CultureSpace Статии История, Култура, Изкуство, Мистика

(БЕЗ-)ОТГОВОРНИ ВЪПРОСИ (Баш) Майстора и сбърканите чираци,

02/07/22 / КУЛТУРА
или Любимци 13 на новата глобална естетика





Георги ВЕНИН

Сентенцията „Нищо ново под Слънцето“ вече е напълно обезсмислена. Поне в изкуството. Дори „Новото е добре забравено старо“ е допотопна максима, подвила опашка пред наглата, налагана, „промотирана“, „пиарирана“, рекламирана, предписвана (като рецепта против нормалността) и легитимирана „нова естетика“. Която – понеже невежо сложи знак за равенство между „равенство“ и „равноправие“ - ни натрапи чернокожи персон(аж)и в ролите на Орфей, Ана Болейн и свети Петър, гейска фея на Пепеляшка и пр.
Все новости под западното Слънце, което огрява цялата Земя – включително нашия клет Изток.
Започвам да разбирам защо при залез планетарното светило се черви…

***
Наскоро в този сайт ядовито и, убеден съм, с основание попържах Националния фонд „Култура“ към едноименното нашенско министерство за аршина, с който одобри или отхвърли индивидуални музикални проекти от своята програма.
После се оказа, че на най-касовия български кинорежисьор са му отказани пари за нов филм: не му достигнали 9 точки…
Божинов си се защити сам. (Коректно е да вметна, че и тогава, и в сегашния случай става дума за решения, взети от стария екип на ведомството.)
Само се чудя това министерство на културата ли е, или на просветата (имало е времена, когато двете са били едно): управителният му съвет пише оценки (точки) като някаква даскалска колегия – гаче ли в него са учители на българската артистична интелигенция, а самата тя е начален клас пъпчиви школари със сополиви носове. Може би дори – от ромското гето.

***
И ето – ново двайсе!
Поводът (за контрадоводи): изложбата „Другите българки“, вече взривила публичното пространство поне от седмица.
Съзнателно изчаках с отзива си. И още по-съзнателно не съм прочел и един форум с реакции. Щом се подписвам – значи мнението е незаимствано, лично.
Та така…
Майка ми е от Кюстендил; десетки пъти съм прекарвал ваканции и отдих там; и всеки път съм ходил в галерията, за да си стопля душата българска. Но сега, знаете: в слънчевите картини на Майстора на мястото на неговите момичета са „импрегнирани“ (много обичаме чуждиците… и чуждите нормативни указания какво да е изкуството днес).

ЧЕТКА-НЕ
1.
В скобите по-горе е първото ми размирно несъгласие с този проект. Той привидно изглежда „революционен“ поне за нашите балкански ширини, но всъщност в него няма радикален, всемирен бунт – има мизерно, мизмантийско подражателство, макар и на наша почва (на наш гръб), сляпо обяснение в любов към поредната „политкоректна“ мода с нейните разписани клишета и проценти. Пак се налага да припомня „старомодния“ Чехов от една тукашна публикация преди години: „В повечето случаи – казва той – модерното е синоним на претенциозно и временно“. И още един, вече мой цитат, от същата статия: „… във времена, когато изкуството робува на предвзети щампи и превръща в универсално клише модерното и постмодерното, единственият начин да си РАЗЛИЧЕН, а то ще рече ИСТИНСКИ МОДЕРЕН, е да си СТАРОМОДЕН; да възкресиш традиционното за нов живот: да разработиш съвременна тема с антично избистрени художествени средства“. Това обаче е адски трудно. Много по-лесно е да се „впишеш“ в парадигмата на новите веяния. Целият „бунт“ в този проект се свежда до поредната оплювка на „черното“ минало в полза на „сияйното настояще“. Жените, рисувани от Майстора, били патриархално зависими, както ни замайва гей идеологът на проекта Михаил Вучков, защото живеели в епохата отпреди феминизма. Да ги ожалиш шишковските моми – лишени от правото да си сменят пола!
Да се преценява едно творчество извън времето, в което е създадено (какъвто е новият критически „тренд“), е все едно да назидаваш Достоевски, че в романите му няма и ред сексуалност във вид на откровена креватна сцена, дори когато героините му са проститутки. Какъв ретроград!

