(БЕЗ-)ОТГОВОРНИ ВЪПРОСИ Дивото зове,

12/17/18 / МИСТИКА
или Можем ли да се поучим от „неуките“ племена





Георги ВЕНИН

Наскоро в един руски сайт прочетох удивителен – не, направо потресаващ! – факт.
В едно от африканските племена и днес съществува необичаен обред: ако някой член на племенната общност извърши лоша постъпка, го съпровождат до „мегдана“ на поселището, обкръжава го цяла тълпа, и в протежение на две денонощия наобиколилите го съплеменници си спомнят на глас всичко хубаво, което този човек е сторил, и му благодарят за добрите дела.
„Диваците“ смятат, че всеки човек идва на белия свят добър. Че всеки иска любов, щастие, мир и безопасност.
Но понякога, в преследване на тези блага, човек съгрешава. Племето разчита това като сигнал: зов за помощ. Затова всички обединяват своите усилия, за да повдигнат духа на объркалия пътя, да възвърнат невинната му първична природа и да му припомнят каква е съкровената му, истинна същност.
След хилядолетия цивилизация ние, „многоучени“, „начетени“, „философични“, „гностично-езотерични“, се оказваме изостанали примитиви в сравнение с африканските „варвари“. Мигар не!?
Това ми спомни, че за варвари са смятали и великите ни предци – първобългарските „орди“ (наситена с омерзение и страх дума, от която обаче цивилизованият Запад е изковал думата си за ред: order).
Но кой в действителност е бил варварин?
Първобългарите, носители на свещената оренда (не просто Трето око, а пряка връзка с Небето), съзнаващи върху себе си взора на своя бог Тангра, за когото всички са равни и душата не може да бъде анатемосвана, единствени в света са направили невиждания преход във времето и… общочовешкото съзнание: те са нямали робство! Прескочили са този гнусен етап от човешката история, тази „социално-икономическа формация“ – робовладелския строй. И който е гледал „Хан Аспарух“, чийто сценарий е писан от знаещата Вера Мутафчиева, и който е чел трилогията на Антон Дончев за българския хан, славянския княз и тракийски жрец (Аспарух, Слав и Терес), той е наясно, че нашите прадеди не са задържали пленници. Лекували са ранените врагове и са ги пускали да се завърнат по родните си земи. А ако искат да останат в каганата, са били добре дошли. Стига да спазват закона на кана и повелята на жреца.
Нека разглезената, префърцунена Европа и светът не забравят това!
 




Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2020, Всички права запазени.