CultureSpace Статии История, Култура, Изкуство, Мистика

Археологически открития, които подкрепят Библията,

03/13/23 / ИСТОРИЯ
но нашата вяра Не зависи от тях





culturespace.bg

През последните векове има много археологически открития, които доказват историчността и автентичността на Библията; те се натрупват с течение на времето и се явяват все повече и повече.
Като християни, за нас е важно да се каже обаче, че ние изобщо не се нуждаем от тези археологически открития, нашата вяра НЕ зависи от тях; не трябва да разчитаме по никакъв начин на тях, а на силата на Бог и откровението на Исус Христос, което е същото днес, както и преди много години.

Плочата Нимруд


Асирийските анали са невероятно епиграфско откритие и удивително доказателство за книгата на Исая. Фонът на по-голямата част от книгата на Исая е надвисналата асирийска заплаха под управлението на асирийския цар Тиглатпаласар III, който разширява контрола си над района на Месопотамия и се приближава към Израел.
В резултат на асирийската заплаха северното царство на Израел се съюзява със съседните арамейци, за да отблъсне асирийците, и очаква Южното царство на Юда да се присъедини към тази коалиция. Но царят на Юда отказва. Исая, в глава 7, пише подробно, че в резултат на това и Северното царство на Израел, и арамейците са разтревожени и решават да обсадят Йерусалим, за да принудят Юда да се присъедини към коалицията.
2 Летописи 28 и 2 Царе 16 описват подробно как цар Ахаз решава да се подчини на асирийците като васал и се обръща към тях за помощ по отношение на арамейците и северното царство на Израел, които обсаждат Йерусалим. На Асирия е платен данък в злато и сребро, след което тя защитава Юда и завладява Северното царство и арамейците.
Това действие било строго осъдено от пророците, тъй като е доказателство за пълната липса на доверие на царя в Бог, който ще защити своя народ от асирийците и от всяка друга заплаха.
Открит е отличен запис за този данък в асирийските летописи от 734 г. пр.Хр. на Тиглат-Пиласер III – Нимрудската плоча, която описва данъка на цар Ахаз към асирийския цар в злато и сребро.

Аналите на Тутмос III


В разказа за Обетованата земя в Библията, във Второзаконие 8:8, земята на Ханаан е описана като „земя с жито и ечемик, лози и смокинови дървета, нарове, зехтин и мед; земя, където хлябът няма да липсва и нищо няма да ви липсва; земя, където скалите са железни и можете да изкопаете мед от хълмовете“.
Египтяните, които доминират в Ханаан, преди Израел да го завладее, и които напълно експлоатират икономическото богатство на ханаанската земя, са ни оставили различни списъци, в които са посочени стоките, предназначени за износ в Египет от Ханаан. Тези списъци съдържат статистически данни, цялата плячка и данъците, изземвани от Ханаан.
Те ни показват високия просперитет на ханаанската земя, за който се говори в Библията. Зърно, петрол, строителна дървесина, мед, полускъпоценни камъни, луксозни изделия, произведения на изкуството, коне и екзотични същества са сред продуктите на Ханаан.
Описанието на икономическите стоки в египетските списъци на Тутмос III дава ясен портрет на благословиите на Ханаан, както са споменати и в Библията.

Вавилонските хроники


А сега да обърнем внимание на вавилонските събития в библейската история, случили се след асирийските.
2 Царе 24:1–15 описва падането на Йерусалим в ръцете на Вавилон в резултат на греха на Израел, включително депортирането на настоящия цар на Йерусалим по това време и назначаването на нов цар според желанията на вавилонците.
Това събитие е записано във Вавилонските хроники, които казват дословно: „На втория ден от месец Адар той превзе града и залови царя. Той назначи там цар по свой избор.

Тел Хазор


Хазор е град, споменат в Библията във връзка с израелското завладяване на Ханаан и неговите малки царства. В книгата на Иисус Навиев (или: Иисус Навин) намираме описание на ханаанския град Хазор в глава 11:10: „В това време Иисус се върна и превзе Хазор и порази царя му с меч; защото Хазор преди беше глава на всички тези царства“.
Както се казва в книгата на Иисус Навиев, имало доста ханаански крепости и книгата сочи отчетливо, че Хазор бил „главата на всички тези царства“.
Археологията подкрепя коментара, описан в книгата на Иисус Навиев.
Съвременната археология изчислява, че населението на Хазор се е състояло от около 20 000 души, което го прави най-големият и най-важен град на времето в Ханаан. Разкопките разкриват впечатляващи ханаански дворци и храм; размерите, строителните техники и декоративните архитектурни елементи на един дворцов комплекс са необичайни в Ханаан.
Освен това през 2019 г. в Хазор бяха открити египетски статуи с размерите на възрастен мъж. Смята се, че те са били изпратени като подаръци на царя на Хазор и помагат да се освети величието, което е притежавал древният ханаански град.

Стелата Меша


2 Царе 3:4–5 описва подробно, че Меша, царят на Моав, е бил васал на царя на Израел Ахаав и редовно му е плащал данък върху добитъка. Ахаав тук е същият, който се явява в историята за злата царица Езавел. Той е син на библейския Омри, който се споменава в 3 Царе 16:21–28.
4 Царе 3:4–5 гласи: „А Меша, моавският цар, беше овцевъд и редовно плащаше на израилевия цар сто хиляди агнета и вълна от сто хиляди овни. Но когато Ахаав умря, моавският цар се разбунтува против Израилевия цар“.
Както виждаме, царят на Израел е покорил царя на Моав и го принуждава да плаща данък. Учудващо е, че в стелата Меша, открита в съвременна Йордания през 1868 г., царят на Моав се оплаква от това потисничество и посочва, че то е било в сила по времето на бащата на Ахаав, цар Омри. Меша напише: „Аз съм Меша, син на Хамош-гад, цар на Моав, дивонит. Баща ми царуваше над Моав тридесет години и аз царувах след баща си… Омри беше цар на Израел и потискаше Моав в продължение на много дни, а Кемош [езическият бог на цар Меша] беше ядосан от неговите агресии. Синът му го наследи и той също каза: Ще потискам Моава“.
Стелата Меша подкрепя разказа на 2 Царе 3 за потисничеството на Моав и потвърждава съществуването на библейския Омри. Учените смятат, че Омри е бил един от най-важните царе на Израел и виждаме, че той е споменат по име в стелата на Меша.
Стелата датира от ок. 860 г. пр.Хр. и е най-дългият надпис от желязната епоха, открит в Палестина.
 




Начало / За нас / Статии / Видео / Контакти 2024, Всички права запазени.