, акционер с усет и заслуги за стопанското и културно развитие на града. Два пъти е кмет на Варна и председател на тричленна комисия в края на ХІХ век, Коста Ранков продължава културната си и благотворителна дейност и след приключване на мандата. През 1911 г. построява със собствени средства театралния салон „Ранков“, където скоро след това започват и едни от първите кинопрожекции.
Харалан Николов, избран за председател на комитета, е многогодишен председател на Търговско-индустриалната камара във Варна и председател на Варненското търговско дружество от 1910 г. Негово дело са Учредителният протокол от 13 февруари 1908 г. и Уставът на комитета.
Останалите инициатори също са енергични и делови личности, като адвоката и общественик д-р Панайот Ранков, д-р Иван Екимов – подпредседател и действителен член на Варненската търговско-индустриална камара, д-р Божидар Ючормански – един от най-едрите търговци на жито в областта, инж. Благой Ангелов, д-р Михаил Георгиевич, близък родственик на радетелите за културно-просветно развитие на българите във Варна – братята Георгиевич, д-р Максим Иванов, д-р Трифон Иванов, Константин Бойчев, Филип Златаров, Марин Костов, Андрей Муцев, Стефан Редков, Кирил Г. Попов.
Откриване на паметника на Апостола на свободата - Васил Левски
Според Устава на комитета, чл. 2, целта му е да се издигнат 22 паметника.
Дейците, на които ще се изградят паметници, се определят от настоятелството на комитета, но преди това се взема мнението на ректора на Софийския университет, мнението на митрополит Симеон, както и на учителите Божил Райнов, Иван Церов, Георги Балкански. Окончателният списък включва: А) Духовни деятели – Отец Паисий, Софроний Вратчански, Неофит Бозвелията, Антим І; Б) Писатели – П. Берон, Константин Фотинов, Василий Априлов, П. Р. Славейков, Братя Миладинови, Гавраил Кръстевич, Тодор Икономов; В) Политически деятели – Г. С. Раковски, Любен Каравелов, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджата, Георги Бенковски, Панайот Волов.
Струва си да се цитира категоричния чл. 6: „Памятникът в чест на Христо Ботев, който се строи, пръв се въздига от инициаторите. Никакви помощи от външни лица не се приемат за този памятник“.
Чл. 14 определя, че „член може да стане всеки, който внесе 100 лв., а който внесе 5000 лв. и повече, става почетен член“. В гл. 2, чл. 4, се посочват източниците за набиране на средства: доброволни пожертвования от частни лица, от общини, окръжни съвети, дружества и от държавата. В глава „Равносметки и публикации“ се набелязва финансовият контрол: в края на всяко шестмесечие настоятелството публикува подробен опис на приходите и разходите на комитета. В края на всяка година настоятелството поканва, чрез Министерството на финансите, финансови инспектори да проверят комитетските сметки. Актът на тази проверка се публикува във вестниците. Уставът на комитета е утвърден от Министерството на народната просвета със заповед №555 от 22 март 1908 г. Комитетът избира втора част на градината, която все още не е оформена. Тя се оказва най-подходяща за голямата градинска композиция. На 18 май 1910 г. в Приморската градина Сан-Стефанска България (наречена така с решение на Общинския съвет по предложение на комитета „Българско възраждане“ през 1908 г.) е положен основният камък на първия паметник на Христо Ботев в присъствието на кмета Церов, на Варненския митрополит Симеон, на окръжния управител, коменданта, настоятелството на комитета и всичките му членове. По-късно е съставен актът, описващ полагането на основния камък. Този документ, заедно с проекта на Алеята, и всички видове монети на Царството, плюс един екземпляр от Устава, са поставени в специална заварена цинкова кутия, зазидана в североизточния ъгъл на плочата. Ритуалният характер а тези действия сочи вълнението, мисълта за значимостта и историчността на това дело.
Ще можем ли да разберем какви мисли са водили тогавашните ни съграждани, основатели на комитета „Българско възраждане“ през първите години на века? Навярно близките спомени от годините под чужда власт и мечтата за свободна, независима България са вдигнали ръката на инициаторите, написали „Да бъде!”.
Защо първият паметник е на Христо Ботев? Резултат вероятно на хипнотичното въздействие, което е упражнявала неговата личност и желанието на тогавашните българи, а и на сегашните, да се припознаят в него. Той е формула, образец, завършен еталон на водач. Поради това се взема решение Ботев да бъде пръв в Алеята, а комитетът да поеме всички разноски и да не позволи друг да му отнеме тази привилегия. На 27 юли 1911 г. (тридесет и две годишнината от Освобождението на Варна), след отслужен молебен председателят Х. Николов сваля белия плат от паметника. Следват речи на обичания от много поколения ученици учител Б. Райнов, на кмета Иван Церов, на председателя Х. Николов. В своето слово той разказва за дейността на комитета и за намеренията му всяка година на 27 юли да се открива по един паметник в Алеята по списъка, който прочел. Кулминацията на тържеството е телеграмата, изпратена от Венета Ботева.
На следващата година, на същия ден, е открит паметникът на Васил Левски –също дело на скулптора Жеко Спиридонов. Последвалите войни нарушават традицията. През 1920 г. тя се подновява: издига се паметник приживе на народния поет Иван Вазов, автор е скулпторът Андрей Николов.
Изключително със събрани средства от учителите и учениците от варненските училища, на 24 май 1926 г. много тържествено е открит паметникът на Отец Паисий, чийто автор е скулпторът Кирил Шиваров. На 10 август 1930 г. е открит и осветен паметникът на митрополит Симеон. Шест години по-късно е открит паметникът на Васил Априлов, а през 1939 г. – на Хаджи Димитър. Той е и последният, изграден в Алеята по списъка на комитета „Българско възраждане“. След неговото откриване комитетът прекратява своята дейност.
Паметниците не са толкова за умрелите, които и без това са си издигнали паметник неръкотворен и безсмъртен с делата си, колкото за живите – за да развиват и укрепват в тях ония доблестни чувства, които дават правото на един народ да живее, казва Иван Вазов. Историята на създаването на Алеята на Възраждането, единствена по рода си в България, потвърждава безапелационно мисълта на народния поет. Това, което свързва личностите, чието дело е уникалният пантеон на възрожденците ни, е безрезервният патриотизъм, неотклонно следване на поставената цел, завидна скромност и почтеност. Остава създаденото – непреходните икони на нашето национално самосъзнание.
Публикацията се финансира от Община Варна - Фонд "Култура"
|
