(БЕЗ-)ОТГОВОРНИ ВЪПРОСИ Има ли бъдеще книгата, или Интернет ще убие литературата?

culturespace.bg … В последно време мастити писатели и читатели, критици и книгоиздатели оживено спорят дали Интернет ще ликвидира литературата. Мненията, както винаги, са противоположни. Писателите смятат, че Интернет вече е УБИЛ литературата. Най-вече те са разтревожени, че да пише и публикува КАКВОТО МУ СКИМНЕ, може КОЙТО СИ ИСКА. А щом писателството е станало толкова общодостъпно, то вече не е професия на позвани. Но нали помните че в бившия СССР имаше Съюз на писателите, чиято членска маса наброяваше десет хиляди души! Ако всеки от тях бе написал поне един шедьовър, е-хей – Нобеловият комитет щеше да се саморазпусне от отчаяние… Да, сега всеки мераклия (чукча не читатель, чукча – писатель!) може бързо да публикува в Мрежата всичко, което му хрумне, без каквато и да било цензура, дори естетическа (в ролята на цензор е само собствената съвест… ако не е приспана от вездесъщото невежество, което вече минава за „образец“). Пръкна се дори термин „мрежова литература“ и производният литературен жаргон: „мрежлитература“, „кибература“ и пр. За да „пуснеш“ нещо в Интернет, днес вече не е нужно да си уеб-майстор – в услуга на желаещите са всевъзможни литературни сайтове и блогове. Книгоиздателите смятат, че няма повод за безпокойство, те все още издават много книги в огромни тиражи. (Но дали това не е отбранителна реакция от рода „Най-добрата защита е нападението… или отрицанието…!“?) Само дето дори тях не ги вълнува какво най-много се чете днес. Покрай лъскавите списания и книги от сорта „Направи си сам“, никнат иронични „дефективи“, така наречените „женски романи“ и булевардни романи еднодневки – четива за влака при дълго жп друсане. Голямо търсене има и за т.нар. обучителна литература по персонални компютри и IT-технологии, но това е разбираемо – върви вселенска компютърджийско образователно препрограмиране! По резултати от социологически анкети, книги четат не повече от 16% от „буквоядното“ (сиреч грамотното) население на Земята. С това се опитват да се преборят държавни мъже (между тях не се забелязват български политици…). В световен мащаб. Например доскоро канадските ученици имаха час по четене DEAR (скъп, ценен – бел.пр.), по време на който те бяха длъжни да зарежат всичко друго и да четат… Но дори хората от по-старото поколение, израсли и възпитани с хартиените книги, взеха да четат много по-малко! Съдя и по себе си: ако ми се удаде рядката възможност да полегна с книга в ръка – уви, заспивам на първата страница (вероятно от умората, в която съвременният ултрадинамичен живот дави всички ни…). Децата не искат да четат, те категорично предпочитат компютърните игрички. Виртуалното измества Реалното, макар в английския „виртуален“ да значи „действителен“ – и това е поредната „Ирония на съдбата“, но вече като неспирен световен сериал, по-„вековечен“ дори от „Пътеводна звезда“ и „Дързост и красота“… Наблюдавайте внуците си: колкото и да ги пъдите от компютъра, те интуитивно се стремят към клавиатурата и монитора, а не към книжките, макар че сега се издават чудесни детски книжки – книги-игри, книги-машинарийки, книги-чантички, пъстри, неразкъсваеми. В соцвремето всички бяхме книголюби, да не кажа „книгопохотливи“. За жадуваната книга се редяхме на безкрайни опашки, предавахме хартиена макулатура и букинистична литература, абонирахме се за притурките на „Огонëк“ (оттам за някакви си седем лева имам томовете на Достоевски, илюстрирани от Глазунов, с кожени твърди обложки), разменяхме си „бестселъри“, взимахме от приятели литературни новинки с обещанието да ги върнем на следващия ден… Епохата на Персоналния Компютър се развива с грамадни, широки крачки: Персоналният Компютър, а след него и Интернет, стремително се врязаха в нашия сънно-прошнурован книго-газетно-журнален живот от не много далечното минало. Атомният век се смени с века на IT-технологиите, с цифров (дигитален) век. Фактически книгата и вестника започна да убива още телевизорът: човек по природа е ленив, защо да чете, когато може да погледа! Най-скъпоценното книжно наследство на човечеството скоростно се цифровизира и се пуска за свободен достъп – Information must be free (Информацията трябва да е безплатна/достъпна)! – в стотици мрежови библиотеки. Практически всеки земен човек може да има на домашния си компютър литературната съкровищница на всички времена и народи (с удобна система за навигация и дирене чрез ключови думи!). Друга работа е, че да се чете книга от екрана на монитора, за нашето поколение е непривично-уморително, но и за това вече се създават всевъзможни програми-„електронни четци“… Но, видно е, да се спори вече е късно; просто трябва да признаем и приемем констатацията, че убийството на литературата се извърши пред очите ни (макар че „убийство“ е силно преувеличено; нека го наречем „прераждане“). Така че на въпроса, зададен в заглавието очевидно вече може да се отговори утвърдително. Авторизиран превод: Георги Венин