Дарина КОМИТОВА
„Гласът на България“ удари дъното. Най-слабият нощен певец на Варна и най-слабият на самото зрелище бе осенен с Голямата награда. А той е тривиален певец, каквито с лопата да ги ринеш, не неоспорим вокалист (о, има разлика, и то внушителна!).
Била съм вокален педагог по поп и рок пеене в Швеция и нямам съмнение, че Георги Шопов не е вокалист. Понеже не владее нищо от майсторлъка на пеенето:
- Гладко, равно пеене от начало до край, завършена фразировка, легато, никакви фалшиви тонове – забравете (флуктуациите на Шоповия глас, който ту пресъхваше, ти ръждиво бликваше, са на несръчен калфа; и внимателно пребройте колко пъти той изфалшиви… да речем, в „Come Together“, да беше само там!)
- диафрагмено дишане – нестабилно;
- микрофонна техника – нищожна;
- пеене с трите гласови регистри (вкл. смесения) – няма го главовия;
- загряване на гласовите струни преди живо пеене – усещането бе, че още с първата нота той почва да си прочиства гласа;
- диапазон – средно статистичен;
- сценично присъствие, изразителност, емоционално съпреживяване у публиката, симпатия, сугестия – ни капка, обратното – скованост;
- фалцетно пеене – не го може;
- вибрато – непознат прийом;
- усвоено произношение и познаване на езика, на който пееш – побългарен акцент, грешки в английските текстове;
- хубав тембър (тук скобата ще е пространна и в отговор на Иван Лечев и неговите изцепки: преди да е „драматичен“, тембърът трябва да е красив; магарето има по-драматичен тембър от чичопея; а „дар от Бога“ е направо смехотворно за тези с нищо незабележими „божествени“ глас и тембър у Шопов; и ако Лечев наистина го мисли, неговият мозък явно не е „дар от Бога“… Питам се: той чувал ли е Дейвид Ковърдейл, Рони Джеймз Дио, Ръсел Алън или Йорн Ланде, та да си укроти смешната възбуда – или е глух по рождение?!)
Тук може да се прибавят две отсенки на сивото (като гласа на победителя) извън вокалното можене:
1) Перспективността. След като до 43 и след десетки години отъпкване на всякакви сцени не си научил азбуката на вокала, а във финала на „Гласът…“ има млади хора с поставени, тренирани гласове и с открит хоризонт, за какъв дявол коронясвате немощен и неузрял (до тази възраст!) певач!;
2) Подмяната. Още в първия тур и още едва Шопов бе отворил уста, Лечев и Графа обърнаха столовете към него, понеже чуха… любима песен! Господинчовци, това не е сито за песен, нито състезание между музикални жанрове; това е конкурс за певчески умения. И ако някой пее омразната чалга, но перфектно, а друг реве възлюбения рок, но криво-ляво, вие трябва да оцените по-високо чалгаджията… уви. Но затова сте там! А не да подскачате като гламави всеки път, когато чуете рокаджийско интро.
Но има още по-грамадно „уви“: Най-добрите винаги остават извън класациите (има изключения, например миналогодишното издание на „Гласът…“, но сега правилото пак бе „желязно“ потвърдено…). Имаше къде по-добри от Шопов, съвсем „ушечуйно“. Но в това „състезание“ с предрешéн призьор (за което Лечев се изпусна в сутрешния блок на bTV през уикенда) обикновено побеждава средностатистичният, не уникалният. Затова и на кастингите вече почти не се мяркат обучени вокалисти с техническа годност от висок карат: те знаят, че нямат шанс, и не участват. И още: след като се гласува с есемеси, е близко до ума, че участниците от големите градове винаги ще събират повече подкрепа (както стана навремето с Рафи срещу Боги, помните ли?); това трябва да се промени в регламента. Другото, което крещи за промяна, е: журито да е съставено от вокални педагози, преподаватели и музикални продуценти, а не от китарджии и пишман певци като Г(р)афа, да речем. Защото не може, не бива най-слабият от всички певци, които пеят по клубове и барове във Варна, да печели „Гласът...“ (ако някой може да посочи певец или певица от нощния живот на морската столица с категорично по-лоша певческа техника и глас, ще си обръсна главата като Шиниъд О’Конър!). Ами дори момичето в пиано-бара, в който припява Шопов, е две класи над него! Но тя няма шанс: ще я скъсат още на кастингите. Тъкмо затова.
Имам и трето предложение към формàта: както в „The World’s Best“ мераклиите за световна слава пеят на микрофон без никакви ефекти, само с усилваща функция, така да е и тук. Защото при тези чудовищни реверби и еха, които разливосват всеки кусур на гласа, кандидатите започват да звучат така, като че ли са горе-долу на едно стъпало на вокалната еволюция: масираните ефекти размазват различията и насаждат (особено в ушите на журито, което е на място) измамна уравниловка.
В този сайт, в който се вклинявам за първи път (признавам: защото съм бясна!), един автор вече писа, че след Грамитата на Били Айлиш нищо не трябва да ни учудва: ей нá, стигнахме ги американците… нали мечтаехме за това, а сега ми се повръща…
Обръщам внимание, че това е културологичен проблем. И в други конкурси, фестивали и състезания, посветени на други изкуства, от години печелят средностатистичните. Така че говоря за криза в критериите. Това всъщност е темата. Жоро Шопов е само един от символите (доста „ярък“ междупрочем – ако тази дума може да има дерогативно значение…). За какво да умножаваш моженето си, да хвърляш пари по школи преподаватели, упорито, всекидневно да развиваш похватността си, след като оценители, съдии и псевдоексперти предпочитат да крепят посредствеността!?…
И накрая: Само умствено сляп или наивник не би схванал от прима виста, че в договорите на членовете на журито има клауза „Суперлативи“. Това явно се отнася и за всички работещи в bTV, когато иде реч за собствена продукция на телевизията. Непрестанните хвалебствия, преувеличения и направо гаври с нормалността зомбират неподготвената публика до степен тя да почне да вярва, че всички финалисти в „Гласът…“ са извънземни дарове, паднали като ангелогласни серафими от някакъв небесен сомн. И това често се плещи и за постни, неотличими от масовката гласове. Защото който е влизал в YouTube да види какви таланти се вихрят в The Voice“-овете на други държави – от Хърватия и Украйна до Испания и Великобритания, той няма как да не сравнява. И сравнението, ама хич, не е в наша полза. А малкото варненци, които имат усет и са изкушени от виртуозната вокализа, са се наслушали и нагледали на изключителни изпълнения във фестивала „Откритие“, на чийто фон Шопов е като Шоп… пред аристократи от династична кралска фамилия.
Всъщност той победи не с вокална изумителност, а с хитър пиар, с волна или неволна манипулация по тънките струни на жалостивостта (най-вече по повод своята дъщеричка, да е жива и здрава) – и го ожалиха! Кой си играе да гласува с есемеси? Тийнейджъри, които не разбират от вокал, и бабички, които също не разбират, но пък лесно се насълзяват от тв сапунки.
И това си беше поредната сапунка.
Която обезкуражава истинския глас на истинската България.
|
