БЕЗ-ОТГОВОРНИ ВЪПРОСИ IV ЧАСТ

09/12/18 / КУЛТУРА
За журналистическата арогантност…





Петя ГРАМ@ИКОВА

Тази приказка е стара, но все още – без поука. Стара е и случката.

Преди два месеца в независим варненски новинарски сайт (ще го оставим анонимен от гилдийна колегиалност) се появи информация, че се освежават потретите на знатни българи – канове и поборници, в началото на Аспаруховия мост, под т.нар. Барутни погреби.

В тази кореспонденция пишеше, че това се случва с частни пари на дарители и спомоществователи.

Лъжа.

Милото напомняне на едно момиче от дирекция „Култура и духовно развитие“, което възпитано попита защо журналистът е пропуснал да спомене, че „Общината участва“ във финансирането на тази реставрация (забележете колко деликатни са изразите: „пропуснал“, „участва“, макар всъщност общинските пари да бяха ЕДИНСТВЕНИТЕ средства за освежителния проект), взриви шефа на сайта, който избухна:

„Материалът, който сме посместили, е изцяло журналистически, а не ПР на Община Варна.

В този смисъл авторът има пълната свобода да прецени кое е важно и кое не е.

Журналистите са единствените, които преценяват кое е важно и кое не за читателите“. (Последното „прозрение“ бе повторено за натъртване.)

Питане с нулева трудност:

Може ли „важно“ да няма никаква връзка с „вярно“?

Или другояче казано: Може ли неистината да е „важна“ и журналистът да има „свободата“ да смята, че тя е по-важна (ЕДИНСТВЕНО важна) за читателя?

Как мислиш, читателю?

Май някои сайтове, които завършват на .net, трябва да спрат една буква по-рано… 




Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2020, Всички права запазени.