Андрю Лойд Уебър: Пишете не затова, че искате успех, а защото ви харесва идеята!

05/16/19 / ИЗКУСТВО
Интервю на Виктория Чугункина за сп. „HELLO“





Сър Андрю, «Фантомът на операта» беше представен преди почти 30 години, но все още е популярен, както се вижда от разпродажбата на спектакъла в Москва. Каква, според Вас, е тайната на този успех?
Когато ми задават този въпрос, винаги си спомням един случай след успеха на „Фантомът“ в Лондон. На една официална вечеря седях до четири супермоделки. И всички искаха да говорят с мен само за този мюзикъл! В един момент не можах да се въздържа и казах: „Намирам се сред най-красивите жени на планетата, а обсъждаме един грозен маскиран човек“. На това една от тях отговори: „Всъщност не съм толкова красива, носът ми е твърде голям“. А друга каза: „А аз съм твърде висока“. И си помислих, че може би това е причината: в един момент всички ние се сравняваме с „Фантома“, всички можем да се почувстваме несъвършени, отхвърлени.
Какви са имената на тези „не много красиви“ модели?
Дори не си помисляйте, че ще Ви кажа. (Усмихва се).
В началото на втория сезон на „The Phantom of the Opera“ у нас, в Русия, излезе компактдиск с песни от този мюзикъл на руски език. Вие взехте участие в създаването на записа. Странно ли е да чуете песните си да звучат на руски?
Разбирам какво имате предвид. Поначало пиша музика за родния си английски, а руският език има друга фонетика, друга хармония. Но наистина ми харесва как звучи „Фантомът“ на руски и затова се съгласих да създам този албум. Като цяло обичам руската музика и руските композитори – Прокофиев, Шостакович.

Контролирате ли всички версии на вашите мюзикъли?
Да, опитвам се. Например сега сме с вас в Хамбург, където е поставено продължението на „Фантомът на операта“ - „Любовта никога няма да умре“. Според сюжета на този мюзикъл, който беше поставен през 2010 г. в Лондон, Фантомът оцелява и сега е в Ню Йорк. В същото време проект ме очаква и на Бродуей, а премиерата му е насрочена за декември. Така че: работя 24 часа седем дни в седмицата. Трудно е, разбира се, но аз мога да го правя по една причина – благодарение на моя екип. Знам, че мога да разчитам на тези, с които работя, и да си уредя почивен ден – цял ден, посветен на мен и моите хобита, като архитектурата. И най-важното – без мюзикъли! Посещения на галерии, разходка, четене на книги – понякога успявам да го направя.
Освен по архитектурата, Вие се увличате и по рисуването, събирате картини. Има ли руски художници в колекцията Ви?
Страстта ми към рисуването има ясен фокус: обожавам архитектурата на Викторианската епоха. И затова събирам картини от този конкретен период. Вече имам прилична колекция от прерафаелити. За съжаление, още нямам руски художници.
Имате и друга колекция – цял куп награди „Тони“, награди „Грами“ и един Оскар...
Това може да мине за кокетство, но никога не съм обръщал много внимание на наградите. Разбира се, приятно е да получавате награди и да им се възхищавате на рафта в хола. Но това не е основната радост в живота ми и крайната цел на моята работа. Да бъда в състояние да пиша музика всеки ден, е основната награда за мен.
А какво Ви кара да пишете музика?
Причините за вдъхновение винаги са различни: мога да бъда привлечен от някакъв детайл, история. Имах късмет: мога да избирам това, което ме интересува, без да се ръководя от мисълта, че „няма да привлече публика, няма да донесе пари“. Например преди няколко години имах много спорен проект за тероризма, който спечели куп награди, но публиката не го хареса особено. (Смее се.)
Не Ви ли беше обидно?
Не, и е напълно разбираемо. Никога не знаеш коя част от историята ще сработи. Знаете ли, в немския език я има думата Zeitgeist, която, изглежда, не се съдържа в друг език. Тя означава състояние, настроение, което сближава хората в определен период. Дух на времето. Или го има, или го няма.
Можете ли да посъветвате младите руски композитори как да уловят този дух на времето?
Бих казал: пишете за това, което знаете – за вашата страна, за нейната история. Аз съм британец и не възнамерявам да пиша музика на хинди за боливудски мюзикъли. Това е просто смешно! Пишете не затова, че искате успех, а защото ви харесва идеята. Ако се съсредоточите само върху парите, тогава ще се провалите.
Искали сте да поставите музика, базирана на романа „Майсторът и Маргарита“, но след това сте се отказали от тази идея. Защото не е „Вашата“ история?
Не, аз просто осъзнах, че тази книга е твърде сложна и прекалено многостранна, за да се адаптира към сцена. Освен това романът няма толкова важно нещо за мюзикъла, каквото е еднозначният финал. „Майсторът и Маргарита” е чудесен роман, но аз изоставих идеята да поставя мюзикъл върху него.
Сър Андрю, Вие поставяте мюзикъли в продължение на 50 години. Какво се промени през това време?
Знаете ли, гледам съвременните млади хора и съм щастлив: те отиват на мюзикъли и спектакли, и това им е интересно. Театърът никога не е бил толкова популярен. Вижте, нима и в Русия културата на мюзикъла не се е развила много през последните години! Когато започнах да пиша музика, не можех и да мисля за нещо подобно. А сега, всичко така се е променило. А най-хубавата част от моята работа е, когато виждам, че и аз имам участие в това.
Превод от руски: М. ВЕСЕЛИНОВА
 




Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2019, Всички права запазени.