CultureSpace Статии История, Култура, Изкуство, Мистика

Август – време за археология

09/24/21 / ИСТОРИЯ
Разговор с доц. д-р Бони Петрунова за разкопките на нос Калиакра





Керанка ДАЛАКМАНСКА

– От 18 години без прекъсване се провеждат разкопките на нос Калиакра, на които аз съм ръководител – това е нещо важно в развитието на моята биография и кариера – споделя в началото на разговора ни доц. д-р Бони Петрунова, директор на Националния исторически музей – София. През последните години (2017, 2018 и 2019) имахме много интересни експонати, открити при археологическите разкопки. През 2018-а открихме съкровището „Татарската плячка“, което съдържа 978 предмета – 895 сребърни монети, 28 златни монети, 10 катарами, 27 копчета, 11 златни обеци, два пръстена и четири мъниста скъпоценни камъни. През 2019 г. открихме пръстенът на Георги – уникално събитие и находка, намерена на нос Калиакра, а през 20200-а – погребението на благородна девойка, представено във фоайето на Община Каварна. С тази изложба поставихме началото на инициативата „Музеят идва при хората“. С подкрепата от Община Каварна разкопките продължават и доброто разбиране и отношение към историята бе повод реплика на „Пръстенът на Георги“, придружена със специална грамота, да се връчи на Елена Балтаджиева, кмет на Община Каварна.


Изследванията сочат, че въпросният Георги е вероятно внук на Добротица. От няколко години участъкът, който се изследва, дава своите плодове. Разкриват се неизвестни досега събития от втората половина на XIV век. Това е времето на българския владетел Добротица. Пищни погребения, монети, бижута, останки от дрехи. Както и поставянето в гробове на кремъци. Няколко значения имат кремъците – едно от тях е, че се отнасят до правенето на огън, което оказва влияние против превъплъщаването на мъртвото тяло. Другото значение е, че кремъкът замества роднините – ритуал, характерен за Северното Черноморие. Намерените монети на Добротица ясно говорят, че на това място е имало монетарница. Археолозите намират и много керамични предмети, много кости, парчета от тъкани…Лабораторните изследвания ще дадат яснота за техния характер и към какво се отнасят.
Доц. д-р Бони Петрунова изказа задоволство от условията за работа при археологическите разкопки от страна на Общината и на местния Исторически музей. Тя сподели единствената трудност, пред която сме изправени: че все по-трудно се намират работници, които да участват в разкопките. И все пак се намират. Някои от тях вече са обучени, други идват за първи път и трябва да им се обяснява повече, за да знаят същината на работата и резултата от нея. Доц. д-р Петрунова разкри и желанието си да се изгради паметник на деспот Добротица на нос Калиакра., защото това е неговата столица, той е дал името на Добруджа и заслужава най-после да му се отдаде почит такава, каквато му подобава.
– Добротица е успешен управник – допълва тя и продължава: - До него са се допитвали други важни лица от Балканите. Неговата дума се е чувала и уважавала от не един или друг управник. Предстои НИМ да предложи изработване на идеен проект за Паметник на Добротица. Предстои да се избере скулптор след проведен конкурс. Предстои да се определи най-подходящото място за неговото поставяне от Министерството на културата, откриване на набирателна дарителска сметка, както и кандидатстване за средства и от Министерството на културата, със съдействието на Община Каварна, Историческия музей в Каварна и други институции и дарители.


Попитах при какви поводи ще се връчват реплики от „Пръстенът на Георги“ и отговорът бе категоричен: само на хора с принос към опазването и развитието на културното наследство и по популяризирането на средновековната българска столица Калиакра, и като цяло – на Северното Черноморие. Община Каварна и Историческия музей ще продължат съвместната си работа с Националния исторически музей и с доц. д-р Бони Петрунова – ръководител на разкопките и директор на НИМ, и през лятото на 2022 г. с надеждата те да са поне два месеца, за да има повече време за нови археологически разкрития, които да обогатят историята от онова време. А за нея трябва да се разказва, да се популяризира и защо не – да се изучава в часовете по история.
 




Начало / За нас / Статии / Видео / Контакти 2022, Всички права запазени.