Атлантида – неразгаданата мистерия…

12/18/19 / МИСТИКА
Хилядолетия и десетки хипотези не стигат за една човешка мечта





culturespace.bg

Атлантида, митичен остров, споменат в диалозите на Платон „Тимей“ (питагорейски философ) и „Критий“ (мрачна фигура в атинската история), е обект на мечтите на западните философи и историци от близо 2400 години. Платон (424–328 г. пр.н.е.) го описва като могъщо царство с авангардни идеи и свободомислещи хора, което потъва за едно денонощие в океана около 9600 г. пр.Хр. Древните гърци са били разделени по въпроса дали разказите на Платон трябва да се приемат като история или като обикновена метафора. От XIX век се подновява интересът към свързване на Платоновата Атлантида с исторически места, най-често – с гръцкия остров Санторини, който е разрушен от изригване на вулкан около 1600 пр.н.е.
Платон (чрез героя си в диалозите в „Критий“) описва Атлантида като остров, по-голям от Либия и Мала Азия, взети заедно, разположен в Атлантическия океан малко над Херкулесовите стълбове – обикновено се предполага, че това означава Гибралтарския проток. Нейната култура е напреднала и има конституция, подозрително подобна на тази, описана в Платоновата „Република“. Тя е защитена от бог Посейдон, който прави сина си Атлас цар и съименник на острова и океана, който го заобикаля. Тъй като атлантите стават много силни, тяхната етика се променя. Взаимоотношенията им се израждат. В тях побеждава агресията. Техните армии завладяват Африка до Египет и Европа, до Тирея (Етруска Италия), преди тези земи да бъдат върнати от Делианската лига – съюз между гръцките градове-държави (478 г. пр.Хр.). По-късно, чрез божествено наказание, островът е сринат от катастрофални земетресения и наводнения и потъва в калните морски (а може би океански) води.
Откъде тръгва историята за Атлантида? В „Критий“ на Платон се казва, че той е чул историята за Атлантида от дядо си, който я е чул от атинския държавник Солон (300 години преди времето на Платон), който го е научил от египетски свещеник, който казва, че това се е случило 9000 години преди това. Откъде свещеникът знае това, което се е случило преди близо 10 хилядолетия, е енигма. Независимо дали Платон вярва на собствения си разказ, намерението му е да разкаже история, която би подкрепила идеите му за идеално общество, като използва легенди за древна победа и бедствие, за да припомни по-скорошни събития като Троянската война или катастрофалното нахлуване на Атина в Сицилия през 413 г. пр.н.е. Историчността на приказката на Платон е била спорна още в древните времена – за неговия последовател Крантор се смята, че вярва в това, докато Страбон (пише няколко века по-късно) разказва шегата на Аристотел за способността на Платон да описва народи от нищото и след това да ги унищожава.

През 1627 г. английският философ и учен Франсис Бейкън публикува утопичен роман, озаглавен „Новата Атлантида“, изобразяващ, подобно на Платон, политическо и научно развито общество на неизвестен дотогава океански остров. През 1882 г. бившият американски конгресмен Игнатий Л. Донели публикува труда си „Атлантида: допотопният свят“, в който засяга произведения, опитващи се да издирят сведения и научат факти за историческата Атлантида. Донели описва хипотетична напреднала цивилизация, чиито имигранти населяват голяма част от древна Европа, Африка и Америка и чиито герои вдъхновяват гръцката, индуистката и скандинавската митология. Теориите на Донели са популяризирани и разработени от теософите от ХХ век и често са включват в съвременните вярвания на New Age.
Идеята, че Атлантида е действително историческо място, а не просто легенда, измислена от Платон, възниква едва в края на XIX век. В своята книга от 1882 г. „Атлантида: допотопният свят“ Игнатий Донели твърди, че постиженията на древния свят (като металургия, език и земеделие) трябва да са предадени от по-ранна напреднала цивилизация, тъй като древните не са били достатъчно развити, за да постигнат тези придобивки сами. Ако приемем, че Атлантическият океан е дълбок само няколкостотин фута, Донели описва континент, наводнен от изместване на океанските води, които потъват на точното място, което е посочено от Платон: в Атлантическия океан точно пред „Херкулесовите стълбове“ – двете скали, които бележат входа на Гибралтарския проток. Дълго след като съвременната океанография и по-дълбинното разбиране на тектониката на плочите оспори неговата теза за изместване на водите, някои продължават да се вкопчват в теорията на Донели, най-вече поради придържането им към Платоновото разположение на Атлантида в средата на Атлантическия океан.
Вдъхновени от Донели, много по-късни писатели разширяват теориите си и добавят собствени спекулации за това къде може да е била Атлантида. Един от тези писатели е Чарлз Берлиц, внук на основателя на добре познатите езикови училища и автор на много книги за паранормални явления. През 70-те години Берлиц твърди, че Атлантида е истински континент, разположен край Бахамските острови, станал жертва на прословутия Бермудски триъгълник – регион на Атлантическия океан, където много кораби уж са изчезнали при мистериозни обстоятелства. Поддръжниците на тази теория сочат откриването на това, което прилича на създадени от човека стени и улици, открити край бреговете на Бимини, въпреки че учените са оценили тези структури и са установили, че са естествени плажно-скални образувания.
Теориите се множат, замесва се и Антарктида, потопът в Черно море… няма граници за атлантските вярвания.
Една от по-новите теории се отнася до цивилизацията, която процъфтява на гръцките острови Крит и Тера (сега Санторини) преди повече от 4000 години: минойците, кръстени на легендарния крал Минос. Смятали се за първата велика цивилизация в Европа, минойците изградили великолепни дворци, построили павирани пътища и били първите европейци, използвали писмен език. В разгара на своята сила обаче те изведнъж изчезват от историята – трайна мистерия, която подхранва вярата във връзка между тази велика, обречена цивилизация и Атлантида на Платон. Историците смятат, че около 1600 г. пр.н.е. масивно земетресение разтърсва вулканичния остров Тера, предизвиква изригване, което изхвърля в атмосферата 10 милиона тона скала, пепел и газ. Цунами, последвали изригването, били достатъчно големи, за да заличат минойските градове на о. Крит и в целия регион.

От време на време археолозите и историците намират доказателства за съществуването на мечтаната Атлантида, от която тръгва древното познание за света, в който живеем. Ту се открива блатист, праисторически град в крайбрежната Испания или подозрителна подводна скална формация на Бахамските острови. От всички хипотетични места за локацията на Атлантида най-популярен си остава гръцкият остров Санторини (древна Тера).
П.П. През 1679 г. шведският учен Олаус Рудбек публикува „Атланд“ – четиритомна творба, в която се опитва да докаже, че Швеция е оригиналната страна на Атлантида и че всички човешки езици са произлезли от шведския. Макар и авторитетни в родината си, малцина извън Швеция смятат доводите на Рудбек за убедителни. Това показва, че манията за величие е присъща на повечето народи.
 




Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2020, Всички права запазени.