CultureSpace Статии История, Култура, Изкуство, Мистика

(БЕЗ-)ОТГОВОРНИ ВЪПРОСИ Черно и бяло – черно на бяло

02/17/21 / КУЛТУРА
… но не по Георги Христов…





Георги ВЕНИН

В началото ви предлагам две на пръв поглед противовесни мнения (ако, разбира се, не доловите скритата ирония в първия текст). Те са взети от интернет пространството.
После – малко разсъждения на българска почва. Те са си мои.

ЧЕРНАТА АН БОЛЕЙН
Когато разбрах, че в някои нови сериали английската кралица Ан Болейн се играе от афроамериканка, първата ми мисъл беше: „Това е погрешно. То е против историческата истина“.
Първата мисъл не винаги е най-правилната.
Съпругата на крал Хенри VIII Тудор може и трябва да бъде изиграна от чернокожа жена.
Нашите расисти, които между другото не се смятат за такива, се подиграват на новите закони на Холивуд, според които в киното трябва да има расово разнообразие.
Защо не всъщност? Защо не жертваме историческата истина? Нещо повече, Холивуд постоянно го правеше и го прави: той жертва историческата истина по такъв начин, че чиповете да летят.
Когато Болейн, за която се знае, че е имала голям нос, е изиграна от възхитителната Натали Портман, никой не се възмути.
А Клеопатра! Тя е била откровено грозна, но когато я изигра най-красивата жена от онова поколение Елизабет Тейлър, никой не повдигна вежда. Прострелян от виолетовите очи на Тейлър, никой не се интересуваше от историческата истина.
Що се отнася до белите актьори, мнозина удобно си затварят очите за историческата истина.
В истинския трилър „Засада“, снежнобялата Мина Сувари изигра героиня, която в реалния живот е афроамериканка.
И с такива примери ще ви затъкна така, че да запращите по шевовете, ако се осмелите да ми възразите.
Както красивата жена може да изиграе грозна, както белият актьор може да изиграе черен, така и черните актьори може и трябва да играят всякакви персонажи: ако ще исторически, ако ще всякакви други.

ЗА ГЕНЕТИЧНОТО ПРЕВЪЗХОДСТВО НА ТЪМНОКОЖИТЕ
Както знаете, Доналд Тръмп беше лишен от правото да говори свободно. Във всеки случай – на тези медийни платформи, на които той е свикнал да го прави. В разгара на предизборната кампания системата отбелязва съобщенията в Twitter като „президентът лъже“, а след това акаунтът бе напълно забранен. После Google и Apple премахнаха социалната мрежа Parler от магазините си за приложения, понеже активно се използваше от американските консерватори. Сега все по-ясно се чуват предположенията, че същата съдба очаква и Telegram. Освен това тази платформа няма строга идеологическа цензура.
Нека сега се опитаме да си представим, че съветник на новия американски президент ще е човек, който сериозно и категорично ще отстоява превъзходството на белите над чернокожите. Абсурд! Днешните политически реалности в САЩ са такива, че това е просто невъзможно. Но обратното е лесно. Да, ето, Джо Байдън ще има за съветник Кристен Кларк – авторка на статия, която постулира, че чернокожите са по-добри от белите: това е генетично превъзходство. По-добри „физически, психически и духовно“. Защо? Просто белите имат малко меланин.
Статията е отпечатана във вестник „Харвард“, когато Кларк е студентка в престижния университет със същото име.
Публикацията е от 1994 г. Тогава Кристен оглавява Асоциацията на чернокожите студенти. Това лице сега ще отговаря за законите, свързани с гражданските права в Съединените щати!

