CultureSpace Статии История, Култура, Изкуство, Мистика

Анекдотични спомени за Алексей Толстой

07/25/19 / ИЗКУСТВО
Разказани от приятелката му Н. Тефе





Писателите не са светци. А някои дори ще горят в ада... може би.
Нека полятному се насладим на кратките литературни анекдоти за автора на „Аелита“ и „Ходене по мъките“.

***
Альоша приседна до мен, взе да души с нос.
– Ти – казва – имаш хубави парфюми.
– Да – отвръщам, – тези са ми любими:„Мицуко“на „Герлен“.
– „Герлен“? Ама тази марка е страшно скъпа!
– И какво! Нà, подарили са ми скъпи.
После разговорът мина към общи теми.
Обаче гледам, Алексей става и отива в спалнята ми.Нещо там мишкува, прозява се, а не светва лампата.Някой го повика:
– Альоша!
Излезе той.И всички ахнахме.
– Какво е това? Що за ужас!
Целият - залят от глава до пети с мастило.
Огледа се, разпери ръце и изведнъж се нахвърли върху мен:
– Що за идиотщина – завопи – да слагаш мастило на тоалетната си масичка!
– Значи ти, изглежда, си решил да излееш върху себе сицелия флакон с мои парфюми? Ловко.
– Ами да – негодува той. – Исках да се намириша. А сега заради теб си скапах костюма. Абсолютна свинщина от твоя страна.
Страшно се разсърди.

***
Гой обичаше при всяка покана на чай да реква на жена си с тон на зевзек:
– Наташа, помоли за лист хартия или кутия, трябва да взема сандвичите „Фефе“ за закуска в училище.
На домакинята й се налагаше да дава вид, че това езабавна шега и да опакова сандвичите и пирожките. А Толстой помагаше, избираше и ги подхвърляше.

***
Характерна е историята на Толстой с една пишеща машинка.
Тази машинка той взе от Маря Самойловна за две седмици, но така и не я върна. Маря Самойловна, човек деликатен, изчака повече от година, но накрая се реши да попита:
– Не може ли да ми върнете пишещата машина? Точно сега ми е много нужна.
Толстой деловито се намръщи.
– Каква такава машинка?
– Ами тази, която взехте от мен.
– Нищо не разбирам. Защо трябва да ви върна машинката, на която пиша?
Маря Самойловна малко се стъписа.
– Работата е там, че тя в момента ми е много нужна. Все пак е моя машинка.
– Ваша? Защо да е ваша? – строго запита Толстой. – Защото сте платили за нея пари, вие смятате, че е ваша? Засъжаление, не могада угодя на вашия каприз. Сега тя енужна на мен самия.
Обърна се и с достойнство излезе.

***
Последната забавна шега преди отпътуването му беше продажбата на неговия чайник (самовар).
– Ето, възползвай се от случая–каза ми той.– Продавам го за десет франка. Струваше двайсет. Ще ти го дам, когато потегля, засега все още ми е трябва.Но плати веднага, че после и ти, и аз ще забравим.
Заплатих. След заминаването на семейство Толстой се оказа, че са се намерили повече от двадесет души, мераклии да купят самовараи всички са предплатили сумата. А чайникът, разбира се, запраши към Берлин.

Превод: Г. ВЕНИН
 




Начало / За нас / Статии / Видео / Контакти 2024, Всички права запазени.