culturespace.bg
След Миланския едикт през 313 г., който позволява на християните да изповядват религията си открито, първото възможно документално свидетелство за базиликата „Сан Клементе“ идва от понтификата на папа Сириций (384 – 399), когато се споменава църква, посветена на свети Климент. Ревизираният римски мартиролог (2004) гласи, че свети Климент е третият папа на Рим след свети Петър, че е написал запазено истинско писмо до църквата в Коринт (известно като Първото послание на свети Климент) и че умира около годината 100. Писмото е най-старият християнски документ, който притежаваме след Новия Завет.
Това е в съответствие с епиграфските доказателства, открити в разрушената базилика, въпреки че някои учени биха предпочели малко по-късна дата – в началото на V век. Митреумът вероятно е продължил да съществува до 395 г., когато всички езически култове са забранени от император Теодосий I. Следователно дата след 395 г. е много вероятна за началото на строителството.
Базилика „Сан Клементе” – фасада и атриум
Църквата веднага придобива популярност сред градските църкви. През 417 г. тук се провежда Папският съвет при папа Зосим (давайки най-късната възможна дата за завършване на църквата), когато пелагианският еретик, наречен Целестий, е осъден. Има още един през 499 г., при папа Симах.
Но през 1084 г. при разграбването на Рим от норманите църквата е сериозно повредена. Въпреки това там се провежда конклавът за избор на папа Пасхал II през 1099 г. Той е бил титулярният свещеник тук и веднага след избора се уговоря с новия титуляр на име Анастасий църквата да бъде възстановена. Сегашният храм „Сан Клементе“ е построен около 1100 г.
През ранния християнски период в Рим, когато се създава нова църква за паството, вместо да строят на ново място или да разрушават красивата, но остаряла сграда, старейшините просто строят върху нея, като или погребват много постройки, или използвайки старата структура като темел за новата сграда. Така в „Сан Клементе“ те по невнимание запазили цялостния вид на стенописите, съкровищата и костницата на по-старата църква. По стените на подземната църква има значителни стенни картини, на една от които се намира един от най-ранните образци на писмен италиански език. Тук е погребан свети Кирил – човекът, който пренася християнството на Балканите и дава името си на кирилицата, азбуката след глаголицата, сътворена от него.
Базилика „Сан Клементе”- подземната църква
До XVIII век църквата е в много лошо състояние. Папа Климент XI (1700 – 1721) поръчва реставрация на архитекта Карло Стефано Фонтана. Работи се по покрива, фасадата и камбанарията, но основното внимание е насочено към манастира. Първото систематично разкопаване на долната църква е извършено от отец Джоузеф Мълули от OП (Ордена на проповедниците). Той става титуляр на манастира през 1850 г., а през 1857 г. започва работа по разчистване на развалините в празните пространства под горната църква. Археологът Джовани Батиста де Роси оказва ценна професионална помощ. През 1861 г. се разбира, че съществува запазена църква на второто равнище. През 1863 г. е разкрито светилището на св. Кирил и Методий, а след това работата продължава в най-ниските, древноримски равнища. Отец Луис Нолан (OП) извършва допълнителни разкопки през 1912 – 1914 г. и през 1936 г. е открит малък набор от катакомби. Оттогава работата продължава повече или по-малко непрекъснато и резултати от разкопките все още се публикуват. „Неотдавнашно“ откритие е баптистерията на църквата от VI век.
Базилика „Сан Клементе” – Митреум
Сегашният вид на църквата е с класически базиликален план, с централен кораб с аркадни странични кораби и външна полукръгла апсида. Централният кораб е със скатен керемиден покрив, с изключение на входната лоджия и някои стаи над нея. Тази част е от XVIII век и има собствен, малко по-нисък покрив.
Входът през протирия води в атриума, откъдето се вижда фасадата на църквата. Атриумът се състои от вътрешен двор, павиран със случайни фрагменти от каменна зидария, очевидно – част от развалините, изкопани от долната църква. В средата има фонтанче и две палми. Отстрани са разположени колонадни пътеки, които не са аркадни, а трабирани (дизайн на стълб и релса). Входната пътека има аркада под средновековната къща с три арки върху масивни колони без украса. Атриумът има шест древни колони от всяка страна. Няколко са дорийски, но повечето са йонийски. Тези колони са от сив гранит. Днес това не впечатлява, но у древните римляни камъкът се е смятал за полускъпоценен. Това се дължи на твърдостта (една колона може да отнеме на човек седмици за рязане и полиране) и на екзотичния източник на камъка. Кариерата била в Монс Клавдиан, в труднодостъпната Източна пустиня на Египет.
