„Аз, Клавдий“ от Робърт Грейвс

Една класика се завръща. Безсмъртната творба на Робърт Грейвс – „Аз, Клавдий“ – се появява отново на български език в превод на Жени Божилова и в ново луксозно издание с твърди корици (изд. „Сиела“). Преплитайки факти с художествена измислица, британският писател рисува портретите на трима от най-интригуващите римски императори – Октавиан Август, Тиберий и Гай Калигула – през погледа на техния презрян наследник. Физически слаб и поразен от говорен дефект, Клавдий е отхвърлен и смятан за безобиден идиот дори от членовете на собственото си семейство. Ролята му в импереските дела е ограничена, но това не пречи на прозорливия млад мъж да следи изкъсо и с хладна рационалност дворцовите интриги и убийства. Станал свидетел на напрегнатото управление на Тиберий и воала на лудост и страх, спускащ се около племеника му Калигула, Клавдий остава скрит от погледа на обществеността и успява да избяга от покушенията, дебнещи всеки потенциален претендент за лавровия венец на властта. Противно на всички очаквания, недъгавото момче успява да се издигне до най-жадуваната позиция в целия античен свят – тази на римски император. В близо 500 страници Грейвс не само се доближава до историческите събития в Рим през периода от 23 г. пр. н.е. до 54 г. сл. н.е., но и съумява да покаже причините за разпада и самоунищожението на Юлиево-Клавдиевата династия. Оригиналният прочит на събития и личности и нестандартният подход на Робърт Грейвс – едновременно циничен и страстен, лиричен и универсален – превръщат „Аз, Клавдий“ в един от литературните шедьоври, които показват колко много и колко малко се е променил светът. Аз, Тиберий Клавдий Друз Нерон Германик, който бях някога – всъщност до неотдавна – познат на приятелите и роднините, и близките си като „Клавдий идиота“ или „Оня Клавдий“, или „Клавдий пелтека“, или „Кла-Кла-Клавдий“ и най-вече като „бедния чичо Клавдий“, сега сядам да пиша странната история на моя живот. Ще започна с най-ранното си детство и ще продължа година по година, докато стигна до мига на съдбоносната промяна, когато преди около осем лета, вече петдесет и една годишен, изведнъж се озовах оплетен в мрежата на – да я наречем – „щастливата беда“, от чиито нишки не успях да се измъкна…. 41 г. от н.е.