НАЗАД КЪМ КИНОТО
Преди дни руският театрален режисьор Константин Богомолов публикува манифеста „Похищаването на Европа“, в който се опита да освети нежеланието/невъзможността на Русия да се приобщи към ДНЕШНА Европа с нейните натрапчиви унифициращи „ценности“. Той говори за новия фашизъм, чиято цел е да превърне сложния човек (който, прекрасно синтезиран у Достоевски, едновременно обича и ненавижда, живее като скот и като ангел) в прост рупор на „общовалидни“ „истини от последна инстанция“ (или по-скоро „от последно време“…). Той припомня, че тоталитарните режими ни забраняваха да мислим свободно, а сегашният нов световен ред ни забранява да чувстваме свободно. От нас се иска само да приемаме, харесваме, одобряваме, възхваляваме новите джендъро-расови доктрини/декрети.
Вече писах, че политкоректността е новата цензура на Големия брат (или, както новият пишман преводач на български го нарича „Баткото“) от знаменития роман на Оруел.
Но има и националистични нови-стари стереотипи… И не само в т.нар. Северна Македония…
Наскоро в Шоуто на Николаос Цитиридис с ярост се нахвърлиха върху „завистниците“ на Мария Бакалова, номинирана за „Оскар“, и то за главна женска роля (четвъртата европейка с такава номинация за цялата история на „Оскари“-те – и първата балканка!). Нямаме право да сме критични – трябва да се радваме! Задължително. Така беше и с Теодор Ушев. Бяхме длъжни да харесваме „Сляпата Вайша“, макар рисунъкът на либералния западняко-нашенец да беше чист соцреализъм в стилистиката на Кете Колвиц. И когато го обявиха за най-влиятелния аниматор в света за последните 25 години, вече бяхме „законово“ принудени да се възгордеем. Нищо че това стана от група спецове в Барселона и очевидно беше (и с основание!) израз на европейското недоволство от американския шовинизъм при раздаването на анимационните „Оскар“-и (всички от Голямата четворка на тази класация са не-американци).
Не, не съм от „завистниците“. Може да не приемам всички естетически и идеологически послания на Ушев, но не ми е изпила чавка ума и мога да оценя интелигентността, страстта и мащабността на мисленето му. Само дето не спира да ме човърка този въпрос с понижена трудност: след като все пак той се размина с „Оскар“-а, а има анимационни режисьори с по два (е, вече го подчертах: американци: Лий Ънкрич, Пийтър Доктър), не е ли неговото възвисяване яв/дна проява на европейското чувство за малоценност под пренебрежителния поглед на кинаджиите от САЩ? Макар че се случват, макар рядко, и „Оскар“-и за чуждестранни анимации (френският „Рататуи“, британският „Уолъс и Громит: Проклятието на заека“). И не е ли това n-тото доказателство, че всяко жури (че и всеки член на жури) има свои пристрастия – субективни по дефиниция. И следователно не бива да се чувстваме задължени да се съгласим с неговата оценка.
Освен това обърнете внимание на титула: не „най-добрият аниматор“, а „най-влиятелният“. Качественият критерий е заменен със социоложки: сякаш иде реч за блогър-инфлуенсър. Ако това ще е аршинът, чалга-дивите са, уви, по-влиятелни от оперните певици. И един истински абсурд: на трето място по „влиятелност“ е японският режисьор Коджи Ямамуро, а за най-добър анимационен филм е обявен „Отнесена от духовете“ (с „Оскар“) на неговия сънародник Хасяо Миядзаки. Може ли някой да ми обясни този парадокс: в поетичен конкурс най-добро е стихотворението на Х, но най-добър поет е У?!
Що се отнася до Мария, тя изглежда сияйно, много симпатично същество, преливащо от енергия. Да, харесвам я като слънчев човек.
Но от трейлъра на „Борат 2“ не разбрах какви артистични висоти е постигнала в лентата. А да гледам целия филм, смятам за губивреме. Та аз не можах да догледам дори първия „Борат“. Толкова елементарен, епидермален, а на места – направо примитивно-просташки хумор – направо е обидно такъв филм изобщо да влезе в полезрението на маститата Академия за филмово изкуство! И след като проф. Кортенска твърди (вярвам в експертизата ѝ), че „Борат 2“ е по-слаб и клиширан дори от „Борат 1“, какво да ме радва?! (Според мен, филмът се е харесал на „правилните“ критици само защото, както чета, има иронично-шаблонни присмехулства по адрес на Тръмп.) За бога, ние имаме Кустурица и неговите превъзходни пародии! Мария Бакалова може да е играла удивително добре, но ако трябва да си избера най-голямото парче месо в един безвкусен или отвратително недоварен буламач, дали няма да предпочета най-малкото парче? Или, ако имам избор (а в случая имам) – голямо парче от тенджерата на майстор-готвач в гурме-ресторант със звезда „Мишлен“!?
Защото и Кубрат Пулев крещеше като Бай Ганю как ще размаже Джошуа, а бе размазан от запазилия великолепно самообладание и гордо мълчание класен боксьор. И е изумително, че още има хора, които смятат нашенският фукльо за „голяма работа“!
Не се радвам на такива успехи, не от това ми е свидно, че съм българин.
 




Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2021, Всички права запазени.