Наосът има две аркади от всяка страна, разделени от широк стълб. Всяка аркада има четири древни йонийски колони, което прави общо шестнадесет; далечната двойка е в светилището, а близката двойка е включена в двата странични параклиса, които обграждат входа. Мраморът е с жилки – чиполино (медно-черен) и е от Евбея, Гърция.
Стените на наоса над аркадите са с прозорци, променени при реставрацията от XVIII век. Между прозорците има пана със стенописи от различни съвременни художници, както следва: „Св. Флавия“ от Себастиано Конка, „Св. Климент, донасящ вода от скала“ от Джовани Антонио Греколин, „Св. Климент с котвата“ от Джовани Одаци, „Превод на мощите на свети Климент“ и „Смъртта на свети Сервул“ от Томазо Киари,“Свети Игнатий Антинохийски“ от Джан Доменико Пиастрини и „Свети Игнатий с животните в амфитеатъра“ от Пиерлеоне Геци.
Рамките на тези картини, както и прозорците, и интрадозите на сводовете на аркадите, са украсени с мазилка. Те са в цялостна бяла цветова схема – много изчистен начин да се подчертае позлатеният блясък на тавана и мозайката на апсидата.
Мозайките са сред най-добрите в Рим. Те са от XII век, но изглеждат по-ранни, тъй като са във византийски стил, очевидно все още влиятелен в Рим по това време. Външният вид е доминиран от златното сияние на фона, което е постигнато чрез нанасяне на златни листа върху задните части на прозрачните стъклени тесари, използвани за него.
Параклисът на света Екатерина Александрийска е отдясно, когато се влиза през страничната врата на църквата. Той е в готически стил, доста необичаен за Рим, и е изцяло покрит с красиви фрески от ранния Ренесанс (Кватроченто). Тези картини се приписват на Мазолино да Паникале и са изпълнени през 1428 – 1431 г.
Базилика „Сан Клементе”- Параклисът на Светите братя Кирил и Методий
В далечните краища на страничните кораби има още два параклиса, които са външни спрямо основната конструкция. Отляво е параклисът, посветен на Дева Мария от Розария. Това е и параклисът на Благословеното причастие и под олтара има икона на свети Сервул. Олтарната картина е на Себастиано Конка и изобразява Дева Мария от Розария със Св.св. Доминик и Катрин от Сиена.
В десния кораб, отдясно на пътеката, се намира голям квадратен външен параклис с купол и полукръгла апсида, който е посветен на Св. св. Кирил и Методий – апостолите на славяните, признати от Римокатолическата църква за покровители на Европа. Тленните останки на св. Кирил вероятно са погребани в църквата долу след смъртта му през 869 г. (Методий умира във Велехрад, Чехия през 885 г.) и не са пренесени, когато църквата е възстановена, тъй като тогава той не е бил смятан за светец. Тази титла му е дадена едва през 1880 г., ведно с Методий.
Базилика "Сан Клементе" , олтарът на Св.св. Кирил и Методий
Този параклис представлява римското светилище на двамата светци и е популярен сред поклонниците, особено от Източна Европа, и най-вече от България. Свети Кирил се смята за създател на Глаго̀лицата през периода между 855 и 862 г. Предназначена за превод на богослужебна литература за християнската църква във Великоморавия, тя става и първата азбука, специално адаптирана за писане на славянски езици. На глаголица са били написани и първите български оригинални произведения. Св. Кирил Философ дава и името на азбуката, създадена в Преславската книжовна школа в края на IX или началото на X век.
Украсата на параклиса е от 1888 г., когато е посветен на двамата светци по указание на епископ Йосип Щросмайер. Голямата олтарна фреска на „Сан Клементе“, представяща св.св. Кирил и Методий до иконата „Христос“, както и стенописите, изобразяващи сцени от техния живот, са дело на художника Новели.
Празникът на папа Климент I се чества с голяма тържественост на 23 ноември, както и празникът на св. Кирил и Методий на 14 февруари.
|