Английска дума, непроменена от 8000 години

culturespace.bg „Една от любимите ми думи е lox“, казва Грегъри Гай, професор по лингвистика в Нюйоркския университет. Едва ли има по-типична нюйоркска храна от геврек с lox – вековният популярен магазин за апетитни ястия „Russ & Daughters“ го нарича „Класиката“. Но Гай, който живее в града през последните 17 години, е запален по lox по различна причина. „Произношението в протоиндоевропейския език вероятно е било „lox“ и точно така се произнася в съвременния английски“, казва той. „Тогава е означавало сьомга, а сега по-специално означава „пушена сьомга“. Наистина е страхотно, че тази дума изобщо не е променила произношението си от 8000 години и все още се отнася до определена риба.“ Начинът, по който учените са проследили произношението на думата в продължение на хиляди години, също е наистина интересен. Историята датира от Томас Йънг, известен още като „последният човек, който знаеше всичко“. Британският ерудит от XVIII век е измислил вълновата теория за светлината, пръв е описал астигматизма и е изиграл ключова роля в дешифрирането на Розетския камък. Подобно на някои хора преди него, Йънг забелязал зловещи прилики между индийските и европейските езици. Той отишъл по-далеч, като анализирал 400 езика, разпространени по континенти и хилядолетия, и доказал, че припокриването между някои от тях е твърде голямо, за да е случайност. Едно единствено съвпадение не означавало нищо, но всяко допълнително увеличавало шанса за скрита връзка. През 1813 г. Йънг заявява, че всички тези езици принадлежат към едно семейство. Той го нарекъл „индоевропейско“. Днес приблизително половината от населението на света говори индоевропейски език. Това семейство включва 440 езика, говорени по целия свят, включително английския. Думата „йога“, например, която произлиза от санскрит, езикът на древна Индия, е далечен роднина на английската дума „yoke“ (ярем; впрягам; чифт; платка; работя в екип – Г.В.). Характерът на тази връзка озадачава историческите лингвисти в продължение на два века. В съвременния английски език повече от половината от всички думи са заимствани от други езици. За да проследят как езикът се променя с течение на времето, лингвистите разработиха гениален набор от инструменти. „Някои части от речника са по-стабилни и не се променят толкова много. Лингвистичният термин [за тези думи] е „основен речник“. Това са числа, цветове, семейни отношения като „майка“, „баща“, „сестра“, „брат“ и основни глаголи като „ходя“ и „виждам“, казва Гай. „Ако разгледате думи от този вид в различни езици, става съвсем ясно кои са свързани и кои не са. Например вземете английската дума за числото две, която е dva на руски и deux на френски, или думата night, която е nacht на немски и noch на руски“. „Звуците, които се променят с течение на времето, са непредсказуеми и се различават от език на език, а някои може изобщо да не се променят.“ Анализът на моделите на промяна, които думите претърпяват, преминавайки от един език на друг, ни показа как да се разкрият тези промени и да се идентифицират възможните оригинали. „Реконструираният речник на индоевропейския език се основава на сравнение на потомствени езици“, обяснява Гай. „Събирате думи, които означават горе-долу едно и също нещо във всички езици и ако си приличат по отношение на произношението си, то това е добър кандидат за потомък от общ прародител“. Английската дума honey е madhu на санскрит и myod (мëд) на руски. Санскрит и руският език не са споделяли общ прародител от индоевропейския език, така че тези думи е трябвало да произлизат от един и същ източник. (Съществуват и думите mead на английски, met на немски и mjød на датски, които се отнасят до алкохолна напитка, направена от мед.) След като откриват дума, която може да е съществувала в индоевропейския език, лингвистите сравняват как се променя произношението ѝ от език на език. Например, звукът [k] се променя на [h] от латински на германски, а латинската дума „casa“ се трансформира в английската „house“, докато френската дума „cœur“ се трансформира в английската „heart“. С подобни намеци лингвистите биха могли да отменят промените в звука и да проследят оригиналното произношение. В рамките на няколко хиляди години повечето думи се променят до неузнаваемост, като думата „wheel“, която първоначално може да е звучала „kʷékʷlos“. Но е имало и някои забележителни изключения – като вечния ‘lox’. Родословното дърво на индоевропейските езици се простира из цяла Евразия, включително такива различни видове като английски и тохарски B, изчезнал език, някога говорен на територията на Синцзян в съвременен Китай. В тохарски език В думата за ‘риба/сьомга’ е „laks“, подобно на немската „lachs“ и исландската „lax“ – единственият прародител, който всички тези езици споделят, е праиндоевропейският. В руски, чешки, хърватски, македонски и латвийски звукът [k] се променя на [s], което води до думата „losos“. Този вид хилядолетна семантична последователност се проявява и в други думи. Например, индоевропейската дума „pork“, подобна на съвременния английски ‘pork’, е означавала младо прасе. „Интересното за думата „lox“ е, че тя просто се е състояла от звуци, които не са претърпели промени в английския и няколко други дъщерни езика, които произлизат от праиндоевропейския“, казва Гай. „Звуците, които се променят с течение на времето, са непредсказуеми и се различават от език на език, а някои може изобщо да не се променят“. Думата „lox“ е била една от уликите, които в крайна сметка са довели лингвистите до откриването на това кои са били праиндоевропейците и къде са живели. Фактът, че тези далечно свързани индоевропейски езици са имали почти еднакво произношение на една и съща дума, означава, че думата и концепцията зад нея най-вероятно са съществували в праиндоевропейския език. „Ако са имали дума за това, сигурно са живели на място, където е имало сьомга“, обяснява Гай. „Сьомгата е риба, която живее в океана, размножава се в сладка вода и плува до реки, за да снася яйца и да се чифтосва. Има само няколко места на планетата, където това се случва.“ В реконструирания индоевропейски език е имало думи за мечка, мед, дъб и сняг и, което също е важно, няма думи за палма, слон, лъв или зебра. Въз основа на подобни доказателства лингвистите са реконструирали каква е била родината им. Единственото възможно географско местоположение се оказва в тясна ивица между Източна Европа и Черно море, където животни, дървета и насекоми са съответствали на древните индоевропейски думи. През 50-те години на миналия век археологически открития подкрепиха тази теория с останки от древна култура, съществувала в този регион отпреди 6000 – 8000 години. Тези хора са строили кургани, гробни могили, които археолозите са разкопавали, за да изучават културни останки. В този процес учените не само научиха повече за протоиндоевропейците, но и защо са могли да мигрират из Европа и Азия. Оказа се, че в миналото тревистите равнини на степите, които се простират от Западен Китай до Черно море, са имали големи стада диви коне. Ранните хора са ги ловували за храна, но протоиндоевропейците вероятно са първите хора, които са опитомили предците на съвременните домашни коне. Това им е дало огромно предимство, позволявайки им да се движат много по-бързо от всяка друга човешка група. След това те са възприели – или, по-малко вероятно, са изобретили – колесни превозни средства и са ги прикрепили към конете. „Това вероятно е моментът, в който те внезапно са успели да се разширят в Близкия изток, в Индия и в цяла Европа“, казва Гай. „В рамките на следващите хиляди години те са се разширили както никоя друга човешка група, за която знаем в историята. Защото [тогава] са имали мобилност, каквато никой друг не е имал.“ В книгата си „Силата на Вавилон“ лингвистът от Колумбийския университет Джон Макуортър пише: „Всичко в един език е вечно и по своята същност променливо, не само жаргонът и случайната културна насоченост, но и самото звучене и значение на основните думи, словоредът и граматиката“. Хубаво е да се знае обаче, че някои думи никога не се променят и „lox“ е една от най-изненадващите. Превод от английски: Георги ВЕНИН