culturespace.bg
Италиански и кюрдски археолози откриха 15-футови скални резби, които изобразяват асирийски цар и седем асирийски богове, яхнали гърбовете на свещени животни. Произведението на изкуството е издълбано в релеф в скала по протежение на канал в Северен Кюрдистан в Ирак. Смята се, че царят е Саргон II, управлявал от 722 до 705 г. пр.Хр. и завладял северното царство на Израел (4 Царе 17:6). Възможно е каналът, където е намерен релефът, да е прокопан от израилтяни, поробени от Саргон II.
Ръководителят на разкопките, археологът Даниеле Моранди Бонакоси, и един от панелите с асирийски резби, открити в северния Кюрдистан в района на Ирак.
През VIII век пр.Хр. асирийският крал Саргон II управлява богата и мощна империя, която включва голяма част от днешния Близък изток и вдъхва страх сред съседите си. Миналата година екип от италиански и иракско-кюрдски археолози, работещи в Северен Ирак, са разкрили десет каменни релефа, които украсяват сложна система от канали, вкопана в скала. Изненадващата находка на толкова красиво изработени дърворезби – обикновено характерни само за кралските дворци – хвърля светлина върху впечатляващата обществена дейност, подкрепена от лидер, по-известен с военните си способности. „Асирийските скални релефи са изключително редки паметници“, казва Даниеле Моранди Бонакоси, археолог от италианския университет в Удине, който ръководи експедицията. С едно изключение, такива панели не са открити на първоначалното им място от 1845 г. „И е много вероятно и други релефи, а може би и монументални празнични клинописни надписи, все още да са погребани под почвените остатъци, които са изпълнили канала“.
Мястото в квартал „Файда“, южно от град Духок, край границата с Турция, е до голяма степен затворено за изследователи в продължение на половин век поради военен конфликт. През 1973 г. британски екип отбелязва върховете на три каменни панела, но напрежението между кюрдите и баасисткия режим в Багдад пречи на по-нататъшната работа. Експедиция, водена от Моранди Бонакоси, се завръща през 2012 г. и открива още шест релефа. Последващото нахлуване на ISIS отново спира изследователските усилия на екипа. Бойната линия между Ислямска държава и кюрдските сили се намира на по-малко от 20 мили от обекта и когато мюсюлманските фундаменталисти са победени през 2017 г., се открива възможност за нова археоложка дейност. През есента на миналата година Моранди Бонакоси и Хасан Ахмед Касим от отдела за антики в Дохук в иракски Кюрдистан каталогизираха общо десет релефа, разположени по бреговете на древен канал, дълъг четири мили. „Асирийските скални релефи са изключително редки“, казва той. „Няма друг асирийски скален комплекс, който може да се сравни с този, с единственото изключение на Кинис, в североизточната част на региона“. Сцената, която изобразяват, е уникална, според италианския археолог. На панелите е изобразен цар — за когото археолозите смятат, че е Саргон II, наблюдаващ шествие от асирийски богове, включително главното божество Ашур, възседнал дракон и рогат лъв, със съпругата си Мулису на трон, поддържан от лъвове. Сред другите фигури е Ищар, богинята на любовта и войната, богът на слънцето Шамаш и Набу, богът на мъдростта. Археолозите подозират, че подобни изображения подчертават на минувачите, че плодородието идва както от божествена, така и от земна сила. „Релефите предполагат, че политическите сцени на кралска власт и нейната божествена легитимност може да са били обичайни“, казва археологът от Харвардския университет Джейсън Ур, който изследва древните водни системи в региона.
Откритието показва, че тези произведения на изкуството са били „не само в императорските дворци, но навсякъде, дори там, където фермерите са вадили вода от каналите за своите ниви“. Каналът вероятно е построен по време на управлението на Саргон II, чийто наследник, Сенахериб го е включил в по-широката мрежа. И двамата царе са посочени в Библията заради военните си подвизи, като първият завладява Царство Израел.
Каналът заобикаля близката верига от хълмове и се захранва от варовикови извори. Разклоненията край водния път осигуряват обширно напояване за ечемика, пшеницата и другите култури. Нивите биха помогнали за изхранването на 100 000 или повече жители на Ниневия – по онова време един от най-големите градове в света. Руините на този огромен мегаполис се намират на около 60 мили на юг от днешния град Мосул, отвъд река Тигър. Преди около 2700 години каналът е осигурявал вода на местните ферми, които са помогнали за снабдяването с храна на гъмжащата древна столица Ниневия. Саргон II управлявал това, което историците наричат Неоасирийска империя, доминирала в региона от 911 г. пр.Хр. до унищожаването ѝ през 609 г. пр.Хр. от ръцете на персийци и вавилонци. Като първата армия, използвала железни оръжия, асирийците разработили усъвършенствани военни техники, за да победят враговете си.
Когато Саргон завзема трона през 721 г. пр.Хр., той незабавно завладява бунтовното северно царство на Израел и насилствено премества хиляди пленници. Библията споменава, че той завладява крайбрежния град Ашдод, а археолозите наскоро откриха набързо построена стена около селището, която не успява да отблъсне заплахата. Южното царство на Юда избягва съдбата на Израел, като става васална държава.
Военните победи на Саргон продължават в Анадола и западното иранско плато. У дома той построява нова столица извън Ниневия в Дур Шарукин, което означава „крепостта на Саргон“, но малко се знае за другите му, невоенни подвизи. Панелите във „Файда“, казват археолозите, сочат обширната кралска подкрепа за подобряване на земите близо до сърцето на Асирия. Археологът от Оксфордския университет Стефани Дали твърди, че легендарните висящи градини на Вавилон всъщност са построени в Ниневия, за да се възползват от изобилната вода, изпомпвана в града. Въпреки че тази теза е противоречива, Ур и други изследователи казват, че учените са подценили асирийската технологична експертиза извън бойното поле. Самата експедиция използва модерни технологии, включително лазерно сканиране и цифрова фотограметрия, за да запише всеки детайл от каменните панели и техния контекст. Дрон предоставя въздушни снимки с висока разделителна способност, които ще позволят на изследователите да картографират цялата канална мрежа. Крайната цел, казва той, е да се създаде археологически парк, който включва други скални релефи, и да се спечели защитата на ЮНЕСКО за световно наследство за цялата хидравлична система, изградена от няколко асирийски владетели цели пет века преди пристигането на римляните. За десетте скални релефа се смята, че са първите по рода си, открити от 150 години. Ръководителят на експедицията Бонакоси твърди, че нищо подобно на резбите не е било откривано от 1845 г. „Релефите ни казват, че изграждането на тази местна напоителна система е отпразнувано от кралската власт чрез издълбаване на скални знаци“, добавя проф. Бонакоси. Изкопаването на впечатляващи напоителни системи в основния регион на Асирийската империя променя икономическата основа на засегнатите региони. „Това ги превръща от обширни райони за сухо земеделие във високопродуктивни райони с напояване. Но той също така дълбоко променя модела на пространството и заселването в ядрото на Асирийската империя“. Бонакоси вярва, че теренът може да съдържа още тайни. „По време на разкопките на един релеф открихме друг, който не се виждаше на повърхността“, казва той. „Това вероятно означава, че все още предстои много други релефи да разкрият своите тайни и че този скален комплекс е по-голям, отколкото очаквахме. Това обяснява защо археологическият обект „Файда“ е толкова важен“.
Подбор, превод и редакция: М. ВЕСЕЛИНОВА
|
