Фрагмент от пигмент, показващ следи от абразия (вляво) и костен инструмент със следи от употреба (вдясно).
culturespace.bg
Кога популациите на Хомо сапиенс за първи път пристигат в Китай и какво се случва, когато се натъкват на денисовците или на неандерталците, които са живели там? Ново проучване, публикувано в сп. „Nature“ (2.03.2022 г.) от международен екип изследователи, отваря прозорец към начина на живот на ловците и събирачите преди 40 000 години. Археологическите разкопки на мястото на Сямабей в басейна Нихъуан в северен Китай откриват инструменти, изработени от камък, дело на уникална технологична култура. Подобни изработки ще се появят след повече от 10 000 години.
Статията от списанието описва уникалната 40 000-годишна култура. С най-ранните известни досега доказателства за обработка на охра в Източна Азия и набор от различни подобни на остриета каменни инструменти, Сямабей съдържа културни характеристики, които са уникални или изключително редки в Североизточна Азия. Анализът на международния екип от учени на находките предлага важни нови прозрения за културните иновации по време на разширяването на популациите на Хомо сапиенс.
„Сямабей се отличава от всеки друг известен археологически обект в Китай, тъй като притежава нов набор от културни характеристики от ранна дата“, казва д-р Фаган Ван от Института за културни реликви и археология на провинция Hebei, чийто екип първи разкопава сайта.
„Способността на хоминините да живеят в северни ширини, с тяхната студена и силно сезонна среда, вероятно е била улеснена от еволюцията на културата под формата на икономически, социални и символични адаптации“, казва д-р Шъся Ян, изследовател в китайската Академия на науките и Института за наука за човешката история „Макс Планк“, Йена, Германия. „Находките в Сямабей ни помагат да разберем тези адаптации и тяхната потенциална роля в човешката миграция“.
Една от значимите характеристики на културата, открити в Сямабей, е широкото използване на охра, както се вижда от артефактите, използвани за обработка на големи количества пигмент. Артефактите включват две парчета охра с различен минерален състав и удължена варовикова плоча със загладени участъци, с петна от охра, всички – върху повърхност от червено оцветен седимент. Анализът на изследователи от университета в Бордо, ръководен от проф. Франческо д'Ерико, показва, че различни видове охра са били донесени в Сямабей и обработени чрез изчукване и абразия, за да се получат прахове с различен цвят и консистенция, с които е импрегниран подът в жилището. Производството на охра в Сямабей представлява най-ранният известен пример за тази практика в Източна Азия.
Парчета охра и оборудване за обработка на камък, положени върху пигмент с червени петна
Каменните инструменти в Сямабей представляват нова културна адаптация за Северен Китай преди 40 000 години. Тъй като малко се знае за производството на каменни инструменти в Източна Азия, докато микроостриетата не се превръщат в доминираща технология преди около 29 000 години (има пауза от около 10 000 години), находките от Сямабей предоставят важна информация за производството на инструменти по време на този ключов преходен период. Подобните на остриета каменни инструменти в Сямабей са уникални за региона, като по-голямата част от тях са миниатюрни и повече от половината са с размери под 20 милиметра. За какво са били използвани тези изящни сечива, толкова изпреварили времето си? Авторите твърдят, че анализът на употребата и износването на части без дръжки обхваща цялата гама от рязане, пробиване и дори използване като клинове. Анализът на употребата и износването на парчетата от дръжките показва няколко цели, включително изстъргване на кожи, изстъргване и пробиване на твърда материя, вероятно дърво, нарязване на дърво и вероятно използване в процеса на обработка и/или консумация на животни – елени, коне, зокор (вид плъх).
Сведенията от Източна Азия показват, че са се извършвали различни адаптации, когато Хомо сапиенс е навлязъл в региона преди приблизително 40 000 години. Съвременните човешки останки от същия период, открити в района, са доказателство, че обитателите на Сямабей са били Хомо сапиенси.
Разнообразната каменна технология и наличието на някои нововъведения, като сечива с дръжки и обработка на охра, може да отразява ранен опит за колонизация от „съвременните“ хора. Този период на колонизация може да е включвал генетичен и културен обмен с архаични групи, като денисовците.
„Нашите констатации показват, че настоящите еволюционни сценарии са твърде опростени“, казва професор Майкъл Петраглия от института „Макс Планк“ в Йена, „и че съвременните хора и нашата култура са се появили чрез повтарящи се, но различни епизоди на генетичен и социален обмен в големи географски области , а не като единична, бързо разпръскваща се вълна в Азия.“
Оцелели ли са хората, живели в Ксиамабей преди 40 000 години? Това би означавало, че те имат потомци. Или това е друга линия, която е изчезнала? Не знаем, но отделни находки показват, че родословието на техните съседи в Тиенюендун преди 40 000 години може да е оцеляло в някои азиатски и индиански популации – главно в Южна Америка.
Колко светлина хвърля това върху съвременното човешко развитие? Археологическите сведения се противопоставят на идеята за линеен, непрекъснат културен развой или за напълно оформен набор от приспособявания, които са позволили на ранните хора да се разширят извън Африка и да завладеят света.
|