CultureSpace Статии История, Култура, Изкуство, Мистика

Атон: „Зограф“ и бойното знаме на Стефан Велики

01/18/21 / ИСТОРИЯ
Пътепис – географски и исторически





Цветан ДИМИТРОВ

Нашето поклонение започва от пристанището (арсаната) на „Зограф“. Работникът, който ми спомена при първото поклонение, че кулата е построена от Стефан Чалмата, каза да чакам докато дойде кола да ме вземе до манастира. Чаках… но не се стърпях и тръгнах по каменистия път нагоре. Уф, този път няма край! Настигна ме пикапът с работниците и ме взе. Но… с пет километра в час по целия път!
„Стефан Чел Маре – та той е молдовският господар Стефан III Велики (1457 – 1504)“! – мисля си аз, докато се возя в клатушкащата се каросерия из многобройните завои на планинския път. За жилищната кула разбрах, че е построена от същия велможа. Вътре в нея има запазен каменен надпис на старобългарски.
„Йоан Стефан воевода, по Божия милост господар на молдовската земя, син на Богдан воевода, сътвори тази къща за кораби в годината 6983 (1475)“.
Слава Богу, пристигнахме! На манастирската ограда ни посреща образът на св. Георги Победоносец – патронът на манастира, изработен с мозайка в съвременен стил.
На припек ме посреща само манастирският котарак Жорката. Уви, на Света Гора има забрана за котки!
Зад лозята величествено изправя снага най големият български манастир „Св. Георги“, Зографският манастир. Той е възстановен от молдовските воеводи след опожаряването, разграбването и разрушаването на тукашните постройки от рицарите-пирати от Родос. Възстановяването на манастира (1466 – 1592) е започнато от Стефан Велики, като той дори е забавил строежът на своя манастир „Путна“ в Карпатите. Влизаме в главния храм. Старият е съборен и е съграден нов, по-голям. Но благодетелят на Зограф не е забравен и е изписан в него. Вдясно в притвора на главния храм на „Зограф“ откриваме този стенопис. Отдясно е Стефан Воевода, молдовският ктитор, а отляво – българският цар Иван Асен.
Вътре в храма откриваме „чудотворната“ икона на св. Георги Победоносец – също дар от Стефан Велики. Запалваме свещ и се прекръстваме.

 "Манастир Свети Великомъченик Георги - Зограф", Цанко Лавренов

Манастирските хроники разказват:
„Турците често нападали земите на молдовския воевода Стефан. По едно време към него потеглил безчислен аскер, който искал да го унищожи докрай. Като видял това пълчище, Стефан се разколебал и се уплашил и побягнал към крепостта Нямц при майка си. Но майка му не отворила портите, защото не искала да има жив син страхливец, а предпочитала да има син герой, дори мъртъв. С болка в сърцето си Стефан се молил на Господа, а вечерта заспал печален. Насън на опечаленото сърце се явил свети великомъченик Георги и му рекъл: „Дерзай в Господа и да не се страхуваш от това множество. Щом дойде утрото, събери полковете си и ги изпрати към враговете с тръбен и тържествен глас. И ще познаеш Божията сила, която винаги ти помага, защото затова съм пратен – да покажа Кой е Побеждаващият и великата Му сила, която действа чрез тебе, и да ти помогна в тази битка. А ти ми обнови опустошения манастир, който се нарича „Зограф“ и се намира в Светата Атонска планина, и пренеси там иконата ми, която имам при теб“.
Като станал от сън и размислил за видението, воеводата никак не се усъмнил в Божията милост и като събрал полковете си, ударил противника и го унищожил при Васлуй през 1475. След тази битка под знамето на св. Георги Победоносец воеводата постил 40 дена на хляб и вода и дал обет, че след всяка победа ще строи или възобновява по един манастир или църква. Така след 47 победи имаме 47 манастира или църкви. За тези свои победи и дела той бил наречен от папата Христов Победител и канонизиран от Румънската православна църква като светец.
Научих, че в манастирската библиотека освен свещената за нас реликва, Паисиевата история, се пази и още една - свещена за румънци и молдовци: знамето на св. Стефан Велики.
Поклонниците от енорията на „Св. Атанасий“ – Варна, прехвърлиха дървата за огрев през зимата. Игуменът дядо Амвросий ме видя и попита нашия отец Дончо:
– Този дето стои накрая и прави снимки от вашите ли е?“
– Да, да, от нашите е! – отвърна отецът на подозрителния игумен. Дядо Амвросий се съмняваше дали не съм румънец, защото ме беше чул как си шушукаме на румънски с отците от Молдова.
– Да почака малко! - И аз зачаках обнадежден, защото вече бях опитвал няколко пъти да получа дозволение да видя знамето на Стефан Велики. Търпение още малкоо! Изведнъж в краката ми тупна един орех. Погледнах нагоре и видях игуменът ми маха с ръка, за да се кача.
Църковното знаме, или хоругвата, на Стефан Велики е извезана от двете страни: на лицевата е образът на св. Георги на кон, а на обратната страна на знамето е извезана сцената на покръстването Иисус Христос в река Йордан от Йоан Кръстител.
Знамето бе внимателно извадено от една тръба и разгънато от дядо Амвросий. Игуменът ни спомена, че е имало и друго знаме, но било откраднато. Целунах кръста и благодарих на Бога и игумена!

