Марияна Георгиева - Свидна
Да, наричат ги посредници и мостове… Между цивилизации и светове… Наричат ги и Пратеници, и жреци (колобри и шамани)… Наричат ги и Посветени, и Пазители… Битието, както е известно, е многоизмерно, та те са свързани с различни негови етажи, ниски и високи, стоят на тях и между тях…
И привидно са в света (белязан като 3D)… Защото са сред него, но не са от него… Центрирани са в по-високите нива… И НЕ бият на очи… Изглеждат като всички други… Нямат ни претенции, ни мегафони… Не кокетничат с душата и с духа, не ги остойностяват... Не интелектуалничат излишно и не назидават... Безпристрастно разпечатват и рисуват Цялата картина…
Но, забелязали сте, всеки чува, вижда, осъзнава само тази част от Цялото, за която има знаене, устойчивост и сила.
Те, Истинските, не хабят енергията си за щяло и нещяло… Да, те уважават и енергията на парите… Но не (си) убиват времето като прихождат самоцелно на ритрийти, фестивали (бирени, „духовни“), коучинги и тем подобни… Не манифестират егото си, а стоят съзнателно и отговорно във всеки миг от всекидневието и живота…
Не се опитват да избягат от проблемите си, лични и човешки, от неслучването, вътрешната празнота, компенсирайки и забавлявайки се на повърхността, празнословейки и разтушавайки се изобилно… С кратковременно пътуване или спасяване от новите енергии, които носят напрежение и безпокойство, с каквато може „дрога“.
Те идват не да пре-подават, а да насърчат и да покажат как сами да го направим и живеем пълноценно… И разбира се, че изборът (с последствията от това) си остава наше неотменно право.
А говорят, че през август, около Преображение Господне, можеш, ако имаш сетива, Сърце и усет, да ги съзреш… Да се Явят… Те, Пратениците, защо не и Дежурните… Посланиците… Доброносците, които в този шумен и ужасно умен свят ненатрапчиво, но неотклонно съхраняват, бранят светостта на Умълчаността и Простотата.
И август става изразител на Онази лъвска дълбина – пазителка на Тайните; на огъня небесен, но и земен, който трансформира и въздига, сбира и красиво единява всички Труженици на Небето... Ниското, Високото... И на тези, дето правят връзката им със Земята светла и свещена.
През август те усещат, че не са сами, че стават все по-многобройни и уверено пристъпващи по Пътя, насред Хаоса и Недоверието… С благодарност и за благодатния нетленен огън, събиран пламъче по пламъче, искра подир искра от неугасващите сърчица и пазви на Светулките…
И все пак как да ги познаете?!
Ами ще ви кажа как ми отговориха, когато преди време питах същото…
„… Там, където кацат пеперудите, там, където се събират на ята, да, Там ще ги откриеш… Понякога изглеждат недостъпни, хладни и неотстъпчиви… Но душите им са топли, пеперудени…“
А ето и едно спонтанно откровение за това, как аз съм Го видяла през един далечен август…
Клокочи лава в гърлото на Бога.
В див спазъм хребетът се гърчи.
През вените му – жив –
минава огън.
Пред изгрев слънцето
е сякаш мъртво.
Тогава Жрецът
кривва към Небето
по Пътя прав,
наметнат с древна сила.
Снегът под клепките му
става облак летен.
И белегът в душата му
изпросва милост.
Картината е на KlarEm
|