2.
Второто ми неприемане на този проект е свряно във въпроса какво му е посланието.
В събота по Нова авторът, същият този Вучков (не смея да го нарека „господин“, може да се обиди…), който разказва идеята (идеологията) си разхвърляно като неоправено легло след страстна нощ, трудно, но все пак го формулира така: искал да постави жената в друг контекст; и каза: „Няма никаква разлика между трансполовата жена и биологичния „слаб“ пол“. Значи посланието е едно преднамерено тъждество. Отгоре на всичко – абсолютно невярно. Да не говорим, че все пак „другите българки“ са родени като не-други баш българи. И са БЪЛГАРКИ точно по тази причина. Иначе щяха да са просто „други ЖЕНИ“ (бивши мъже).

3.
Трето върло несъгласие:
Когато се посяга на толкова именит български творец, първият въпрос пред неговите „реставратори“ (по-скоро „превратори“, ако ми позволите този неологизъм) трябва да е в хармония с естетическите виждания на художника (особено ако геният е отдавна в един по-добър свят и не може да отвърне на удара/шамара). А той – бога ми – би отвърнал! Ненатрапчиво, меко, хрисимо. Защото освен прекрасен художник, Владимир Димитров – Майстора е бил човек чист, смирен и е гледал на кротките селски женици от Шишковци като на светици. рисувал ги е като мадони. (Не че „новата естетика“ не омърси и Божията майка със стотици гротескни изображения – брадясала, неприлично разголена…). От платната на Майстора светят природно красиви българки – за разлика от откровено грозните „други“ („бонус“ към контрадоводите ми).
(Тук ще отворя по-голяма скоба. Някога Исак Паси дефинираше естетиката като наука за красивото. Залейте ме с джендър помия, но за мен красиво е само нормалното. И критичната дилема на днешната „естетизация“ не е, че перверзно се изкривява предметът на нормалното, а че тотал(итар)но се отрича изобщо диполът „нормално-ненормално“, сиреч НЯМА НЕНОРМАЛНОСТ, ВСИЧКО Е НОРМАЛНО. Това е манифестът на „новата постмодерна естетика“.)

4.
Четвърто възражение против тази отричана провокация:
Да, Вучков отказва да е намерявал провокиране на публиката. Той натъртва, че този проект е плод на негова лична кауза, дори признава мотивационния „спусък“ за нея: имал хомопартньор, който се трансформирал в жена. Тогава, да ме прощавате за прост(ашк)оречието, ама за какъв чеп държавата, в лицето на Националния фонд „Култура“ (НФК), го финансира! Като е ЛИЧНА кауза да я въплъти с ЛИЧНИ средства – или от спомоществователи и дарители с нетрадиционна сексуална устроеност! Такива – дал Бог!
Това се случва не само у нас. В „империята на злото“, консервативната Русия, тяхното министерство на културата изготви списък с недопустими театрални „нововъведения“, които съсипват традиционните православни ценности на Матушка Рус. И всички театрални директори рипнаха до полилеите на огромните си зали и яростно протестираха. Само че във форумите се четеше само едно: след като държавата ви дава парите (субсидиите), тя има право на надзор. Нали се сещате, че и там световно признатата класическа руска драматургия е натикана в прашните ракли, а се играят примитивни комедии, спектакли за гейове и лесбийки, а по сцените се чекнат голи мамашенки.
Та и ние – барабар Петко с мъжете (пардон, с екс-мъжете): спонсорираме „оригиналното“, нищо че опошлява оригиналите!
С това не оправдавам схващанията на г-на/г-йца Вукова, но хвърлям голямата вина върху НФК. Защото не е луд който изяжда зелника…

ЗАД РАМКАТА
В телевизия Нова до Вучков седеше някоЙ си… Лейла.
Лейла може да си е изрязала мъжкото достойнство и да си е напъпила силиконов бюст, но не е успяла да си настрои гласните струни дори алтово и през цялото време, въпреки превзетите симулации, гласът, който излизаше от червисаните ѝ устни, беше тенор.
А самият Вучков се похвали, че се е занимавал с пиар и маркетинг. Ами че той продължава да го прави! Проектът му е пиар акция, но какво общо има с изкуството?!
 




Начало / За нас / Статии / Видео / Контакти 2022, Всички права запазени.