Знамето на Стефан Велики 

Интересно, къде ли се намира сега откраднатото знаме на Стефан Велики? Реших да тръгна по следите му, като искрено се надявах с Божията помощ да открия реликвата, а не нейна реплика!.
Съдбата на бойното знаме е свързана пак с войни: Балканските войни носят тежки времена за монасите на „Зограф“. Група поклонници (рота) от България е изпратена за охрана на манастира през 1912 – 1914 г. През 1915 г. Гърция поема контрола над Света Гора. Нашата охранителна рота е заточена на Крит, но знамето е опазено и скрито. Първата световна война обаче не носи нищо добро на „Зограф“. Около манастира се навъртат въоръжени чети . Една френска рота от Сенегал е командирована за охрана на обителта. Изгладнелите сенегалци открадват от храната на манастира. Един солдат тършува и намира знамето. Радостен, той го конфискува като военен трофей. Вероятно го е взел за укрито бойно българско знаме, като е видял надписите на кирилица, извезани на платното. Гордо войникът предава плененото знаме на своя командир.
Но в щаба бързо установяват, че знамето не е нито българско, нито сръбско, нито руско, а молдовското бойно знаме на Стефан Велики, подарено на „Зограф“. НЕ ВРЪЩАТ знамето на манастира а го предават на 17 март 1917 г. на руско-френския батальон.
През тези смутни времена в Русия февруарската революция от 1917 г. сваля от престола цар Николай. Предната година има парад на руската царска част в Париж. Знамето е връчено тържествено на новосформирания православен батальон от румънския консул в Солун. По този начин Антантата решава да вдъхне кураж на разгромените си съюзници Русия и Румъния. След парада на победата в Париж, на следващия ден – 28 юли1917 г., знамето на Стефан Велики официално се връчва на румънския консул от френския президент Поанкаре в Голямата зала на Сорбоната. После веднага трофеят е депозиран в парижки банков трезор.
След Ньойския договор знамето е вече в Румъния.
От декември 1919 г. знамето е „ADUS“ (в превод от румънски – пренесено, доставено или ПРЕХВЪРЛЕНО от „Зограф“, според писмото на консула) в Букурещ на сигурно място: в Националния Военен Музей „Крал Фердинанд“.
От 1975 г. до сега знамето е в Румънския национален исторически музей в Букурещ. За 10 румънски леи можете да видите откраднатото, прехвърлено и съхранено Зографско знаме на Стефан Велики.

Стефан Велики /Стефан III, Штефан чел Маре/

Бойното знаме на молдовския воевода (на снимката) е ушито от дъщеря му Елена и подарено през 1500 г. на Зографския манастир.
Една стара снимка на знамето поражда съмнения. Сребърните нишки (сърма) на реликвата трябва да са хванали хубава патина, а вишневочервения плат трябва да е повреден в битките и овехтял с времето си! Вероятно реликвата е била укрита заедно с румънското злато преди идването на Съветската армия в пещерите край манастира „Тисмана“ в Карпатите. Междувременно в музея в Букурещ е била изложена нейна реплика. Тя можела изиграе ролята евентуален трофей след победата на Червената армия в Яш-Кишеневската операция 1944. Да, вероятно блестящата сърма върху здравия плат от снимката в публикацията на Валерия Балеску от 2019 г. е менте и точно тя е била изложена в музея и по време на тайната седемгодишна реставрация. Подробна реплика на бойното знаме на св. Стефан Велики е ушита от молдавските майстори и официално върната на Зографския манастир от молдовския президент Игор Додон. Чувствам се благословен, че открих оригиналното бойно знаме на св. Стефан Велики опазено на 70 км от Русе.
На гърба на това бойно знаме или църковна хоругва е изобразено Възнесение Христово.
Прави впечатление името Иоан (Иван) преди Стефан Войвода – име, което с гордост носят всички български царе в памет на св. Иван Рилски и техните последователи в княжествата Влашко и Молдова.
Текстът по ръба на знамето с размери 129 х 90 см е на старобългарски (църковно-славянският е официален литургичен език във Влахия и Молдова до 1865 г.)

Писа с лявата си ръка грешният поклонник хаджи Цветан Димитров в лето 2020-о.
Боже пази Света гора и Гърция, България, Румъния и Молдова!
Амин!

 




Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2021, Всички права запазени.